Настимир Анананиев, Фейсбук

Вчера пуснах пост със снимки и със сравнение на „Продължаваме Промяната“ в НС през 2021 г. и „Продължаваме Промяната“ сега.
Бях нападнат, че съм злобеел, а всъщност постът беше тъжен за всеки, който е бил там в началото.

От 67 депутата в 47-то НС само аз имах опит като народен представител. Идвах първи към 07:30 и си тръгвах последен по тъмно. Исках да не се изложим и да можем да се противопоставим на опитното статукво в лицето на ГЕРБ и ДПС.
Исках истинска промяна и бях решил, че ще направя всичко, което зависи от мен.

Повечето изказвания на депутати минаваха през мен, за да не се каже някоя глупост. Деница Симеонова беше решила, че няма нужда от това, и все още я гони изразът „просто Киро“. Безгрешни няма, но знаех, че сме изправени пред безскрупулни хора, които имат медиен комфорт, втори и трети ешелон на властта и силови бухалки в институциите, и не само.

По това време работих много с Андрей Гюров, който беше председател на парламентарната група. Направи ми много добро впечатление и се сработихме, а и се оказахме набори сред много млади колеги.
Да готвиш народни представители за изказвания, за комисии, за кампании и т.н. не беше лека задача.

Аз съм работохолик и много лоялен човек. Винаги, когато започвам работа с някого, провеждам един и същ разговор, че може да разчита на мен 100%, докато не ме предаде. Ако бъда предаден, не значи, че ще предам, а просто че няма да може да разчита на мен и ще съм свободен да правя свои собствени избори. Такъв беше и разговорът, който проведох с Кирил Петков при първата ми среща с него, и си стиснахме ръцете.

ПП бяха организирали една група от хора, наречени „щъркели“, които трябваше да развиват структурите на ПП. Макар и да не бях член на формацията, предложих да помагам и станах „щъркел“. За да се учреди структура където и да е по страната, трябваше да присъства поне един „щъркел“, за да се признае учредяването.

Когато се разделихме с ПП, имаха изградени около 55 структури, от които 35-40 бяха учредени от мен. На половината места имаше и други колеги „щъркели“ с мен, но на много други бях сам, защото нямаше как да проваля усилията на хората от страната, когато са организирали учредяване, а пък няма „щъркел“. Видин, Монтана, Силистра, Търговище, Поморие, Чирпан, Бяла Слатина, Смядово и много други прекрасни места успяха да се учредят по този начин.

Работата беше адски много и тогава си личи кой иска да работи, кой не иска, кой става и кой не става. Винаги има едни, които са се окопали и все са на най-хубавите позиции, но когато трябва да се работи, ги няма и все са заети.

През първата половина на 2024 г. получих пълен бърнаут и колабирах. Изследваха ми всичко, но казаха: „Нищо ти няма - просто стрес и напрежение.” Също така тогава ми казаха, че съм преддиабетен и ще ме сложат на постоянни лекарства, ако не си променя начина на живот.
И аз реших да го променя. Свалих 30 килограма с интермитентен фастинг, 18 часа на вода и прозорец от 6 часа за хранене. Започнах да се движа - през последните 365 дни средно съм правил по 11 680 крачки на ден, а така съм повече от 18 месеца.

Но да се върнем към ПП.

Покрай защитата ми на ПП в парламента, в медиите и на улицата срещу мен се изсипаха множество фалшиви и жълти новини, помия и лъжи. Накрая бях лично ударен от прокуратурата на Гешев и Сарафов, но за това по-подробно в друг пост.

Грозното в цялата ситуация е, че миналата година разбрах, че „моите колеги“ са плащали за част от медийната помия срещу мен - били се изплашили, че много хора ме харесват и съм щял да стана много силен. Тъжно.

Няма добро ненаказано, но аз не съм се отказал да се боря България да бъде нормална европейска държава.

Баща ми казва, че са ме „повредили“ в Ирландия. Но аз не съм съгласен . Защо един остров, който няма географията, земята, ресурсите и хората на България, да бъде толкова по-напред от нас?

До 1973 г., когато Ирландия влиза в Европейски съюз, там горе долу почти не е имало асфалтирани пътища, освен в Дъблин, а сега са с най-висок стандарт на живот в ЕС.

Никога не съм изневерил на принципите и разбиранията си. Да, правил съм компромиси, но за тях, друг път.

Ще го бъде или не ПП - от тях зависи, но със сигурност ще бъдат по-вляво от центъра, отколкото преди две-три години.
Всеки трябва да си носи кръста и никой не може да ти навреди толкова, колкото ти сам на себе си. Така е и в политиката.
Приятен уикенд от мен.