Както се казва, за 41 години, след като през далечната 1971 е избран за глава на Българската православна църква, той неведнъж е изпивал до дъно горчилката на обидата или клеветата, но и благия елей на радостта да вижда народа си в храма. Не случайно той толкова често говори за децата и настоява те да четат и знаят повече.

Висшето му служение започва в 1947-а, когато е назначен за протосингел на Доростоло-Червенската митрополия (днес Русенска). Това е годината, бележеща началото на изключително тежки и кървави репресии срещу духовенството и вярващите, ожесточена комунистическа антирелигиозна пропаганда и оклеветяване на свещеници. По същото време в бившия Съветски съюз са разрушени стотици църкви и манастири, разграбени и опустошени са църковна утвар и икони, поругани са светини. Висшата комунистическа номенклатура у нас козирува пред Москва и подражава в издевателствата върху Българската православна църква. В този период са затворени над 300 храма, монасите от 12 манастира са прогонени. Следват искания за разрушаване на черкви и светилища. Независимо от настояванията на властите обаче нито един храм у нас не е разрушен България се оказва единствената сред бившите соцдържави, която успява да съхрани, макар и само като сгради, всички свои църковно-духовни средища. Заслуга за това, макар и често пъти пропускана от критиците, има именно българският патриарх Максим – човекът, който умее с виртуозност да води преговори, да бъде дипломатичен и да потушава с благост и търпение ожесточеността дори на най-лютия богоборец.

Архивите пазят не една и две стенограми от разговорите, на които е бил привикван той от дългогодишния шеф на Комисията по църковните въпроси към Министерството на външните работи Михаил Кючуков, за да му бъде упражнен натиск да уволни един или друг свещеник, защото си е позволил да кръщава бебетата на вярващите по домовете. В нито един от случаите обаче дядо Максим не вдига ръка
срещу своите. Светейшият е този, който в началото на 70-те години овладява амбицията на червения кмет на столицата Петър Междуречки да бъде съборена черквата „Свети Спас” в подлеза пред ЦУМ, за да се вижда по-добре Партийният дом.

Нещо повече, в нашата страна, колкото и парадоксално да звучи, по времето на комунизма дори се построяват няколко храма.

„Един от тях е черквата в Айтоското село Люляково. Това е и най-големият храм, построен по време на комунистическия режим”, разказва неговият настоятел йеромонах Партений.

Ето защо, когато на патриарх Максим бе връчена голямата международна награда за принос към православието на Обществения фонд за единство на православните народи, това не учуди никого освен, разбира се, критиците му. 

* Българският патриарх Максим и митрополит Софийски е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак със светското име Марин Найденов Минков. Родителите му Найден Минков Рачев и Пена Борджукова Минкова са полуграмотни селяни, но много религиозни.
* Независимо че родителите не са високообразовани, записват сина си на училище. Марин завършва основно и прогимназиално образование в селското школо.
* На 14-годишна възраст Минкови го оставят за послушник в Троянската света обител.
* Две години по-късно монашеското братство го записва да учи в Софийската духовната семинария „Свети Иван Рилски”.
* След завършването й Марин постъпва в Богословския факултет на Софийския университет.
* През 1941 година студентът второкурсник по теология се покалугерява. Монашески подстриг е извършен в параклиса на Богословския факултет с името Максим. Още по време на замонашването той е ръкоположен и за йеродякон, което му дава право да прислужва в олтара по време на Света литургия.
* След завършване на висшето си образование, през 1947 година, е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
* От 1947 до 1950 година е протосингел (равнява се на главен секретар в държавната администрация, б. ред.) на Доростоло-Червенската митрополия, сега Русенска.
* В продължение на пет години, от 1950 до 1955-а, е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
* След завръщането си в България, през 1955 година, Максим е назначен за главен секретар на Светия синод. На този пост той е до 1960-а.
* През 1960 година, независимо че е най-младият епископ, е избран за Ловчански митрополит.
* След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 година става наместник-председател на Светия синод.
* Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 година след избор с мнозинство. /monitor.bg