Онова, което често обединява европейските популисти, е близостта им до господаря на Кремъл. Марио Драги плати цената. И не е единственият, пише в редакционната си статия френското списание Le Point.

Лятото започна добре за Владимир Путин. Противниците му в Европа падат един след друг. На 20 юли Борис Джонсън произнесе прощалната си реч в Камарата на общините. На следващия ден в Рим Марио Драги хвърли оставка след седемнадесет месеца като премиер. Няма връзка между тези оставки, освен че и в двата случая деспотът на Кремъл печели от неочаквания подарък. Каквото и да си мислим за политиките на Джонсън и Драги, те бяха сред лидерите в Европа, които бяха най-решени да помогнат на Украйна да отблъсне инвазията. Бившият руски президент Дмитрий Медведев възторжено публикува изображение в Telegram, показващо Джонсън, Драги и черна фигура с въпросителен знак. Кой ще бъде следващият опонент на Путин, който ще падне в битката?

Ако Джонсън дължи падането си само на себе си, то Драги попадна в засада. Тримата политици, които обединиха усилията си, за да доведат до напускането му - Джузепе Конте, лидер на популисткото движение "5 звезди", Матео Салвини, лидер на десните популисти от Лигата, и Силвио Берлускони, шеф на Forza Italia - имат отдавнашни познанства с Путин. Драги, от друга страна, изигра ключова роля през последните месеци в изграждането на единството на Запада и в разработването на безпрецедентна гама от санкции срещу Русия. Можем да се обзаложим, че неговият наследник в Палацо Киджи в Рим ще бъде по-сговорчив с Москва.

Френските гласоподаватели също допринесоха за благополучието на Путин. Като отслабиха Еманюел Макрон, законодателните избори заглушиха един от доминиращите гласове на Европейския съюз. И изпратиха в Народното събрание най-евроскептичната камара след тази, която торпилира проекта за Европейска отбранителна общност през 1954 г. 88-те депутати от Националното събрание и 75-те избрани представители на "Неподчинена Франция" представляват две партии, които имат сред общите си точки, това, че дълго време виновно са се самоуспокоявали по отношение на домакина на Кремъл.

Подкопаване на европейското единство

В Унгария, от друга страна, гласоподавателите отново през април дадоха смазващо мнозинство на Виктор Орбан, основния съюзник на Москва в ЕС. Със своя скромен мащаб унгарският министър-председател оттогава работи за подкопаване на европейското единство. На 21 юли например той изпрати външния си министър в Москва да поръча допълнителни 700 милиона куб.м. газ за страната си, в противовес на останалата част от Европа.

Унгария скоро няма да остане сама в путиновия си тропизъм. В Германия управляващата коалиция показва признаци на разделение относно степента на икономическите щети, които рязкото отвикване от зависимостта от руския газ ще причини на страната. Социалдемократическата партия на канцлера Олаф Шолц, по-специално, е изкушена от това по-бързо да настъпи мир. Въпреки протестите си за солидарност с Киев, най-богатата страна в Европа продължава да пести от изпращането на тежко оръжие на украинската армия.

След началото на войната в Украйна някак прибързано беше прехвалена устойчивостта и единството на Стария континент. На срещите на високо равнище, които събраха в края на пролетта Г-7 в Бавария и след това НАТО в Мадрид, цареше самопоздравление под доволния поглед на американския президент Джо Байдън. Днес растящите цени, заплахите от енергиен недостиг и задаващата се рецесия поставят на изпитание сплотеността на ЕС и НАТО. Популистките и екстремистките партии може да се възползват от недоволството, което ще плъзне из Европа с наближаването на зимата. Путин може да не е приключил с потриването на ръце. В Киев на 16 юни Еманюел Макрон увери президента Володимир Зеленски: "Европа е на ваша страна. И така ще бъде до победата."

Предстои втората част на твърдението да бъде доказана.