Оставен е убиец, който да ликвидира войводата Христо Ботев. Изкусен стрелец, избран от Никола Войновски. Той се крие в храстите и търси сгода да натисне спусъка. Христо Ботев се изправя, за да огледа местността, и пада прострелян

На 16 май (стар стил) 1876 г. 208 души заминават от Румъния за България на борда на австрийския кораб „Радецки“. На следния ден, 17 май, те стъпват на родна земя в село Козлодуй.

На 18 май при Милин камък черкези, башибозук и аскер нападат групата, при което загиват около 20 души.

19 май е ден за почивка, през който четата се опитва да влезе в контакт с врачанските комитетски дейци от Трети революционен окръг.

По същото време турските сили получават уведомление, че във Враца се подготвят въстанически действия и ги прекратяват още в самото им начало.

На 20 май през деня, в местността Йолковица (между върховете Купена, Камарата и Околчица) се провежда второто голямо сражение на четата. Сражението е успешно, но четниците са жадни и част от тях се отделят от групата в търсене на вода.

Привечер, около девет часа вечерта, на югоизточния склон на вр. Камарата, над долината Йолковица, воеводата на четата, 28-годишният Христо Ботйов, загива, прострелян в гърдите от куршум.

Общо 94 души от четата загиват, 36 са заточени, 2 умират в турските зандани, а останалите избягват извън България и участват в славното българско Опълчение по време на Руско-турската война от 1878 г.

НАЧАЛОТО

С присъщия си политически рефлекс Ботев се превръща във водеща фигура сред българската революционна емиграция.

Чрез в. „Знаме“ Ботев призовава всички българи за революция – „народна, незабавна, отчаяна“, защото, както той изповядва, „ако ние не вземем участие в съсипването на Турция сега, рискуваме утре да бъдем последни, а може би и забравени при решаването на Восточния въпрос“.

В самата концепция за "отчаяна революция" в името на очаквани политически дивиденти е заложена и презумцията за саможертва. Българският народ трябва да плати висока цена за свободата си. Лично Ботев няма колебание по този въпрос. Решението му е категорично и широко обмислено по подобаващ начин.

Бунтът би имал смисъл само ако стане по достатъчно атрактивен начин, за да предизвика необходимия обществен резонанс и желания политически ефект.

На 20 април 1876 г. Ботев заминава за Одеса, Николаев, Кишинев – за оръжие, хора и пари. След завръщането си от Русия на 3 май издава първия брой на „Нова България“. Чрез този вестник той бърза да съобщи на света, че българската революция е вече факт, а веднага след това пристъпва към своята четническа акция.

Това, че Априлското въстание е вече потушено не го смущава. По-важното е то да завърши с бляскав драматичен ефект, та цял свят да разбере за дързостта на българина в името на свободата.

На 11 май в Крайова с три тона и половина лой и пастърма пристига Митьо Цветков Бакалбашийски от Враца, като чрез кантората на Цветко Черешаров от Враца продава продуктите за 12 хиляди златни наполеона. При продажбата присъстват Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Никола Обретенов и др., които отделят 4 хиляди наполеона за казармата в Гюргево. От тях раздават на войводите Панайот Хитов и Филип Тотю по 250 наполеона, а останалите си поделят.

Този факт обаче става достояние на наелектризираната българска революционна маса, довела до създаването на комитети за преследването на старите войводи, изневерили на първоначалните си обещания и хванали трена от Крайова за Белград.

При така създалата се ситуация на 14 май Христо Ботев провъзгласява решението си да стане войвода.

Към този момент Априлското въстание е вече потушено, но зад граница това остава неизвестно. На 16 май в Гюргево се качват на кораба „Радецки“. Целта на пътуването – помощ за въстаналата Враца.

ДРАМАТИЧНАТА НОЩ НА КОРАБА "РАДЕЦКИ"

Драматична е нощта 16/17 май 1876 г. на палубата на „Радецки“. Покрай съвета с първенците на четата, с които уточнява в салона на втора класа конкретните задачи по превземането на кораба, Ботев намира време да скицира на една от последните страници  (стр. 85)  на джобното си тефтерче бъдещата си реч, която да произнесе или на палубата на кораба, или при слизането на българския бряг. По-късно той дава тефтерчето на Димитър Горов със заръка да бъде предадено на Тодор Пеюв за съхранение и направа достояние на историята.

