Комбинацията с американския християнски фундаментализъм тласка света към Армагедон

Ционизмът не е спасение за евреите, а колониален проект, който еволюира в модерен фашизъм. Израел се превърна в най-опасното място за живот на еврейския народ, а съюзът между радикалния юдаизъм и американския християнски фундаментализъм тласка света към библейски Армагедон.

Това казват световноизвестният икономист проф. Джефри Сакс и историкът проф. Яков Рабкин в YouTube канала на „Neutrality Studies“.

Според двамата интелектуалци днешната трагедия в Близкия изток не е случаен десен завой на Бенямин Нетаняху, а логичен завършек на идеология, зачената в края на XIX век чрез сътрудничество с антисемити и нацисти. Те предупреждават, че Вашингтон е заложник на „евтино купено“ лоби, в което 50 милиона американски християнски ционисти вярват, че войната срещу Иран ще предизвика Второто пришествие на Христос. Сакс и Рабкин са категорични: Израел вече не носи сигурност, а срам и несигурност за евреите по целия свят, подменяйки юдаизма с войнстващ етнически национализъм.

Добре дошли на всички в „Neutrality Studies“, казвам се Паскал Лотаз и днес към мен се присъединиха чудесните ми колеги Яков Рабкин и Джефри Сакс. Джефри е от Колумбийския университет в САЩ, а Яков – в Канада, Университета в Монреал. Добре дошли и на двамата.

Джефри Сакс: Благодаря, чудесно е да съм и с двама ви.

Яков Рабкин: Благодаря!

Паскал Лотаз: Днес се срещаме, за да дискутираме проблем, от който всички сме загрижени – това е ционизмът. Много скоро на английски език ще бъде публикувана книга на Яков – дори вече е публикувана: „Ционизмът декодиран в 101 цитата“. Яков, Вие сте свършили чудесна работа в представянето на ционизма като дългосрочен проект, както и че ционистите и различните техни групи по никакъв начин не крият намеренията си. Нека започнем с тези Ваши цитати. Какво според Вас ни казват те за ционизма, а след това ще помолим Джеф да реагира на казаното?

Яков Рабкин: Опитах се да покажа с думите на основателите и с думите на техните предшественици какво е представлявало това движение. Много хора, най-вече в Северна Америка, са разочаровани от Израел. Такова прекрасно социалистическо начинание, с равенство, а пък изведнъж стана крайнодясно и фашистко – как можа да се случи това?! Сигурно е виновен Биби Нетаняху, трябва да е бил той. Моята книга показва, че корените на това крайнодясно или този десен завой в израелския политически живот са били явни на практика през цялата история на ционизма. Защото ционизмът е колониалистки проект на заселниците, който е съвсем открит. Първата финансова институция на ционисткото движение беше наречена „Jewish Colonial Trust“ (Еврейски колониален тръст) – няма как да е по-явно от това. Но много хора не искаха да го видят. Проблемът с Израел е, че всички факти са на масата и могат да се видят, но хората не искат да ги видят заради множеството най-различни много позитивни, благочестиви нагласи – евреите са страдали толкова много, те заслужават държава – всички подобни неща, които според мен попречиха на един по-обективен поглед към същността на ционизма.

Паскал Лотаз: Джеф, какво според Вас е важно за оценяването на ционисткия проект като продължителен процес, който продължава да създава много проблеми на много хора?

Джефри Сакс: Първо, нека кажа, че Яков Рабкин е водещ и абсолютно брилянтен изложител и историк на този въпрос, така че на всички слушатели препоръчвам задължително да прочетат работите на Яков – както новата, така и няколко други негови книги, които обясняват с абсолютна яснота, бих казал с уникална яснота, произхода на ционизма: как се е появил, какви са идеологическите му насоки и защо създава толкова трагедии в наши дни. Една от трагедиите е новата инвазия на Израел в Ливан, отново, и разрушаването на Бейрут сега, докато с вас говорим. Мисля, че един от най-интересните моменти при ционизма е, че той има две различни течения. Едното е типичното националистическо движение от края на XIX век. Европа става факел на национализма в края на XIX век, всяка езикова група, всяка етническа група иска да има своя държава. Това завършва с разкъсване на Европа, с разрушаване на мултиетническите, мултинационални, многоезични империи в цяла Европа, особено през Първата световна война и през Втората световна война. Това е единият корен. Другият е библейският, от който тръгва християнският ционизъм като предшественик на еврейския ционизъм, както Яков е обяснил. Това е извънредно важно, защото един от основните мотиви в западната история, който се простира през вековете на колониализма и на заселничеството, е идеята за Новия Йерусалим.

