Не мисля, че ще бъдат изпълнени част от параметрите на бюджета. Например инвестиционната програма традиционно не се реализира, по-скоро има ролята на буфер, смята финансистът

- Отваря ли министър Асен Василев кутията на Пандора с новия дълг, г-н Хърсев? Нали така се изрази лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Много ли е, малко ли е, сега ли бе моментът?

- Тя отдавна си е отворена - от поне едно четири години. Продължаваме да затъваме в нея. Нямаме решение на основните финансови проблеми на държавата. Досега не сме ги получили нито като проект, нито като дори идея.

- На какво отдавате това затъване. Само на погрешна политика на финансови министри ли?

- Не, не. Тук не става дума за финансови министри. Цялата ни политическа система е в подобно насипно състояние . Не успява да събере консенсус и да излъчи една такава програма, която да води до балансирано финансово състояние на държавата. Това е ситуацията в България. А и не само у нас. В цяла Европа почти е това положение.

- Визирате основно това, че от няколко години държавата тегли дългове, за да покрива бюджетни дефицити и да рефинансира стар дълг? Това не е ли правило, прилагано от всеки?

- Това, че се покрива стар дълг с нов, не е проблем. Притеснително е осезаемото увеличаване на дълга, което е опасно за финансовата стабилност. Особено в държава, в която част от икономическата система е базирана на идеята за валутния борд.

Важно е да се поддържа финансовото равновесие на държавата. Ако не успява, се върви към свръхзадлъжнялост, въпреки че ние сме твърде далеч от такава. Но посоката е нататък и трябва да се промени. Увеличава се тежестта на дълга, цената му.

- Ще успеем ли да удържим 3% дефицит, за да дадем заявката си за еврозоната в указаните срокове?

- Аз мисля, че колегите от финансовото министерство са успели да го направят. Това се постига с увеличаване на бюджетната прогноза - вдигаш нивото на очаквания БВП и приходите. Има и други начини за свиване на дефицита - занемаряване на инфраструктурата, свиване на капиталовите разходи.

- А ще ни препъне ли инфлацията по пътя към еврото? Все по-големи са очакванията, че тя отново ще расте извън обичайното сезонно колебание. Вашата прогноза?

- Аз лично не мисля, че ще ни препъне. Първо, защото това не се случва само при нас - забелязваме, че доста страни от еврозоната също са далеч от този праг. Имаме и прецедент с Хърватска, която се присъедини към еврозоната, въпреки че не отговаряше на този критерий. Изобщо, публична тайна е, че това решение е преди всичко политическо. Въпросните критерии не са обосновани, отдавна са остарели. Може да преизпълним всичките и отново политическо решение да ни остави извън еврозоната.

- Финансовият министър вече анонсира макрорамката на бюджет 2024 - ръст и дефицит около 3%, инфлация под 5 на сто, дори по-близо до 4. Ръст на доходите около 10%, капиталова програма за около 12 млрд. лв. На първо четене реалистични ли са тези параметри?

- Не мисля, че ще бъдат изпълнени част от параметрите. Не можем да оценяваме възможностите на един бюджет, чийто период дори още не е настанал. Традиционно инвестиционната програма не се изпълнява. Тя по-скоро има ролята на буфер.

- Кои разходи биха могли да се намалят? И дали социалната програма е щедра?

- Социалните разходи трябва да се балансират, но това е почти невъзможно да се направи.

Защото единственият начин е чрез намаляване на броя на пенсионерите. Но все пак има начин - чрез увеличаване на броя на работещите пенсионери и вдигане на възрастта за пенсиониране. Увеличава се средната продължителност на живота, просто трябва да работим по-дълго, за да може последната част от живота ни да бъде достойно финансирана.

Всички страни в Европа ще го направят. Разбирам колко неприятно звучи, но останалото е самоубийство. Не може един работещ да издържа трима неработещи. Това никога и никъде в човешката история не се е случило.

- Има заявки за вдигане на осигуровки, на местни данъци, акцизи. Това ще напълни ли хазната?

- Идейни проекти всякакви има. Увеличаване на данъци не означава автоматично и по-големи приходи. Дори напротив. Твърде вероятно е да има обратния ефект. Сивата икономика рязко се увеличава, намалява се стимулът да се работи. Когато някой има доходи, които го държат на ръба, или когато едно предприятие балансира на ръба, всяко вдигане на данъци ги праща под червената линия.

- Не е ли по-добре тези, които са полуживи, да фалират, за да се оздрави икономиката? И могат ли сектори в сивата част да бъдат изсветлени с определени мерки, като заплати по банков път?

- Не виждам голям потенциал в тези идеи. Все по-малко стават фирмите, които плащат заплати в плик и укриват осигуровки. Едно от положителните развития от въвеждането на плосък данък е именно изсветляването на все по-големи части от плащащите го. Важното е на тези, които са в светлата част, да не им бъде убит интересът да работят.