С акостирането на кораба на пристана Бекет, Ботев застава на мостика. Като водач на групата от 46 четника (четата „свети Георги“) Никола Обретенов започва да представя хората си. По-късно в спомените си (писани след Освобождението), независимо, че Кирил Ботев се е качил на кораба „Радецки“ на Турно Магуреле, пише: „Христо, идва Кирил, та той е още дете. Много тъжно ще бъде за една майка да изгуби двама сина едновременно“. Тази реплика ясно показва очакването на Обретенов, че Христо Ботев няма да оцелее.

От парахода на родна земя слизат Любен Каравелов и Димитър Горов, които се сбогуват с Ботев и му пожелават успех. В Горов имало 400 наполеона, които предложил на Ботев, но войводата отказал категорично, като заявил, че на четата не са нужни и нека останат за следващите, които ще дойдат след тях. Никола Обретенов се писал за касиер на четата и ги взел, като ги прибавил към трите хиляди от лойта и пастърмата – разковничето за смъртта на войводата.

Ако през първата нощ 16/17 Христо Ботев е въодушевен от успеха при овладяването на кораба „Радецки“ и не мигва от вълнение, че неговата молитва се сбъдва, то през следващата 17/18, е помрачен от малкото присъединили се към четата му българи; от отцепилите се 17-18 души, включително брат му Кирил; от разпространилата се сред бунтовниците мълва за „предателство“ и най-вече от лошото дъждовно време, което не дава възможност да се дремне за миг.

Но пък ако не са били дъждът и непрогледната мъгла, четата щеше да бъде ликвидирана още в първия си бой на Милин камък. Може би това е дало основание на големия изследовател на нашето националноосвободителното дело и делото на Христо Ботев – проф. Николай Генчев в „Най-нова история на България“ да запише: „Там, на Милин камък, е убит Христо Ботев“.

МИЛИН КАМЪК

Третата нощ за войводата е свързана с прехода от Веслеца; с горчивината, която изживява войводата, като разбира за изневярата на Стоян Заимов и врачани, които се изпокриват по домовете си и не излизат да го подкрепят, както са обещали, а също и с изкачването на стръмната козя пътека по Курдовица до Крушовски извор.

Много са ботевите изследователи, които твърдят, че Ботев е бил неадекватен при изгрева на слънцето и изкачването на Врачанския балкан.

Но спомените на Захари Стоянов, написани непосредствено след освобождаването на България, който предвождан от своя шурей Никола Обретенов отива до Крушовския извор, кошарата на Мазната, камъкът с шипката, песента на хайдушката птица кукувица, песента на Ботев за Бяла Рада и т. н. увековечават подвига на героя с премълчаването на факта за действителната му смърт – заграбените от Обретенов пари в Бекет след слизането от кораба, които, ако биха се върнали обратно в Румъния, биха отишли в народната хазна.

През 1939 г., когато Никола Обретенов вече е на смъртен одър, той заръчва да му доведат   Тодор Павлов, комуто се изповядва: „Тодоре, ти си умен човек. На тебе ще разкажа истината за смъртта на Христо Ботев, защото не мога да умра“. И започва да разказва...
Тодор Павлов на свой ред не споделя пред никого в България разказаното му от Обретенов.

На следния ден, 17 май, в Козлодуй, четниците разбират, че въстанието изобщо не е избухвало. Към групата се присъединява един-единствен човек – даскалът  Младен Павлов.

На 18 май, на Милин камък, четата влиза в тежко сражение с черкези и башибозук. Четниците заемат възвишението, заобиколено от три страни от турците. Никола Симов – Куруто, знаменосецът на четата, загива, а подвойводата Петър Симеонов – Перо Македонеца – е прострелян в коляното. Следват дрязги между Ботев, от една страна, и Апостолов и Обретенов, от друга, поради твърдението на Ботев, че нищо от това, което двамата са обещали, не се е случило. Тежко ранените от сражението при Милин камък оставят на произвола…

След всичко това Ботев застъпва мнението за отстъпване на четата в Сърбия, където да се включат в предстоящата Сръбско-турска война. Апостолов възразява, искайки да отидат към Стара Загора.

