Ционизмът е еретическият бунт на юдаизма, при който евреите се обявяват за бог, завземат Светата земя със сила и потапят традицията в апокалиптичен катаклизъм.

Юдаизмът като религия е свързан с идеята, че евреите са избраният народ. Предимно в религиозен смисъл, защото този народ е бил избран, за да:

- останат верни на единствения Бог във време, когато други народи, според юдаизма, са се отклонили от този монотеизъм, и

- очакват Неговия пратеник, Месията (Машиах), който ще бъде коронясан за Цар на Израел и Владетел на света.

Еврейската дума „Машиах“ означава „помазан“ или „помазан за царство“. Същата дума на гръцки е „Христос“. Но християнството се основава на убеждението, че Месията вече е дошъл на света. Това е нашата религия. Фундаменталната разлика от юдаизма се състои във факта, че евреите вярват, че Месията все още не е дошъл и не признават Иисус Христос за Месия. Това е основното разграничение.

След това възниква един изключително интересен момент. Според юдейската религия евреите са отишли в изгнание в началото на първото хилядолетие, през 70-те години сл. Хр. (четвъртият галут). Това се случва, след като римляните извършват наказателна операция срещу бунтовната провинция. Вторият храм е разрушен. Евреите напускат Палестина (Светата земя). И така започва двехилядолетната епоха на разпръсване.

Целта на разпръсването е да се изкупят греховете на Израел, натрупани в предишни исторически етапи. Ако това изкупление е искрено и покаянието (тшува) е дълбоко, според юдейската традиция Машиах ще се яви като благословия от юдейския Бог за делата на Неговия избран народ. В такъв случай появата на Машиах ще бъде знак свише за завръщането на евреите в Израел, установяването на независима държавност и построяването на Третия храм в Йерусалим на мястото на разрушения Втори храм.

По принцип най-последователните представители на този юдейски подход са някои фундаменталисти от движението „Нетурей карта“ или сатмарските хасиди, които казват приблизително следното:

„Нашият юдейски Бог ни е заповядал да изтърпим трудностите на изгнанието. Нека чакаме неговия край, нека изкупим нашите грехове и когато дойде Машиах (но никак не по-рано!), ще се върнем в Израел, в Обетованата земя.“

Те се позовават на това, че в Талмуда съществува ясна забрана за масово завръщане в Палестина преди идването на Машиах и още повече за осъществяването на това със сила.

Талмудът го забранява и твърдо казва: първо Машиах, след това завръщане в Израел, и никак иначе.

Тук възниква въпросът: как тогава е създадена държавата Израел, след като, очевидно, Машиахът все още не е дошъл? Дори най-крайните ционисти не твърдят, че той е дошъл.

За да разберем как се е случило така, че съвременната израелска държава се намира в пълно противоречие с юдейската религия в нейната ортодоксална, талмудическа формулировка, трябва да се задълбочим и да се върнем поне към XVII век, към епохата на псевдомесията Саббатай Цеви. Както пише Гершом Шолем, той е първият предвестник на ционизма.

Саббатай Цеви заявява, че самият той е Машиах и следователно евреите вече имат право да се върнат в Обетованата земя.

Саббатай Цеви завършва трагично. Когато пристига при османския султан с искане Палестина да му бъде предадена като на месия, османският султан казва:

„Имам друго предложение към вас, господин Саббатай Цеви. Ако продължавате да говорите тези глупости, ще ви отрежа главата. Но ако искате да оцелеете, незабавно приемете исляма.“

В този момент Саббатай Цеви прави странен жест. Той слага тюрбан и казва:
„Прав сте, вие печелите. Никакъв месия не съм. Нека сега проповядвам исляма.“

Той е пощаден, но какво разочарование и какъв удар за юдейската общност, която вече е била готова да прегърне саббатианството.

Саббатианството е отхвърлено от ортодоксалния юдаизъм, но не изчезва напълно и продължава да се разпространява, особено сред ашкеназките евреи в Източна Европа, почти тайно.

В същите тези региони започва да се оформя движението на хасидизма, което няма остра есхатологична и месианска ориентация, но настоява за разпространението на Кабала сред обикновените хора. Традиционно Кабала може да се изучава само от възрастни равини, преминали всички останали форми на талмудическо обучение.

Но в някои саббатиански секти се появява теория, че Саббатай Цеви всъщност е бил истинският месия и че е приел исляма умишлено, извършвайки свещено предателство.

Развива се цяла теология на свещеното предателство, която твърди, че юдеите могат да се откажат от своята вяра и външно да приемат друга религия, но само привидно, за да я разлагат отвътре, докато тайно продължават да изповядват юдаизма. По-късно саббатианецът Якоб Франк (4) приема католицизма. Нещо повече - той предоставя на католическите власти така наречените доказателства за кървавия навет, легендата, че „юдеите ядат християнски младенци“. Франк напълно отхвърля талмудизма и се отказва от вярата си, предавайки своите единоверци. Но той има оправдание.

