„Текат последните дни на служебното правителство на Стефан Янев, остават още два месеца до края на първия президентски мандат на Румен Радев. А точно след две седмици - на 14 декември, ще се проведе последната за годината среща на върха на ЕС, на която Брюксел очаква България да даде „зелена светлина“ за присъединяването на Скопие и Тирана към ЕС.И точно в този момент, по инициатива на македонския премиер в оставка Зоран Заев, се проведе телефонен разговор с Румен Радев. Това заяви пред "Епицентър" Велизар Енчев.

Според него мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на България за компромис, който ще му даде глътка въздух за оставане на премиерския пост,  а капитулацията на София може даже да го направи национален герой.

„Всъщност „компромисът“ в преговорите по оста Скопие-София, както го наричат в Брюксел, е другото име на капитулацията. Но езикът на дипломацията е такъв – той обилно захаросва горчивите решения, за да се преглътнат по-лесно от губещата страна. Защо обаче премиерът на Северна Македония търси диалог с държавния глава на България, а не с колегата си Стефан Янев? Поне за мен отговорът е един – защото цялата изпълнителна власт все още е в ръцете на Румен Радев и само от него зависи позицията ни по „македонския въпрос. И как протича този телефонен разговор, който днес е централна тема в скопските медии?“, пита Енчев.

По думите му от официалното съобщение  се разбира, че по време на разговора са обсъдени аспекти от двустранните отношения между България и Република Северна Македония, ефективното спазване на правата на хората, които открито се изявяват като българи в югозападната ни съседка, както и европейската перспектива на страната…

„И нито дума за „системното унищожаване на българското културно- историческо наследство в Северна Македония, за изкореняването на езика на омразата и превратното тълкуване на българската история в учебниците и музеите…“ Цитатът не е мой, това са думи на президента Радев, изречени на Срещата „ЕС-Западни Балкани“, провела се на 6 октомври т.г. в Словения. Какво кара Румен Радев да забрави своето словенско послание към Скопие и да се ограничи само до правата на българите в Северна Македония? И защо България изобщо повдига такъв въпрос, след като е ясно, че той е нож с две остриета?“, допълва още той.

Енчев е категоричен, че да настояваш за вписването на българско малцинство в македонската конституция е не само наивно, но и опасно. 

„Тази идея, впрочем приета с ентусиазъм в Скопие, води до две неблагоприятни за България последици. Първо - така ние признаваме, че „македонският етнос“ няма нищо общо с българския, второ – даваме международно-правно основание на другата страна да иска признаване на „македонско малцинство“ в Пиринския край. Нека не си затваряме очите пред истината - това ще са две катастрофални за нас признания, водещи до пренаписване на Средновековната и Възрожденската ни история според македонисткия прочит. Защо в телефонния разговор със Зоран Заев държавният глава загърбва позицията си от 6 октомври и поставя акцента върху несъществен въпрос в преговорите, при това въпрос, който жертва националните ни интереси?“, завършва Велизар Енчев./tribune.bg