Четата се разделя в мненията си.

ВТОРОТО СРАЖЕНИЕ

В 9 часа сутринта на 20 май се състои второто тежко сражение на четата срещу черкези, башибозук и аскер, като съотношението на силите е 1:10 в полза на турците. Четниците, под вещото ръководство на Войновски, се разполагат по върховете Камарата, Купена и Околчица, а вражеските формирования – в ниското.  

И това сръжение приключва с успех. С падането на мрака турците се оттеглят.

Междувременно Ботевите четници са силно ожаднели. Ботев, Апостолов, Обретенов и  Перо Македонеца отиват заедно да дирят вода. С тях, но малко по-назад, са и Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров – Димитрото от Габрово.

ГИБЕЛ

Между 21:00 и 21:30 воеводата Ботев пада убит, прострелян от куршум. Различните свидетелства посочват смъртоносната рана в сърцето или в главата. Истината остава неразгадана… 

Оттогава насетне са били формирани три анкетни комисии, чиято цел е да се разбере истината за смъртта на поета революционер – през 1901 г., 1927 г. и 1953 г. Версиите са две – Ботев или загива от вражески куршум, или от свой…

На 10 октомври 1939 г. умира Никола Обретенов. Той е свидетел на гибелта на Христо Ботев. На смъртния одър го питат кой е убил войводата.

"За честта на българския народ ще отнеса истината на небето", отронва поборникът, преди да издъхне.

Пред лицето на Бога Никола Обретенов не повтаря онова, което е писал в спомените, разказвал по вестниците и свидетелствал в комисиите, призвани да разбулят истината около кончината на Христо Ботев.

Там Обретенов твърди, че привечер на 20 май 1876 г. Ботев събира щаба на четата в местността Йолковица във Врачанския Балкан. Войводата се надигнал да огледа обстановката. "Тогава моментално изгърмя пушка и Ботев политна да падне на гърба си - сочи очевидецът. - Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелския куршум, без да каже нито дума, само изхърка..."

"Останахме поразени като от гръм - продължава Обретенов. - След няколко минути се окопитихме. По съвета на Перо прибрахме всичко от Ботева, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите. Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума, взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с 5 наполеона, а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира. Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото."

Освен споменатите Георги Апостолов и Перо Симеонов на драмата присъстват още Сава Пенев и Димитър Тодоров. Няма го обаче Никола Войновски, което е крайно съмнително.

Никола Войновски е военният командир на четата. Школувал се в Николаевската военна академия, той е с най-сериозното армейско образование. Недопустимо е тъкмо Войновски да отсъства от съвещанието на щаба.

Преди гибелния изстрел на Йолковица между Никола Войновски и Христо Ботев пламва конфликт. Двамата са на различно мнение накъде да продължи четата. Обезверен от предателството на Враца, която не изпраща обещаната помощ, войводата обмисля да преведе юнаците към Сърбия.

Никола Войновски е против. Той вярва, че въстанието в Панагюрско не е потушено, и настоява четата да се придвижи към Средногорието. У Войновски, който е държал изпити по тактика и стратегия, засяда чувството на обида. Един "списовател", автор на книжката "Песни и стихотворения", оспорва меродавното му мнение!

Ботев реагира, като сваля от поста военния командир и обявява за втори войвода Перо Симеонов. Той е опитен хайдутин, участник в Херцеговинското въстание, в горски условия се справя по-добре от редови офицер.

Четникът Никола Кючуков разказва: "В това време забелязах, че между Ботева и Войновски имаше някаква студенина, или по-добре, Войновски остана вече съвсем хладнокръвен към бъдещето. От тогава насетне разпорежданията ставаха от Ботева и Симеонова. Тук имаше едно недоразумение между двамата главатари. Знаеше се, че назначението на четите беше да подадат ръка на въстаналото в отечеството население, да поддържат духа в борбата и заедно да извоюват потъпканата свобода. След изгубването надеждата, щото четата ни да помогне на врачанските въстаници, ний вече имахме друго назначение, взето с решение, а именно: да отидем със същата цел в Панагюрище, за където бяхме сигурни, че огънят гори."
На съдбовното съвещание Христо Ботев пита щаба: "Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха?
Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?"