Америка е основана на този принцип. Преди да стане Съединени щати, Америка е била колония от британски пуритански заселници, които са се виждали като новия Израил. Идеята да се завладяват нови земи в Божието име е западна идея. Има, разбира се, подобия и в други региони на света, но това е християнска, западна идея, какъвто по същество е и ционизмът – християнска западна идея – както националистическият, така и библейският му корен. Евреите, които слагат начало на ционизма, както обяснява Яков, в края на XIX век не са чели Библията по същия начин. Те дори не са чели Библията непременно. Били са националисти, искали са да преодолеят отсъствието на физическа държава, да преодолеят антисемитизма в Централна Европа и Русия, в Руската империя. Но християнските ционисти са тези, които казват, че трябва да има държава, защото Бог е обещал тази държава, както е според едно много специфично течение от края на XIX век, наречено диспенсационализъм или предхилядолетен диспенсационализъм. От тях възниква конструкт – не искам да използвам език, който е вреден или обиден – но това е един много специфичен набор от идеи, според който е нужно евреите да си върнат обратно земята, за да може да дойде краят на времената и да се случи Второто пришествие на Христос по време на Армагедон. Такъв е техният прочит на книга Откровение, от който през XIX век възниква нова теология в Британия и Съединените щати. Единствената причина, поради която отбелязвам това – след това ще се върна към Вашия въпрос – е, че днес имаме тези два ционизма.

Имаме еврейския ционизъм, имаме християнския ционизъм и те са партньори. Не е ясно дори кой е водещият. Партньорството на САЩ с Израел в момента се води от група, която е пропита от краен християнски ционизъм. Американският посланик в Израел, Майк Хъкаби, който е южен баптист (най-голямата протестантска деноминация в САЩ – б. пр.) и според всички данни предмилениален диспенсационалист, каза преди няколко седмици, точно преди сегашната война, преди агресията на Израел и САЩ срещу Иран, че Израел притежава цялата земя, че има право върху цялата земя от Нил до Ефрат, въз основа на – според мен – богословски съмнителния прочит на книга Битие, глава 15. Въз основа на това в нашия днешен свят съществува убеждението, че Израел има право и трябва да притежава цялата тази земя. Израел извършва това, защото част от израелското правителство споделя убежденията на библейския еврейски ционизъм, този отпреди 100 години. Като цяло – четете Яков, той знае тези неща по-добре от мен. Връщам разговора към Вас.

Яков Рабкин: Бих искал да добавя към това, което Джефри каза, че сред американските групи, които са ангажирани във войната срещу Иран, се разпространява същата идея – идеята, че те ще предизвикат края на времената, че Тръмп е помазаник на Христос и ще събере всички прокудени, цялата тази реторика. И това не е само реторика, хората наистина го вярват. Видях интервюто с официалния американски посланик в Йерусалим, макар че се съмнявам коя страна представлява в действителност – Израел или САЩ. Той каза много ясно, че вярва в библейското право, в даденото от Бога право на Израел да окупира цялата земя. Смятам за много опасно това, че въпреки разделението между църква и държава в САЩ, федералните войски биват индоктринирани по този начин. Но това е също част от генералната тенденция, доколкото мога да кажа, в американското общество днес.

Паскал Лотаз: Много значими американски коментатори говорят за това. Точно днес беше изпратен имейл от основната фондация, която следи религиозните течения в армията. Полковник Лоурънс Уилкърсън, който е член на борда на тази фондация, написа този имейл, за да предупреди всички колко опасно е това, защото не само секретарят по отбраната Пийт Хегсет е представител на християнското ционистко течение – то върви по всички рангове в армията и това е много опасно.
Яков, занимавате се с ционизма отдавна. Кое от двете течения – еврейският ционизъм и християнският ционизъм – е по-голямо и защо християнският вариант е толкова вкоренен в различните разклонения на американското правителство?

