"Пропагандата завзема все по-големи територии."
Това казва в подкаста на Явор Дачков Енчо Господинов - журналист, отразявал на живо почти всички срещи между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, кореспондент на в-к "Поглед" в най-горещите точки на света — от Балканите до Близкия изток. Живял и работил в САЩ, Унгария и бивша Югославия, свидетел на войни, политически и човешки катастрофи. По-късно дипломат, дълги години представител на Международния Червен кръст в ООН и заместник генерален директор на Световната федерация на Червения кръст и Червения полумесец. Човек с широк поглед, с много контакти и впечатляващи лични познанства.
В интервюто за подкаста на Явор Дачков известният журналист засяга много различни теми, до една интересни.

Ето какво казва Господинов за пропагандата днес:

"Малко ми е тъжно да го кажа, но днес, ако човек погледне и американската журналистика, и западноевропейската, и българската, ще види, че пропагандата завзема все по-големи територии от журналистиката. Оформят се пропагандни „острови“ в определени медии, които завземат все повече и повече територия, а за обикновената журналистика със старите, добри традиции остава все по-малко време, все по-малко място. И за голямо съжаление, бих казал, че това ми напомни за наводнението в Елените – мътните талази на пропагандата заливат все по-големи и по-големи места, където нормалната журналистика е живяла със собствените си традиции. И отиваме към едно положение, за което големият полски хуморист Станислав Йежи Лец казваше, че „прозорецът към света може да се запуши и с вестник“.
Както казваше и Марк Твен, нашата журналистическата професия е най-хубавата на света, стига навреме да я напуснеш.
Но независимо от всички пропагандни стени, които се издигат днес и в световната, и в нашата журналистика, все още има островчета на свободата на словото, на мисълта, където ние можем да кажем много неща, от които нашите хора – нашите зрители и читатели, и слушатели – се интересуват.
Както казваше нашият велик предшественик и колега от CBS Уолтър Кронкайт: „Така се случиха нещата“. Именно той – с честната си и откровена политика пред камерите – спря Виетнамската война, защото докара ковчезите – поцинкованите ковчези. По 600, по 1000 ковчега на ден с американски военни самолети ги доставяха на Арлингтънското гробище или някъде другаде. И той със своите коментари подяде авторитета и на Никсън, и на Линдън Джонсън след това. И това доведе до знаменитата фраза на Линдън Джонсън: „Изгубя ли Кронкайт – изгубил съм войната, изгубил съм всичко.“ Ето това е журналистиката.