"Ботев! Ако ти направиш това нещо, знай, всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш", отсича Перо Симеонов.

Аргументите на Перо са думите, а на Войновски - куршумите. Докато Ботев и приближените му обсъждат ситуацията, той върви с група момци към Искъра. Някъде по това време проехтява фаталният изстрел.

Заедно с неколцина другари Никола Кючуков вижда простреляния Ботев. "Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и порои от кърви бяха го покрили. "Ах! Какво стана?" - казахме, като се хвърлихме въз него със сълзи", свидетелства Кючуков.
Тук се явява съществено разминаване в показанията на очевидците. Никола Обретенов твърди, че Христо Ботев е ударен в сърцето, а Никола Кючуков - в главата.
И други четници документират, че мишената е била главата.

Димитър Икономов разказва: "Като гръмнат останах, като научих, че войводата Ботев е паднал убит. Отидох на лобното място и сварих го в предсмъртна агония. От други узнах как е станала тази печална случка: като изсвирила тръба в лагера на турците, Ботев полюбопитствал да види, ала в този момент пукнала вражеска пушка, един куршум се забил в челото му, той паднал на земята и вече нищо не продумал. Алена кръв шуртела от раната му."

Ето и спомена на Цанко Минков: "Ботев, Ботев е ранен!" - се предаде от уста на уста светкавично печалната вест. Настъпи общо смущение. И наистина, милият ни и непрежалим войвода лежеше мъртъв на земята. Сякаш от дни убит. Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място - неговото високо чело и пръснал черепа на части. Горкият!"

Докато се развиват тези събития, Никола Обретенов тича към Искъра, за да съобщи на Никола Войновски, че Ботев е убит. Хората на Войновски стоят край реката, но не я минават, чакат вестоносеца. Чак след новината форсират водния басейн по правилата, научени от командира във военната академия.

Никола Войновски е вероятният автор на съзаклятието срещу Ботев.
Ако Ботев е прострелян в сърцето, какакто твърди Обретенов, е имало и втори изстрел в главата. Засада от свои е дебнела поетът да се изправи и да стане лесна мишена. После още един куршум е довършил пъкленото дело. За всеки случай, както го правят професионалните убийци.

Заговорниците дават клетва да пазят стореното във вечна тайна. Никола Обретенов отстоява дадената дума. "За честта на българския народ ще отнеса истината на небето", отронва той, преди да издъхне.

Руският възпитаник Никола Войновски организира съзаклятието
Никола Войновски е роден на 9 ноември 1849 г. в габровските колиби Бойновци. Баща му Дончо съчувства на народните движения и е принуден да забегне във Влашко. Никола емигрира при него през 1865 г.

До 1872 г. Войновски учи в търговска гимназия. Една година по-късно е юнкер в Николаевската военна академия в Одеса. Там следва до началото на май 1876 г. По уговорка с Христо Ботев отива в Букурещ, откъдето е пратен в Турно Магурели като организатор на района.
На парахода "Радецки" Ботев е повече политически ръководител, докато Войновски действа като военен командир.
Той прилага плана за превземането на кораба, акцентирайки върху дисциплината, овладяването на ключовите позиции и безкръвното поемане на управлението.

"Войновски - пише Никола Обретенов, - откак беше построил четниците, съобщи на Ботева по войнишки, като козируваше, че всичко е в ред... В един час всичко бе готово. Четниците, въоръжени, облечени и обути с цървули с бели навои и черни върви, приличаха на същински войници. Войновски изкомандува да се строят по двама по двама, след като и Ботев им се представи, за да видят войводата си.

Най-напред слезе по моста Войновски заедно с първата десетица четници, после слезе втората, третата и така до последната."