Яков Рабкин: Ще цитирам пастор Хеги, който е един от лидерите на християнските ционисти в САЩ. Преди няколко години той каза, че има 50 милиона християни ционисти в САЩ. Има 15 милиона евреи, в това число бебета и възрастни хора като мен. Можете да разберете коя група е по-голяма. А САЩ не е единственото място, където ги има. Християнският ционизъм е извънредно добре представен в Бразилия, в Гватемала, в части от Африка, в Южна Корея. Това е много важно политическо религиозно движение. Докато еврейският ционизъм разделя евреите – най-скорошният пример беше при избора на нов кмет на Ню Йорк, който е открит антиционист и много критичен към Израел – около една трета от гласовете за него дойдоха от евреите. Някои хора казват „въпреки това“. Не бих казал „въпреки“, а „поради“ това той взе тези еврейски гласове. Еврейските общности са много силно разделени и колкото повече насилието в Западна Азия продължава – чийто извършител и инициатор е Израел, днес не можем вече да отречем това, дори и да искаме – толкова повече Израел губи подкрепата на евреите и в някаква степен – подкрепата на християните ционисти. Това може би обяснява защо Нетаняху толкова бързаше да започне войната.

Джефри Сакс: Искам да добавя нещо, отново въз основа на изследванията на Яков. В произхода на еврейския ционизъм, който започва в края на XIX век и началото на XX век, основните религиозни движения на юдаизма в САЩ и в Европа са като цяло против ционистката идея. Ционистките лидери, от които най-известен е Херцел, са националисти и секуларисти и на онзи етап не проповядват библейските основания, а националистическата кауза, че всяка държава трябва да защитава съществуването си като отделна. Това е била идеята за национализъм – да не бъде държава, която живее, да речем, в Хабсбургската империя или в Романовата империя в мултиетническа среда, но да има собствена държава. Без значение дали са сърби, хървати, чехи, българи, словаци и прочее. Такъв е бил и секуларният еврейски ционистки клон. Равините казват „Не“. Това за мен е много вълнуващо, израснал съм като секуларен американски евреин, но определено в равинския дух на юдаизма – имал съм Бар Мицва и така нататък, това беше стандартната равинска традиция, въпреки че в моя отделен случай, в моята общност, това нямаше строго религиозен смисъл.

В равинското учение идеята за юдаизма за близо 2000 години или 1900 години е била: живей там, където си, спазвай Божиите заповеди, бъди добър, не прави твърде много глупости, не се връщай в светата земя или обетованата земя – Месия ще реши дали това да стане. Това си спомням от молитвите, от празниците, но нямаше нищо, което да е действено в политически план. В САЩ имахме няколко религиозни движения – от така нареченото Реформаторско движение, което беше най-малко религиозно, до ортодоксалния юдаизъм, и нещо средно между двете, в което аз бях възпитан – консервативния юдаизъм. Но всички тези направления в един или друг момент в началото на XX век казваха: не, не, не искаме Израел, не искаме светите земи, ние сме американци. И дори когато беше издадена Декларацията на Балфур за създаването на еврейска държава под опеката на Британската империя, която все още не контролираше територията, която беше обещала – типичен британски ход – в правителството имаше един евреин, който написа: „Аз съм против това! Аз съм британец и моята родина е Британия!“. Смяташе, че това ще създаде безпорядък и не искаше да бъде наречен националист на някоя друга държава. Ционисткото движение тогава не беше това, за което го представят днес, не беше великата кауза на еврейския народ. Беше напълно различно нещо.

Яков Рабкин: Ако мога да Ви прекъсна и да добавя нещо. Монтагю, който беше еврейският член в британското правителство тогава, озаглави цитираното от Джеф писмо, с което протестираше срещу Декларацията Балфур, „Обвинение на британското правителство в антисемитизъм“. Той ги обвиняваше в антисемитизъм.

Паскал Лотаз: Защото са ционисти?

Яков Рабкин: Точно така, а днес това изглежда като оксиморон. Но не е, защото дори Херцел пише в дневника си, че антисемитите ще бъдат нашите най-добри приятели и съюзници. Ако погледнем безпристрастно, антисемитите искат да се отърват от евреите, където и да живеят, а ционистите искат да ги заведат в Палестина. Интересът им е общ. Не е съвпадение, че през 1930-те години в Германия ционистите в голяма степен са сътрудничили с нацистките власти, които са искали да се отърват от евреите, и ционистите са се опитвали да докажат, че Палестина е мястото, на което евреите трябва да отидат. Имаме много факти за това. В книгата ми няма илюстрации, но има един според мен много важен случай. Това е израелският филм, наречен „The Flat“ („Апартаментът“, 2011), в който се разказва историята на един член на СС през 1934-35 г., който посещава Палестина в компанията на председателя на Федерацията на ционистите в Германия и пише чудесни статии във вестника на СС. По повод на това посещение е изсечен медал, от едната страна на който има свастика, а от другата му страна е ционисткият символ на шестолъчната звезда. Така че това е част от историята. Нещо интересно, което отбеляза мой колега, е, че ако преди 100 години някой е кажел на евреин, че мястото му е в Израел, той е щял да бъде смятан за антисемит, но днес, по някаква необяснима причина, ако някой каже, че няма нищо общо с Израел и че е американец, тъкмо той ще бъде обвинен в антисемитизъм, който отрича правото на еврейския народ на самоопределение. Имаме много интересна инверсия на понятието антисемитизъм и аз мисля, че това е много опасно.

