Любомира Николаева, "24 часа"

Лекари и психолози: Мащабите на телефонния проблем в училище са само върхът на айсберга. Още в дома с поведението си предаваме вируса на виртуалната самота, която създава поколения, мързеливи да мислят

А какво ще правиш, ако забранят телефоните и трябва да ги оставяте в кутия преди часа? – пита една майка, отчаяно опитвайки се да намери пролука в дигиталната броня на своя син. Отговорът на тийнейджъра идва светкавично, без капка колебание: Ще си купя някакъв евтин телефон втора ръка, ще го слагам в кутията, а моя - в джоба.

Тази проява на изобретателност е ясен и стряскащ сигнал за дълбочината на един съвременен проблем, който повечето родители смятат за вече загубена битка. Когато дигиталният свят се превърне в толкова неделима част от ежедневието на децата, че те са готови да измислят схеми за “контрабанда” в класната стая, очевидно сме закъснели да изследваме реалните последици от екранната зависимост върху психическото и физическото здраве на подрастващите.

Анкетата, проведена през май сред 100 ученици от седми клас на 119-о средно училище в София (44 момчета и 56 момичета), разкрива малка част от истината за мащабите и начина на ползване на мобилни устройства сред подрастващите. Резултатите показват, че интернет се посещава предимно през мобилен телефон – 92-ма от всички 100. Децата използват телефоните си предимно вкъщи (73%). През учебните дни 55% прекарват над 3 часа във виртуалния свят, като значителна част го ползват над 5 часа дневно. Над 6 часа са пред екрана на телефона 22% от децата. Платформи фаворити са Инстаграм и ТикТок. Първите места по посещаемост са свързани със слушането на музика (41%), следват сърфирането в социалните мрежи (40%), онлайн общуването (34%) и игрите (33%).

Едва 14% от анкетираните използват устройствата си за търсене на информация, свързана с учебните занятия. Около 40% от учениците се съгласяват, че дългото сърфиране крие опасност за здравето им, докато 24% по-скоро не виждат риск, а 36% не могат да преценят. Един от най-обезпокоителните резултати е, че 57% от децата нямат желание да получат допълнителна информация за вредите от многочасовата употреба.

“Разбира се, на отговорите влияе усещането на седмокласниците за престижни и непрестижни отговори и може да се допуска, че са минимизирали данните за потребление поради съзнанието за публична среда, която демонстрира слаба толерантност към това – коментира проф. д-р Димитър Масларов, съосновател на фондация “Съвет за мозъчно здраве”, който представи данните в дискусия по инициатива на организацията. – В същото време декларираната информираност за вредите за здравето от многочасовата употреба е повлияна от представите на младите за престижен отговор. Когато за обществото е важно да знаеш нещо, ти се чувстваш длъжен да заявиш, че го знаеш. Но истината лъсва, когато измерваме желанието за още информация относно вредите на здравето при многочасово бораване с мобилен телефон и немалко младежи признават нежеланието си да научат за това.”

За експертите изводът е сигнал за нуждата да се търсят нови форми за дискутиране на темата “без менторски тон и с предлагане на реални алтернативи на дигиталния свят”.

Идеята за телефон двойник изобщо не е български “пробив”. В училищата по света, където апаратите са официално забранени, учениците са пробвали и тази, и други “креативни” схеми.

Защо се стига до съпротива? С широко затворени очи ли е обществото и държавата за вече ширеща се дигитална зависимост? Какво всъщност се случва с умовете и телата на децата ни при прекомерната употреба на технологии? И как да им помогнем?

Фондацията с председател чл.-кор. проф. Николай Габровски предизвиква за търсене на отговорите. Във всички случаи може да се започне с ограничаване на телефоните поне по време на час, смятат лекарите от фондацията.

Проблемът с екраните не е просто в това, че децата си губят времето. Той променя самата архитектура на развиващия се мозък. Психиатърът проф. Георги Ончев обясни, че докато при възрастните когнитивните навици вече са затвърдени, при децата се формират и в този критичен период технологиите буквално пренастройват умовете им.

