Доц. д-р Борислав Цеков, Консервативен форум

Няма по-емблематичен пример за този провал на държавата от провала в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост

Нормалните правителства в Европа направиха единствено правилното – разработиха лесно изпълними планове, с бързо изпълними мерки

Ако има нагледен наръчник как да бъде провалена една държава само за четири години, то това са последните четири години на „промяна“, „служебен“ волунтаризъм и организиран грабеж.

През 2020 г., с активното съдействие и участие на натъпканите с десетки милиони долари и евро чужда „помощ“ соросоидни лобистки мрежи, беше направен опит за побългарена „цветна революция“. В резултат на това, държавата беше предадена в ръцете на радикализирани хунвейбини, откровени лобисти на частни интереси и професионални шарлатани, дегизирани като „млад елит“ и „носители на промяната“.

Не е никак случайно, че този чорлав политически катун, легитимиран активно от външни интереси и обезпечаван кадрово и логистично от вътрешни мрежи с генезис в бившата Държавна сигурност, има една обща черта. В генеалогично отношение е доминиран от отрочетата на старите номенклатурни фамилии, репресивния апарат и активните борци на тоталитарния режим. 2020-та година се превърна в началото на перманентната революция на шарлатаните. Само за четири години тя провали България. Заради алчност, некадърност, управленска непригодност, липса на елементарна политическа култура и тотална стратегическа слепота.

Няма по-емблематичен пример за този провал на държавата от провала в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Един инструмент, създаден от ЕС, за да подпомогне излизането на европейските държави от икономическия ступор, причинен от пандемията от COVID-19.

Стратегически документ, насочен към икономическото и социалното възстановяване. Основната цел на българския план беше да отприщи потенциала за растеж на икономиката, като същевременно положи основите за зелена и цифрова трансформация в контекста на амбициозните по онова време цели на т.нар. „Европейски зелен пакт“.

Първоначално, на България трябваше да бъдат отпуснати 6,267 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства.

През юни 2022 г. Европейската комисия преизчисли максималния размер на безвъзмездните средства за всички държави-членки, което доведе до намаляване с малко над 9% на средствата за България, като общият им размер беше съкратен до 5,688 милиарда евро.

Актуализираният план има прогнозни разходи в размер на 6,185 милиарда евро; финансирането над максималното участие се очакваше да бъде допълнено с национално и частно съфинансиране.

До момента България е получила едно плащане на стойност над милиард и триста милиона евро.

Но да оставим числата на бюджетарите. Най-важният въпрос е за това какви политически и управленски подходи бяха приложени в България, за да се случи усвояването на средствата по ПВУ. Отговорът е: хаотични, некадърни, безперспективни. И това извежда на преден план въпросът за политическата отговорност.

Какво направиха нормалните правителства в Европа, за да получат и налеят в своите икономики средствата за възстановяване максимално бързо? Нормалните правителства в Европа направиха единствено правилното – разработиха лесно изпълними планове, с бързо изпълними мерки, по които няма непредолими политически спорове. В резултат на това, започнаха да усвояват европейските средства по Плана, в интерес на своите граждани.

Какво направи България, ли? Преди революцията на шарлатаните, правителството на Бойко Борисов разработи приличен план с изпълними реформи. Този план включваше инвестиции в инфраструктура, образование, здравеопазване, селско стопанство и иновации. Заложената цел беше модернизацията на българската икономика и повишаването на жизнения стандарт на гражданите.

Но за зла беда на България, революцията на шарлатаните доведе на власт правителството на Кирил Петков, а след него и поредица от служебни кабинети, назначавани от президента. Те усърдно и последователно провалиха България по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.

Защото внесоха редица необосновани промени, напълниха го с мерки, които прокарват лобизъм и частични, партийни интереси, по които няма никакво съгласие нито в обществото, нито на политическата арена.

Така не само промениха фокуса на първоначалните приоритети, но и изначално компрометираха възможността за ефективно изпълнение на мерките и за усвояване на европейските средства.

Напълно непрозрачно правителството на Петков замени или модифицира редица ключови проекти без ясна обосновка и без консултации с експертната общност. Включени бяха инициативи с неясна стойност и съмнителна ефективност, което обезсмисли цялостната стратегия за възстановяване.

По-важното е, че зад тях прозираха частни лобистки интереси за стотици милиони на олигархичните среди, организирали революцията на шарлатаните. Вместо мерки за икономическо възстановяване, в плана бяха вкарани лобистки идеи, дегизирани като „съдебна реформа“ и „антикорупционно законодателство“, чиято единствена и очеизвадна цел беше кадрово овладяване на съдебната власт и правораздаването, за да бъдат използвани за политическите цели на „революцията“.

Помните онези записи на Кирил Петков, нали? Каза си го направо: шарлатаните искаха „свои хора“ в съда, в прокуратурата, в МВР и в антикорупционната комисия. Това беши квинтесенцията на „антикорупционните реформи“.

Наред с това, вместо да се фокусират върху стратегически важни сектори като енергетика, инфраструктура и здравеопазване, новите версии на плана насочиха значителни ресурси към проекти с нисък приоритет.

Това пренебрегване на ключови области ограничи потенциала за дългосрочен икономически растеж и социално развитие. Честите промени в плана, съчетани с липсата на координация между институциите, доведоха до значителни забавяния в изпълнението на проектите.

Некомпетентните решения и бюрократичните пречки допълнително усложниха процеса, като поставиха под въпрос способността на България да усвои отпуснатите средства в предвидените срокове.

Липсата на стабилно управление и постоянните промени във властта създадоха условия за неефективност и хаос. Вместо да се съсредоточат върху стратегическите приоритети на страната, политическите лидери бяха погълнати от вътрешни борби и краткосрочни политически игри, примитивни вражди и инфантилно-малоумни разделения на „добри сили“ и „лоши сили“. В крайна сметка, България не само не усвоява средства в необходимите темпове, а ще изгуби голяма част от тях.

Отговорността за този исторически провал лежи най-вече върху плещите на правителството на Кирил Петков, но своят „творчески“ принос в бюрократичното забатачване на изпълнението на проектите по ПВУ носят също правителството на Денков и служебните кабинети, назначени от президента Румен Радев. И това трябва да се казва на висок глас. Защото днешните опити за мимикрия и прехвърляне на отговорността са цинични и лицемерни.

Когато с хунвейбинска арогантност шарлатаните ни обясняваха в продължение на четири години как „строят живота нов“, предупреждавахме, че тикат държавата не просто към застой, а към тежък провал.

Днес провалът е тъжна реалност. И опитите да се прехвърля отговорността върху наскоро избраното правителство на Росен Желязков са дълбоко неморални и нечестни. Не друг, а шарлатаните заборчняха държавата за поколения напред. Не друг, а шарлатаните провалиха Плана за възстановяване и устойчивост. Не друг, а шарлатаните блокираха системата на държавното управление.

Това са фактите. А на наивниците, които продължават сляпо да вярват, че шарлатанията на „промяната“ е реформаторска политика, можем да кажем само едно: добре дошли в държавата на борчовете, съсипията и провалите, в чието създаване вие съучаствахте – някои активно, други с мълчание, приспособенство и интересчийство./"Труд"