Интервю на Виолета Тончева с Луиза Григорова – Елена Андреевна в премиерната постановка „Вуйчо Ваньо”

- Харесвате ли героинята си Елена Андреевна?
- Със сигурност като роля е прекрасно предизвикателство за млада актриса. Елена Андреевна в интерпретацията на проф. Пламен Марков ми харесва, но при първия прочит, не изпитах симпатия към нея. В пиесата тя е зряла, опитна жена, която успява да си изиграе картите по начина, по който тя иска. В нашия вариант е чиста и неопетнена млада жена, която за пръв път се сблъсква с някои особени страни от живота. Тя не е преднамерена и това много ми допада, това се опитвам и аз да пресъздам. За мен е удоволствие да репетирам Чехов и пак бих го правила, защото той разказва неща, които се повтарят във всяко време.

- Добавят ли първите срещи с непозната творба някаква специфична енергия към творческия импулс?
- Да, винаги е по-интересно, когато за пръв път работиш една пиеса, когато всичко се случва за пръв път и събитията просто се стоварват върху теб. По-интересно е както за актьорите, така и за публиката. В тази наша първа среща с „Вуйчо Ваньо” особеният и различен прочит на проф. Марков внушава, че няма зли хора и пъклени планове. Любовта обаче не достига. Всички отиват нанякъде, но като че ли никой никъде няма да стигне...

- Станахте популярна с телевизионния сериал „Стъклен дом”, сега сте и на театралната сцена. Къде предпочитате да се изявявате ?
- Форматът на телевизионния сериал е такъв, че нямаш много време да се подготвяш. Там си с интелектуалния багаж, който имаш и органичността, която носиш. В сериала си повече това, което си, докато в театъра разполагаш с повече време да вникнеш в другия човек, да го разбереш. Самият процес в театъра е по-интересен. Без да подценявам телевизията, в момента театърът ме вълнува повече. Благодарна съм на режисьорите, които повярваха в мен и ме поканиха да играя в техни постановки. В момента съм ангажирана в театралните спектакли „Заболяването младост” от Фердинанд Брукнер, реж. Пламен Марков в Учебен театър НАТФИЗ;

„Белградска трилогия” от Биляна Сръблянович, реж. Ивайло Христов в Театър „Сълза и смях”; „Идеалният мъж” от Оскар Уайлд, реж. Тиери Аркур в НТ „Иван Вазов”; „Тирамису” от Йоанна Овшанко, реж. Николай Поляков в Театър „София”. След премиерата на „Вуйчо Ваньо” във Варна ми предстои премиера на „Г-н Колперт” от Давид Гизелман, реж. Пламен Марков в Шумен.

- Хубав старт в кариерата преди предстоящото дипломиране в НАТФИЗ! Какво искате да постигнете като актриса?
- Във всичко, което правя, бих искала да си свърша добре работата, да вложа всичко от себе си, да постигна онова, което се иска от мен и да го надскоча, а след целия труд да изпитам и удовлетворение. Трудно стигам до моето удовлетворение, защото съм много самокритична. Радвам се, че моите родители ценят това, което правя и се гордеят с мен.

- Промени ли Ви с нещо работата върху Чехов?
- Има една много хубава реплика от Елена Андреевна за това, как може да събудиш доверие. Когато се вкопчиш в някого, той бяга. Вкопчването въздейства агресивно и отблъскващо. Важно е да се научиш да цениш личното преживяване и личната свобода на другия. Аз също съм била обсебваща спрямо хората, които обичах, но сега мисля различно. Човек трябва да се променя.

- Ако използвате думи на Елена Андреевна, към какво се стремите?
- „Едното само щастие...”