Ако преди 100 години в България е имало златен лев, днес трябва да въведем джелезен! Защото джелезото е най-таченият метал. Има го навсякъде, защото някакви идиоти го поставят къде ли не. И оставете всичко останало, ами дразнят хората с това джелезо. Това е все едно да хвърляш пари по улицата и да очакваш никой да не се наведе да ги вземе. Защото джелезото е пари. То расте по къщите на хората, по оградите, по шахтите на улицата. Джелезото е на този, който го вземе пръв. Джелезото е диво животно, за което ловният сезон е постоянно разрешен.
Паметникът на оня... как му беше името... Левски... Също е джелезен. И ако оня не си пази джелезото, кой му е крив? Някъде да пише, че е негово?

Мостът в Любимец (виж новините от преди няколко дни) също е от джелезо. Тоест, мостът беше. Сега мост няма, но има джелезо. Някак мостът е еволюирал от един напълно обикновен мост в чиста джелезна валута. Джелезото е по релсите на влаковете. Там расте в особено обилни количества. Само ти трябва технология за извличането на релсите. Извличаш и богатееш. После, ако катастрофират влаковете – нищо. Те също са от джелезо.

Джелезото е по кабелите. Някак щуравото джелезо се е намъкнало вътре в кабелите и трябва да се белят, преди да се стигне до джелезото, ама ако си умятен и работлив, това не е проблем.

Джелезото е ничие. Джелезото е като въздуха и водата. Като бездомно куче, изоставено пред гастроном. Като остатъчния ток. Този немил-недраг ток, дето се щура по жиците и не може да си намери собственик.

Последното джелезо е по гробищата. Има там едни джелезни огради, а тези на гробището са умрели и не оказват съпротива (ако не вярваш, виж гробището на град Хисар).

Ако все пак ни пука за джелезото, е крайно време да вземат мерки. Ами ако цялото джелезо на републиката се застрахова? Или да се вземат едни пари от чужбина и да се проведат просветни курсове на тема "Как джелезото да се пази само"? Разбира се, с подобаващата рекламна кампания, която да струва поне 10 милиона лева, за да може някой да вземе пари.

По-простите начини е да концентрираме джелезото в решетки по затворите. Защото джелезото разбира само от джелезо.
Но държавата ни не иска да преразпредели джелезото. Въпреки че джелезото расте на свобода, съдилищата определят брането на джелезо като кражба. Хубавото е, че кражбата е маловажна. Защото джелезото е на стойност под някакви левове. Тоест – няма значение. И крадецът или по-правилно – ловецът на джелязо, бива омаловажително осъден с глоба колкото... една релса джелезо.
По малките населени места има разни инатливи хора, които държат на собствеността си към джелезото. Въобразили са си, че джелезото по оградите и къщите им е тяхно. Хубавото е, че тези хора са бедни стари и немощни. Тоест, по правилата на джелезния век са тотални жертви. Но и за това има решение.

Решението също е джелезно. Достатъчно е да се разреши всеки да може да носи по един джелезен пистолет и тогава джелезото ще се пази само. Ако ви се вижда прекалено – то какво му е прекаленото? Че то колко джелезо има в един пищов? По представите на закона – някак маловажно.

Раздайте това джелезо на населението и ако европейската държава с най-много полицаи на глава на населението не може да спре кражбата на джелезо, то поне хората да могат да си защитят живота. Защото хората умират за едното джелезо. Но те винаги са умирали, така че и това е маловажно.

Емил ЙОТОВСКИ /БЛИЦ