Джефри Сакс: Ако мога да добавя още нещо за Монтагю и забележителното писмо, което той написва. Самият аз имах абсолютно същото чувство на гадене в стомаха, когато Израел ревизира Основния си закон през 2018 г. и декларира, че Израел е родната държава на евреите. Реакцията ми беше: „Как си позволявате? Как смеете да говорите така?! Аз не съм гражданин на Израел, това не е моята страна, аз съм гражданин на САЩ“. Тази наглост подразни евреите и имаше естествена реакция, каквато според мен отново ще последва днес.

Яков Рабкин: Опасността, както виждаме, са все по-честите нападения над евреи и еврейски институции заради това, което прави Израел. Разбира се, някои еврейски ционисти допринасят за това – окачват израелски знамена пред синагоги или пред еврейски институции, лозунги „Ние подкрепяме Израел“ – и в тези случаи можем да очакваме подобни реакции. Без те да са оправдани, разбира се, но много хора са възмутени от това, което прави Израел, и не намират по-приемливи начини за протест от този насилствен изблик, който видяхме наскоро в Мичиган. Тези случаи на насилие са особено характерни за културата на американското общество.

Паскал Лотаз: Искам да насоча разговора в последните ни 15 минути към траекторията на ционизма и къде според вас двамата ще наблюдаваме тези най-малко две направления, тъй като, както Яков отбеляза, в Израел има течения, които не са ционистки. Но ако разгледаме двете направления на християнския и еврейския ционизъм, накъде вървят те? Джеф, може би първо Вие да отговорите? Джон Миършаймър написа много важна книга за еврейското лоби.

Яков Рабкин: Не, не за еврейското, а за израелското лоби.

Паскал Лотаз: Точно така, израелското лоби. Ако разграничим тези две направления на ционизма и диференцираме хората, които лобират за Израел – кой всъщност лобира за Израел? Християнските ционисти, еврейските ционисти, израелските националисти? И накъде отива всичко това? Първо Джеф и после Яков.

Джефри Сакс: Американските политици трябва да бъдат разглеждани като група по интереси. Американските политици създадоха метод за превземане на държавата. Американската политическа система харчи много пари и иска да определя политиката в съответния сектор. Това е невероятно корумпирана система. Надяваме се, че някой ще напише добри учебници по политически науки за XXII век. Когато бяхме в училище, четяхме за прогнилата система на британския парламент, който е бил притежаван в общи линии от един земевладелец или един аристократ. Сега ние имаме много корумпирана политическа система с легализирана корупция. Големи пари, голямо влияние. Вие питате кои са тези хора – израелско лоби, ционистко лоби...? В действителност това е смесица от няколко неща. Отчасти е директно проникване на Израел в американската политика, защото има много израелски пари и натиск. Точка. В голяма степен съм убеден, че Епщайн е бил агент на Мосад например и определено е оперирал с израелски активи в САЩ. Зная, че все още има съмнения за това, но аз нямам много такива. Според мен е абсолютно ясно, че той е бил използван от Израел.

Доказателство за това е не само обстоятелството, че Ехуд Барак, който беше началник на военното разузнаване, е бил негов голям приятел, но и фактът, че Епщайн се е представял по цял свят като посредник за сделки от името на Израел. Ако той беше някакъв фрийлансър, израелците щяха да го спрат, повярвайте! Те не го спряха, защото е факт, че той оперираше от името на някого. Това е пример за директно израелско влияние. Има ги и големите еврейски пари. Зад тях определено стоят евреи, които определено са ционисти, както и със сигурност има евреи милиардери, които са ционисти и които влагат много пари в това. Точно както много от нас, които не сме еврейски милиардери, не сме ционисти и сме отвратени от това, което прави Израел. Ако това е днешният ционизъм – Боже мой, не!