Дизайнът на социалните мрежи е умишлено създаден така, че да стимулира нашето пасивно внимание – онази функция на ума, която ни кара постоянно да се отвличаме, да превключваме от един обект на друг, да лайкваме и да скролваме. Резултатът? Активното внимание, с което сме фокусирани върху една задача независимо от външните стимули, закърнява. Тази “дигитална разсеяност” неусетно ражда умствена ленивост. Когато мозъкът свикне с бързите стимули, интелектуалният мързел побеждава. Точно затова за един тийнейджър става физически невъзможно да посегне към класическа книга – умът му отказва да полага усилие за четене. В дъното е нещо, което учените наричат допаминова въртележка – от трескава бдителност към социална изолация. Свързано е с допамина – хормон, който предава сигнали между нервните клетки, отговорно за любопитството и търсенето на нови усещания. Постоянното привличане на пасивното внимание залива важни зони в мозъка с допамин, но прекомерните нива отключват силна тревожност, а когато депата му се изчерпат, настъпва обратното състояние. Децата живеят в превъзбуда пред екрана и изпадат в пълна апатия в секундата, в която трябва да общуват с реалния свят. Тази екранна зависимост срива психологическата им устойчивост. Вместо медицински диагнози тревожността и изолацията се превръщат в културни трендове, при които страхът от реално общуване води до отчуждение. Стига се дори до крайности като японския феномен хикикомори – здрави младежи, които се затварят, дебелеят и отказват да излизат, обясни проф. Масларов. Невробиологията и физическото здраве не са две отделни вселени – всичко е свързано. Характерната телефонна поза с приведен врат над екрана, която виждаме у всяко дете на улицата, е само видимият връх на айсберга, докато страната ни излиза на предни позиции по затлъстяване сред младите хора. А то е и мозъчно заболяване.

Иронията е пълна: живеем в най-комфортната епоха, заобиколени от технологии и в свят с неограничени възможности, а отглеждаме поколение, което е пренапрегнато, агресивно, тревожно и с дълбоко увредено физическо и психическо благосъстояние. Затова чистите забрани няма да помогнат – обществото ни трябва да предложи на децата реални, работещи алтернативи.

Много често в съвременния свят, потиснати от липса на време или сили, родителите неусетно допускат едно дигитално устройство да заеме мястото на грижещото се човешко същество. И когато по-късно потърсят помощ за децата си – заради агресия, хранителни разстройства или масовата днес диагноза хиперактивност с дефицит на вниманието, те идват с илюзията, че проблемът ще се реши просто с механично ограничаване на екранното време, но реалността е много по-сложна, предупреждава клиничният психолог Велислава Донкина.

Нанесените щети върху способността на ума да функционира нормално не се лекуват само с родителски контрол върху приложенията. Проблемът е и психобиологичен: децата отразяват и умножават дигиталното отчуждение, в което живеят самите възрастни. Няма как да научиш детето си на присъствие и вътрешен мир, ако ти самият живееш откъснат от себе си. Така дигиталната самота се предава несъзнателно като трансгенерационен модел – от поколение на поколение, категорична е Донкина. “Затова отговорът на тази криза не е в закъснелите забрани в класната стая, а в ранната превенция, която в България все още си проправя път трудно. Когато днес обществото ни остава шокирано от поредните прояви на безсмислена агресия на тийнейджъри в моловете или от тежките им зависимости, ние всъщност виждаме крайната фаза на процес, заченат години по-рано.”

Истинският подход е в превенцията, категорична е психоложката и допълва, че има прехвърляне на отговорност към децата и тийнейджърите, че те трябва да спрат, че по някакъв начин те са виновни за това, че седят на “тия” телефони и са обсебени от тях, докато всъщност на едно ниво това е истинска зависимост към този момент на организма и може да бъде такава, от която те не могат да се откъснат сами. На един наркоман няма да му кажем просто да спре наркотиците и да не направим нищо повече по въпроса.

Обикновено се усещаме, че един проблем е натежал и е станал огромен едва когато стигнем до икономическата му страна — когато ни удари по джоба, коментира здравният икономист Аркади Шарков. Невидим, но унищожителен катализатор на задълбочаване на проблема от прекомерната употреба на телефойните е фрагментацията на вниманието — постоянното превключване между приложения, което разкъсва дълбокото мислене и убива критичния рефлекс. “Човек вече свиква да вярва на всичко, което му се сервира на екрана, без да може да оспори фактите.” Още по-тревожен е феноменът popcorn brain – пуканков мозък. Терминът описва състоянието, при което под въздействието на постоянния дигитален поток мислите на децата започват да скачат бързо и хаотично от една тема на друга, точно като пуканки в микровълнова фурна. Свикнал с непрекъснати дигитални стимули, мозъкът губи способността за по-бавно и съсредоточено мислене. От опита си на университетски преподавател Шарков споделя: “За повече от 30 минути не мога да задържа вниманието. Накрая, точно като госпожа в училище, им събирам телефоните отпред”.