- Как гледате на предложението да се дава бонус, ако се докладва за укриване на данъци?

- Не го смятам за сериозен финансов инструмент за пълнене на хазната. Може би има някакъв политически привкус, който не мога да преценя. Не очаквам сериозен финансов ефект. Май най-големият бонус ще е даването на начин за разправа с конкуренти.

Не мисля, че би следвало да се стимулира подобен начин за комуникация с данъкоплатците. Би трябвало да се върви към създаване на ясна и проста схема за плащане, предвидимост на фискалните разходи и стимулиране на честното и добросъвестно плащане на данъци. От това се печели много повече.

Между другото, българският бизнес е един от най-съвестните данъкоплатци. Достатъчно е да сравним с Великобритания, Франция - силни икономически държави, и ще видим, че разликата между техния и нашия бизнес е колкото от земята до небето. В наша полза. Като процент на събрания данък от БВП има много по-добра доброволна събираемост от Италия, Португалия, Испания.

- Трябва ли да се облагат бакшишите?

- Това са идеи, чието лансиране аз не съм в състояние да преценя като фискален ефект. Предполагам, че е пренебрежим. Създаване на видимост, шум. Или пък създаване на повод за една нова лавина от проверки на бизнеса, това е възможна причина.

- Някои диференцирани ставки по ДДС остават, макар и под условие. Ще има ли ефект от това?

- Колкото е по-проста една система на облагане, толкова по-добре работи. Ще припомня думите на един немски кандидат за канцлер,  че  данъчната декларация трябва да се събере върху поставките за бира, които слагат немците под чашите си.

Една данъчна декларация трябва да се събере на не повече от 10 реда. Колкото сме по-близо до това, толкова по-добре. Проста система с минимални изключения и минимални разлики в ставките. Не мисля, че данъчна отстъпка за ресторантьорите например е добра стъпка, но това са политически решения.

- Плащанията в брой да са само до 5000 лв., предлагат от финансите. Свалянето на летвата от сегашните 10 000 лв. ще даде ли ефект?

- Това са остатъчни напъни от една провалила се не само в Европа идея да се мине изцяло към неналични плащания. Ще увеличи криминалните плащания, или полулегалните, но в други инструменти - в злато, ценности, криптовалути. С подобни репресивни мерки не се намалява сивият сектор.

Плащания в брой ще има, те са нужни и важни. Прекалено опасно е точно в момента да наложиш по-ниска сума, отколкото животът го изисква. Една голяма част от населението е изключена от банковата система. И става все по-голяма, не само у нас, а и по света. Над това влияят и все по-високите изисквания за създаване и поддържане на банкови сметки и карти.

- Банките държат лихвите ниски, но качват таксите, не трупат ли така потенциал за лихвени взривове?

- Не мисля. Вдигат се лихвите, но постепенно, виждате, че и в Европа има успокояване на темповете. Защото вдигането на лихвите в един свят, който е опасно задлъжнял, качва цената и на държавните дългове. Има опасност при по-високи лихви целият този натрупан дълг, особено на някои европейски държави, да създаде доста проблеми, да стане неплатим.

- Свиването на печатането на пари и по-високите лихви всъщност намаляват ли инфлацията?

- Агресивното постигане на парично свръхпредлагане всъщност увеличава и инфлацията. Затова намалява. Имаше у нас твърдения, чисто теоретични, че рефинансирането на банки, на правителства е престъпление. Само искам да обърна внимание, че това е задължителен инструмент.

Един от основните проблеми при нас е липсата на рефинансиране от БНБ за търговските банки. Откакто е измислена системата за банкиране с частични резерви, винаги през рефинансирането се е правила активната парична политика. Ние имаме изцяло пасивна. Не мисля, че това е добро. Изходът е влизане в еврозоната, създаването на възможност нашите банки да работят, както работят всички по света.

- Какво би трябвало да има задължително в новия бюджет?

- Една балансирана парична политика, каквато я познаваме от периода между 2000 и 2010 година, строга и стабилна и разчитаща на това, че финансовата стабилност е първият приоритет. Не е нужен прогласяван политически и идеологически, а наистина да развива всички финансови действия на държавата.

CV

• Роден е на 19 октомври 1961 г.
• Завършил е Немската гимназия в София и специалността “Финанси” във ВИИ “Карл Маркс”, сега УНСС
• Докторската му дисертация е на тема “Еволюция на парите”, 1990 г.
• Доцент е по банково дело в УНСС
• Бил е подуправител на БНБ
• В различни периоди е бил член на бордовете на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка и БРИБ
• Женен, има две дъщери

Румяна Денчева/24 часа