Така че това направление със сигурност е важно, а е важно, защото е много влиятелно. Мириам Аделсън, вдовица на Шелдън Аделсън – големия хазартен магнат – тя определено има влияние. Това са нейните стотици милиони долари, дадени на Тръмп. Ако има едно нещо, което Тръмп обича повече от всичко, това са парите. Те са вероятно най-голямата му любов, по-голяма дори от омразата му. Така че тази жена със сигурност е влиятелна. Той периодично ѝ звъни да я пита как се е справил. Напълно е хипнотизиран от парите ѝ. Има и други големи пари, които бяха похарчени за овладяване на ТикТок, защото ТикТок показваше кадри от Газа, и Лари Елисън от Оракъл купи ТикТок за сина си. Това със сигурност е част от лобито.
Имаме, от друга страна, и християнското лоби. Това са не само много гласове, това са може би 30-40% от гласовете на Тръмп, не е малко. Това е евангелисткият протестантски ционизъм, но също така и техните пари. Тези мегацъркви са много пари. Пастор Хеги, когото Яков спомена, набира пари за Тед Круз. На Тед Круз изобщо не му пука за Израел, но му пука за Хеги, който го финансира, а срещу това Круз назначава влиятелни хора в Съвета за национална сигурност и на други места, някои от които имат буквално двойно гражданство – те са едновременно израелски граждани и американски граждани, които управляват портфолиото за близкоизточната политика на американското правителство.

Така че САЩ имат много нестабилна политика. Това е изцяло група по интереси, която се продава на онзи, който плаща най-много. Убеден съм, че ако арабският свят се обедини и направи арабско лоби, и сложи 10 милиарда вместо 2 милиарда, вероятно ще могат да си купят много американски политици. Не го препоръчвам, мразя американската политическа система в сегашния ѝ вид, но казвам, че не е много трудно да я купиш.

Ще завърша с една бележка. Нашите политици са невероятно евтини. Наистина са евтини. Ние сме икономика на стойност 30 трилиона долара, много трилиони БВП, ние имаме военна машина от 1,3 трилиона долара, но въпреки това няколкостотин милиона долара са достатъчни, за да си купиш контрол над своя предпочитан сектор. Това е много странно. Американският народ е против всичко това, против тази война, те са на страната на Палестина, срещу Израел, но засега парите говорят по-силно.

Паскал Лотаз:Да, така погледнато, получавате голяма стойност за парите си в САЩ, за съжаление. Яков, ако искате, вземете отношение по това, а също така ни дайте и Вашето виждане каква е посоката на ционизма като политическо движение.

Яков Рабкин: Мисля, че ционизмът се движи от показно ляво, тъй като той беше много социалистически – кибуците и всичко това – към фашистко дясно. И това няма нищо общо със замесените личности. Според мен това е съвсем естествена еволюция на политическо движение, което е основано на дискриминация, на етнически национализъм – тук е много важно да различим етническия национализъм от гражданския национализъм, защото в системата на етническия национализъм, точно както при антисемитизма, не можеш да смениш характеристиките си. С други думи, или принадлежиш, или не принадлежиш, не можеш да го промениш. Бих казал, че насилието, което наблюдаваме в Близкия изток и Западна Азия през последните 80 години, е в много голяма степен свързано с ционизма. Не изцяло, но в много голяма степен. Защото трябва да контролираш население, което естествено е недоволно от това. Преселваш го, гониш го, дискриминираш го, сега го подлагаш и на геноцид. Разбира се, че то няма да е доволно. Разбира се, че ще има съпротива. Но тази съпротива не се приема от Израел за легитимна, нито за логична по някакъв начин. Те се опитват да я представят за антисемитизъм. Ако например Китай беше нападнал Палестина, щеше да има абсолютно същата реакция, или ако Швейцария беше решила да нападне Палестина – щяхме да имаме антишвейцарско настроение. Според мен всичко това трябва да бъде изречено. Ако мога да спомена другата своя книжка, която Джеф цитира, за еврейското отхвърляне на ционизма – много важно е да се разбере, че това, което се случва между евреите, също е логично. Нямам социологически данни, но колкото по-висок е доходът на един евреин, толкова по-вероятно е той да е ционист. Поради това имаме Аделсън и другите и това може да няма нищо общо с еврейството. Но има друга много важна група, която е част от лобито – производителите на оръжие, за които Израел е много важен и като потребител, и като производител на оръжие. Има много тясна връзка между американските и канадските производители на оръжие, от една страна, и Израел, от друга. Това са много важни части от обществото, защото това е един от най-богатите сектори на икономиката.