Големият ужас от убиването на времето в дигиталния свят се сдоби и с име: brain rot – мозъчно гниене — неотдавна дума на годината на Oxford Dictionary, чиято употреба е скочила с 230%. Изследванията доказват пряка връзка между безкрайното зяпане на кратки видеа и ниските оценки. “Доказано е, че колкото повече гледаш глупави неща, толкова повече ти пада академичното представяне”, изтъква Шарков. И докато в Европа и САЩ децата масово консумират нерегулирано и тривиално съдържание, “китайците измислиха нещо много хитро: техният ТикТок е централизиран и 60 - 70% от съдържанието там е образователно.  За останалия свят обаче платформите са машина за пари. Данните са шокиращи — платформите в САЩ генерират 11 млрд. долара годишни рекламни приходи от деца. При Snapchat 41% от приходите са от непълнолетни, а при TikTok — 35%.” Цената на дигиталната отрова не се измерва само в провалени часове, а и в щети за трилиони. Рискът от депресия и тревожност скача 3 пъти при тийнейджъри, които прекарват над 5 часа на ден в мрежите, а ръстът на суицидните мисли при момичетата след навлизането на смартфоните е скочил със 152%.

Според изчисления на ОИСР, които Шарков цитира, психичните разстройства, следствие от дигиталния начин на живот, струват на държавите между 4 и 5% от техния БВП годишно. За Европейския съюз цената е 76 милиарда евро на година, а в глобален мащаб загубите за икономиката гонят 1 трилион долара. “Това е проблем, който трябва сериозно да тревожи не само здравеопазването, но и министерствата на финансите и на икономиката, защото от това зависи бъдещата ни работна ръка”, предупреждава здравният икономист. Прогнозата му за бъдещето е мрачна, особено на фона на навлизащия изкуствен интелект, който заплашва напълно да атрофира базовите функции на човешкия ум и най-вече - критичното мислене.

Стефания Габровска, клиничен психолог с фокус върху детското здраве, предлага балансирана гледна точка: не самите устройства увреждат мозъка, а тяхното прекомерно ползване, което измества критично важни дейности като сън, движение, игра и социални контакти на живо.

Тя дефинира проблемната употреба като модел, наподобяващ зависимост – загуба на контрол, абстиненция и прехвърляне на целия живот в онлайн пространството. В рамките само на 4 г. тази проблемна употреба се вдига от 7 на 11%. Но телефонът е само посредник, а не първопричина. Децата търсят в него свързаност, да принадлежат към общност и да бъдат видени; да се чувстват компетентни, добри в нещо; да имат свое собствено пространство. И в това няма лошо, ако се спазват ясни времеви граници и правила.

До 2 г. децата се нуждаят само от жив контакт и мимика, за да учат. Между 2 и 5 г. е позволено до 1 час качествено съдържание, задължително придружено от възрастен за обсъждане. Над 5 години – около 2 часа развлекателно време на ден. И във всички възрасти – никакви екрани по време на хранене и поне 1 час преди сън. 

Експертите дават десетки примери с национални политики срещу прекаляването с “дигиталната дрога”. Във Франция учениците до определена възраст нямат право да ползват телефони в училище, включително и по време на междучасията, освен за образователни цели. В Нидерландия от 2024 г. мобилните устройства са ограничени в класните стаи, “освен при учебна необходимост или медицински показания”. Финландия през 2025 г. е приела закон, който ограничава използването на телефони по време на учебния ден без разрешение на учител. Италия забранява използването на смартфони в учебните часове в основното образование. Гърция прилага политиката телефоните да остават прибрани през целия учебен ден. Белгия и Унгария също имат национални ограничения. Швеция връща хартиените учебници и писането на ръка, както предстои забрана на телефоните в училище. В Австрия се готви забрана за социалните мрежи за деца под 14 г. Много примери има и в Азия, Австралия, Америка.