Тайната доктрина на Франк, подобно на тази на Саббатай Цеви, твърди, че след XVII век самата концепция за Машиах се е променила. Сега самите евреи са Машиахът. Не трябва да се чака отделен Машиах — евреите са Машиахът. Следователно дори ако един евреин предаде религията си, той остава свят, защото е самата святост - той е бог. Така се създава интелектуалната среда за ционизма.

Смисълът на ционизма се състои в това, че той е своеобразен „юдейски сатанизъм“ - не по отношение на други народи или култури, а вътре в самия юдаизъм, като преобръщане на пропорциите. Ако класическият ортодоксален юдаизъм настоява, че смисълът на еврейското съществуване в разсеянието (галут) е в очакването на Машиаха, който ще дойде отвън, и едва тогава трябва да се върнат в Обетованата земя, ционизмът се основава на принципа, че самите евреи са бог.

Следователно те могат да се върнат в Палестина още сега и могат да го направят със сила, отхвърляйки талмудическата забрана и пристъпвайки към строежа на Третия храм. Появата на Машиах ще бъде кулминацията на този месиански процес, но по същество всеки израилтянин е Машиах. Оттук произтича и специфичната връзка между ционизма и юдаизма. От една страна ционизмът е продължение на юдаизма, а от друга - негово опровержение, тъй като отхвърля основните принципи на юдаизма: културата на благочестивото очакване и културата на покаянието.

Освен това ционистите твърдят, че евреите няма за какво да се каят - те са пострадали достатъчно. Евреите са бог - не просто „Божият народ“, а самият бог. Следователно за тях не е писан никакъв закон - те са свой собствен закон.

Това обяснява и особеността на съвременното ционистко движение, което се опира не само на Израел, но и на огромно множество светски, либерални, атеистични, комунистически, капиталистически, християнски, протестантски, католически, православни, мюсюлмански, кришнаитски, неоспиритуалистични и окултни евреи - всички типове евреи, които представляват мрежа на обобщения франкизъм. Всички те колективно и поотделно са Машиах и затова могат да извършват свещено предателство, без да съгрешават срещу своята същност.

Това е иманентен месианизъм, при който понятията за Машиах и за самите евреи са разменили местата си. Ционистите вече не чакат Машиах - те самите са Машиах и затова няма кого и какво да чакат.

Остава само, опирайки се на собствените си сили и на своите мрежи по целия свят, да утвърждават световно господство и да изграждат своята израелска държава, без да се съобразяват нито с местното население, нито с каквито и да било други последици.

Това се подпомага и от формалната забрана за критика на ционизма, която действа в някои американски щати, където антиционизмът се приравнява към антисемитизма. Ако се вгледаме внимателно, ще забележим, че самата държава Израел води война срещу семитите - тоест срещу палестинците и арабите, които са чисти семити. Нещо повече, ционистката идеология дори не може да бъде наречена напълно „юдейска“, защото се основава на опровергаването на основните принципи на юдаизма. Ако няма чакане на Машиах, какъв юдаизъм тогава?

Самото съществуване на държавата Израел е в очите на ционистите доказателство, че те самите са Машиах. Ако не беше така, държавата нямаше да възникне. Те приписват цялата заслуга за създаването ѝ изключително на себе си и на своите мрежи.

След това остава само една стъпка - да се взриви джамията Ал-Акса и да се пристъпи към строежа на Третия храм, към което призовава крайната ционистка групировка „Верни на Храмовия хълм“.

Тъй като ционизмът има такава дълбока метафизична основа, да бъде укротен с обръщения на ООН или с призиви „нека се помирим“ и „нека спазваме правата на човека“ е безсмислено. Намираме се в самия център на есхатологични сценарии с много дълбока метафизична основа. Живеем в много интересно време, но цената за това е, че части от нашето съзнание са блокирани или парализирани. Ако излезем извън мъглата, абсурда и постмодерната фрагментация на съзнанието, ще видим много интересна и тревожна картина на това, което се случва в Близкия изток.

Споменатите фигури

Гершом Шолем (1897–1982) - израелски историк и специалист по еврейската мистика (Кабала). Смята се за основател на съвременното академично изследване на Кабала. Шолем описва Саббатай Цеви като предвестник на ционизма и подчертава влиянието на месианските движения върху еврейската история.

Саббатай Цеви (1626–1676) - еврейски мистик и лъжлив месия, който през XVII век се обявява за Машиах. Неговото движение - саббатианството - предизвиква масов ентусиазъм сред евреите, но завършва с приемането му на исляма.

Якоб Франк (1726–1791) - основател на франкизма, религиозно движение, съчетаващо елементи от юдаизма, християнството и исляма. Франк твърди, че е въплъщение на Саббатай Цеви и проповядва „пречистване чрез прегрешение“.

Нетурей карта - антиционистка ултраортодоксална еврейска група, основана през 1938 г. Те смятат ционизма за оскърбление към Бога, защото според тях евреите не трябва да се връщат масово в Израел преди идването на Машиаха.

Александър Дугин, geopolitika.ru