На 17 март 2022, преди точно 12 месеца, беше арестуван лидерът на опозицията Бойко Борисов. Събитията, които трайно разтресоха политическия пейзаж на страната, бяха по инициатива и свидетелски показания на тогавашния премиер Кирил Петков. На база „опасенията“ на Петков, че Борисов е извършил престъпление, тогавашният МВР-министър Бойко Рашков даде заповед за задържане без събрани доказателства.

Въпреки че при обиските в дома на Борисов и останалите задържани от ГЕРБ не бяха открити доказателства за извършени престъпления, те останаха за денонощие в ареста, а междувременно симпатизантите на партията се събраха в тяхна защита.

„Брутално, гадно, върнаха ни в Комунизма. Точно както 1944 г. Ровиха в кошчетата на децата“, заяви Борисов след пускането си от ареста без обвинения на 18 март късно вечерта.

Гоненията срещу опозицията в България отекнаха в Европа.

„Задържането на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова, както и обиските в домовете им, са в разрез с върховенството на закона“. Това беше заключението на евродепутатите на Европейската народна партия (ЕНП), участвали в проучвателна мисия в България непосредствено след арестите.

Евродепутатите Моника Холмайер (председател на Комисията по бюджетен контрол на ЕП) и Йерун Ленарс (говорител на Групата на ЕНП в комисията ЛИБЕ) се срещнаха с Борисов, главния прокурор Иван Гешев, с Кирил Петков и с Бойко Рашков.

„Една политическа сила в правителството се опитва да унищожи опозицията и да каже, че предишното правителство е виновно за корупцията”, коментираха те.

Председателят на ЕНП Манфред Вебер поиска от Европейският парламент да вземе отношение относно незаконния арест на лидера на ГЕРБ.

„През миналата седмица ръководителят на опозицията в една европейска държава бе задържан за 24 часа, единствено по указания на вътрешния министър, без прокурорска заповед и съдийско решение и днес един съд в София е постановил, че това е неправомерно действие. Моля комисията да се занимае с въпроса. Всички искаме борба с корупцията, но това трябва да става на принципите на правовата държава, а те бяха нарушени в България. Това трябва да бъде изяснено“, заяви пред депутатите в Европейският парламент Вебер.

Окончателната дума, разбира се, беше на съда. А той, след разглеждане на „доказателствата“ обяви, че лидерът на опозицията е арестуван в условията на липса на доказателства за извършено престъпление, неграмотно написана и непонятна заповед за задържане и разпитани свидетели едва на следващия ден.

В решението си съдия Николай Урумов посочва, че МВР е компетентен орган, но липсвали задължителни реквизити в документа, както и годни данни за извършено престъпление. Магистратът посочва, че „свидетелят“ – тогавашният премиер Кирил Петков, е разказал, че при срещата си с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши е споделил загриженост, че българската прокуратура не е действала адекватно. Кьовеши заявила, че ще бъдат предприети действия от Европейската прокуратура в обхвата на нейната компетентност. Петков изразил и притеснение, че имало вероятност Борисов и други, споменати в доклад на АДФИ, да получат достъп до него и да повлияят на разследването, като унищожат или скрият документи и притискат свидетели.

„Тези негови съмнения не са подкрепени с никакви факти. Петков не е посочил, че е бил свидетел на престъпление, нито, че е знаел за такова”, пише съдия Урумов.

„Това решение е взето на една оргия с много уиски, бяло вино, пици на кристали. И заря поръчали. С единствената задача да ме извлекат пред децата с белезници“, заяви няколко месеца по-късно лидерът на ГЕРБ. По-късно стана ясно и, че в момента на ареста на баща ѝ и ексцесиите в дома им, дъщерята на Борисов Виолета е била бременна.

Борисов е категоричен, че поръчителите на ареста му са били наясно, че извършват „100% незаконни действия“, но са решили да го направят въпреки това.