Походът от Козлодуй до Милин камък е под командването на Никола Войновски. Действията му демонстрират добра тактическа подготовка. При Милин камък например Войновски успява да изпревари неприятеля и да заеме по-изгодни позиции.

При Веслец, докато чака обещаната помощ от Враца, командирът провежда военно обучение. То е първото за юнаците, защото поради конспиративното организиране на четата, те се включват без каквато и да е армейска подготовка. Разчита се на лични знания, които за мнозина се оказват крайно повърхностни.

Никола Войновски се оповава на професионалните революционери, неколцина участници в Херцеговинското въстание и в отрядите на Джузепе Гарибалди. Разчита и на двама офицери от руската армия - Арует Загрин и юнкера Костадин Попдимитров от Сливен. На капрала от Втората българска легия Димитър Икономов възлага командването на едно от крилата в бойните действия. Помага и Спас Соколов, учил в Белградската военна академия.

Но ето че като горска пепелянка изпълзяват неизбежните нашенски козни. Вождизъм, себелюбие, завист и мъст избуяват в ръководството на четата. Централен е конфликтът между Никола Войновски и Христо Ботев.
Офицерът кръстосва сабя с поета. Войновски настоява да се придвижат към Средногорието - въобразява си, че там огънят на бунта е още жив. Острата сетивност на Ботев обаче му подсказва, че каузата е изгубена. Той иска да спаси юнаците, като ги прехвърли в Сърбия.

Когато Христо Ботев назначава за втори войвода Перо Симеонов, нервите на Никола Войновски не издържат.
Той се чувства разжалван, пагоните му са свалени. "Кръвната обида се измива с кръв!", така са го учили във военната академия. Войновски организира заговор, в който участват неколцина верни нему хора. Сред тях е Никола Обретенов.

По време на сражението на 20 май 1876 г. Войновски дезертира. "В най-големия разгар на битката около 60 души начело с офицерина Н. Войновски, който държал дясното крило, се отцепили и понеже не знаели местността, тръгнали да се спасяват в долината, която води към р. Искър", пише Димитър Икономов.

Оставен е обаче убиец, който да ликвидира войводата Христо Ботев.
Изкусен стрелец, избран от Никола Войновски. Той се крие в храстите и търси сгода да натисне спусъка. Христо Ботев се изправя, за да огледа местността, и пада прострелян. Задачата на Никола Обретенов е да съобщи за изхода от екзекуцията.

След смъртта на Ботев, за войвода на четата е избран Никола Войновски. Под негово ръководство тя провежда последния си бой в района на село Лютиброд. След това, за да се измъкне от преследващите я турски гарнизони, се разделя. Най-голямата част от 15 души, начело с Войновски поема към Троянския балкан.

На 13 юни 1876 г., близо до село Шипково, четата е разбита окончателно. На 15 юни 1876 г. Никола Войновски пада убит в битка с преследващите го турци. Прострелян в гърдите, той успял да пропълзи до другарите си и да изрече последните си думи: „Дръжте се, момчета“

След неговата смърт главата му е отрязана от турците и занесена в Троян като трофей.

Обретенов присъства на гибелта на военния командир. "Видяхме около 20 души с големи чалми, опънали пушките си към нас - хроникира той. - Те изгърмяха и ние също изгърмяхме срещу тях с револверите си. Дали умерихме някого, не зная, но те удариха Войновски право в сърцето... Видях Войновски опънат по гърба си и издъхнал."

В Ловешкия затвор, където лежи Захари Стоянов, заловените Никола Обретенов, Сава Пенев и Димитър Тодоров му разказват за кончината на Никола Войновски. Двама башибозуци донесли шапката и ушите на мъртвеца. Трофей била цялата глава, но когато се умирисала, взели само "доказателството" от нея. Башибозуците получили награда - по две турски ирмилчета - колкото за няколко цигари тютюн.

Която и да е истината, четниците избягват и изоставят тялото на загиналия, вземайки ценностите му. Оставят го непогребан.

Перо Македонеца загива на следния ден, 21 май, рано сутринта.

Георги Апостолов, заедно с още девет души, пада при Рашов дол.

Днес мястото е отбелязано с паметен кръст. /Епицентър.бг