Така че еволюцията на ционизма в посока на фашизъм е напълно предсказуема и според мен със сигурност не става дума само за Биби Нетаняху, Смотрич или Бен Гвир, за които се говори толкова много, че са ужасни хора, които водят Израел в грешна посока. Не бих казал. Мисля, че те представляват, въплъщават тенденцията към фашизъм, която е там от самото начало.

Паскал Лотаз: Тъй като трябва да внимаваме за времето, Джеф, ако желаете, можете да вземете две минути за заключителни мисли, а след това последните две минути ще останат за Яков.

Джефри Сакс: Съвсем кратко. Както отбеляза Яков, реакцията на палестинците и реакцията на техните религиозни събратя от арабския свят беше формиране на съпротива. През 1996 г., когато Нетаняху за първи път стана премиер-министър, с помощта на своите американски съветници той въведе доктрината за „Чисто скъсване“ („Clean Break“: нова стратегия за осигуряване на сигурността на държавата“ е политически документ от 1996 г., който се застъпва за нова израелска стратегия за преобразуване на Близкия изток чрез отказ от споразуменията „земя срещу мир“, укрепване на съюзите с Йордания и Турция и премахване на враждебни режими – б. пр.). Тази доктрина казва, че Велик Израел ще контролира цяла Палестина и че никога няма да има палестинска държава. Но още по-важно е, че срещу съпротивителните движения – като „Хамас“, „Хизбула“ или други – Израел ще отговори със сваляне на правителства в Близкия изток, които подкрепят тези съпротивителни движения. Това е виждането на Нетаняху – не се борим срещу съпротивата, борим се срещу правителствата, които я подкрепят. И затова Израел е във военен поход от 1996 година. Известни са думите на Уесли Кларк за седемте войни, които САЩ ще водят – това са именно американско-израелски войни и този списък включва Либия, Судан, Сомалия, Ливан, Сирия, Ирак и Иран. И ето ни тук. Имахме няколко малки войни с Иран, тази трябва да е голямата. Това също е логично следствие. Насилваш, заселваш се, изтласкваш местното население, започва съпротива, тази съпротива има регионални съюзници и се озоваваш в регионална война. Това е катастрофата, в която се намираме в момента.

Паскал Лотаз: Много тъжно. Яков, моля.

Яков Рабкин: Мисля, че е важно да направим разлика между ционизма като политическо движение и евреите и юдаизма, които могат да бъдат религиозна или етническа група в зависимост как искаме да ги определим. Защото смесването на двете наистина е в услуга на Израел и ционизма. Израелските лидери, независимо дали са социалисти като Шимон Перес или Биби Нетаняху, или друг, който ще дойде след това, ще ви убеждават, че Израел представлява целия еврейски народ. За Израел това е източник на легитимност. За евреите това е източник на срам и несигурност. Важно е да разбереме, че Израел не само не донесе сигурност на евреите, както обещаваше ционисткото движение, а всъщност направи Израел най-несигурното място за живот на евреите днес според мен. Това обаче носи несигурност и на евреите в Мичиган, Калифорния, Монреал и където и другаде да живеят. Неочаквано – не и в Техеран, защото тамошните евреи не се идентифицират с Израел. А антиционисткото правителство на Иран знае много добре как да прави разлика между еврейство и ционизъм. Ходил съм в Иран, дори съм писал за евреите в Иран, текстовете ги има в интернет. Надявам се, че те не са пострадали от това, което Израел прави на страната им.

Паскал Лотаз: Мисля, че това е фундаменталната идея на всички Ваши трудове, Яков: юдаизмът е чудесна, миролюбива и мъдра религия, а ционизмът е силно проблематично политическо движение с различни участници, включително християнски и еврейски, но отиващо отвъд всичко това. Така че, моля аудиторията: нека да обичаме евреите и да работим върху ционисткия проблем. Нека не мразим никого, във всеки случай. Това ще донесе само болка.

Бих искал да благодаря и на двама ви за тези чудесни обяснения. Джефри Сакс, Яков Рабкин, благодаря ви за отделеното време.

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова