Николай Михайлов: Здравейте.

Водещ: Д-р Михайлов, как гледате на това, което стана вчера? На факта, че СДС и ДСБ няма да се явяват заедно на избори? Някои го нарекоха освобождаване от Костов, други напротив, казаха че това е краят на СДС и изобщо на синята идея. Кое според вас, е по-вярната интерпретация?

Николай Михайлов: Аз мисля че това е краят на традиционната десница. С тази уговорка, че този край може да се проточи. Той може да трае известно време нататък. Но това, което става означава, че тази традиционна десница не може да намери формат за себе си. Последният й опит да се състои като Синя коалиция, след разделението на СДС, се провали също. Това е без всякакво съмнение така. Синята коалиция беше съставена ловко, но много безпринципно. Тя не можеше да устои, защото беше вътрешно разнебитена от разнопосочни и скарани гласове. Не е възможно такъв тип политически организъм да функционира безпрепятствено при положение, че лидерът на една от неговите части, говоря за ДСБ, разцепи своята партия, говоря за СДС, провали се като лидер на ДСБ и се върне в СДС като съпредседател на коалиция със СДС, все едно, че нищо не се е случило. Това е просто нонсенс. Не само от дясна гледна точка, то е недопустимо от гледна точка на, бих казал, на здравия политически разум. Така не се постъпва, или ако се постъпи така, то не може да бъде дълго време понасяно. Не е вярно, че става дума за външна интервенция, че някакви специални отдели в ГЕРБ, съсредоточено мислят върху това да разтурят Синята коалиция. Даже и да им минават през ум /.../, мотивите, движещите енергии на това събитие, на което станахме свидетели вчера, бяха произнесени в последна сметка, от Мартин Димитров, който каза, че ако Костов беше отстъпил от лидерския пост в ДСБ, щеше да предотврати разпада на Синята коалиция, но той избра друго. В прав текст беше произнесено това от Мартин Димитров. Сега то се замита под килима, от гледна точка на друга версия – да се отбранява Синята коалиция в парламента и по места. Защото трябва да оцелява и Мартин Димитров и всичко, което му се случва. Това е политическа игра. 

Водещ: А как мислите, господин Михайлов, дали сега, когато тези 2 партии ще се явят разделени, може би, в различни видове коалиции, но все пак няма да са заедно, дали имат повече шансове за гласовете на избирателите на следващите парламентарни избори? 

Николай Михайлов: Е, утвърдителният отговор тук ми се струва много рискован. Аз мисля че СДС, действително, празнува някакъв вариант на освобождаване, на еманципация от едно присъствие, което тази организация преживяваше като унизително за себе си. Това е повече от разбираемо, защото бившия лидер на СДС и настоящ лидер на ДСБ разиграва организациите си по силата на своя безпримерен талант и, как да кажа, арогантен политически стил. В последна сметка, това е очевидно за всички. Този човек има качества, никой не ги отрича. Но неговия почерк е удивително, ще се повторя, арогантен, що се отнася до политическите съперници, противници и всички, които по някакъв начин му опонират. Властта му трябва да бъде тотална в сферата, в която оперира той. Това, което забелязвам сега, непосредствено след вчерашното събитие, е много плашеща дезориентация за време, място и обществено политически събития, както се казва в психиатрията. Това е загуба на чувство за реалност, буквално. Аз чух няколко послания от Костов, които стряскат. Той продължава да мисли себе си като един всепредставител на десните избиратели, което е нонсенс при неговите 1% подкрепа за ДСБ. 

Водещ: Той не вярва на социологическите проучвания, обаче. 

Николай Михайлов: Не вярва. Това се нарича отхвърляне в психопатологията и е един много нездрав, защитен механизъм на егото. Освен това съобщи нещо, което стряска още повече – че духът не е напуснал тялото. Това е метафизическо съобщение. То е гарант за това, че тялото на Синята коалиция е останало в живота, доколкото едва ли не, така е решила неговата организация, неговото ръководство и той самия. Което означава някаква особена окултна мощ. Това са неща, които трябва да бъдат тълкувани, съвсем откровено, в категориите на абнормно поведение. Аз си мисля че упорството на Иван Костов, който между другото, е разгадан вътре, в ДСБ, като човек, на който не може да се откаже лидерска позиция, при положение че той толкова много се нуждае от нея. Това е последният акт на благодарност към човек, на който тези хора са се посветили в качеството си на клакьори, да кажа така грубо. Същевременно Иван Костов доминира с тази своя позиция на несменяем, поддържа собствения си мит. И очевидно, прави това за сметка на общата за всички, реалност.

Водещ: А какво се случва, д-р Михайлов, в СДС? Ето, там ще има нов председател. Сега, колкото и да казваме, че не трябва да се персонифицира, че личностите не са толкова важни. Разбира се, че не е така – много е важно кой е председател на една партия, за това дали тя ще има успех сред гласоподавателите. Има ли там някакви енергии, които могат да се отключат и тази партия да получи едно по-добро представителство в следващия парламент или и там всичко е загубено?

Николай Михайлов: Ще ви кажа. Аз мисля че след вчерашния ден СДС е разцепено на две. Това са подкрепящите Синята коалиция, които представляват някакъв традиционен елит на партията. Там са Надежда Нейнски, Мартин Димитров, Гяуров и прочие. И хора, които бяха активисти на еманципацията от Костов, двигатели на този процес. Но те нямат публична легитимация, нямат енергия, нямат лица и нямат сила. Те не могат да направят ренесанс вътре, в СДС. Ако не се яви харизматична фигура или фигури, които да имат някаква релевантност за широката публика, тази организация ще приключи курса. И тогава, аз си мисля че се отваря шанс за това вчера загубило битката парче на поддържането на Синята коалиция вътре, в СДС, да потърсят отново някакъв вариант на съюз с ДСБ. Това е и идеята да се поддържа и упорства формата на Синята коалиция в парламента, в Европарламента и в общините, там където тя оперира. Това е идея както на Иван Костов, така и на Мартин Димитров, съобщена тази сутрин. Борбата не е завършена. Въпросът е, че тази борба се води в режим на тежко уязвено чувство за реалност, защото тези хора оперират с 1 до 2-3% обществена подкрепа. Имат медийна подкрепа, защото имат мощно задкусилие, манипулирано, основно, от Иван Костов, който има такъв задкулисен ресурс – да осигури за себе си комфорт. Той принадлежи на българския политически картел, разположен е в мрежа, която има много повече възможности, отколкото си представя редовия избирател и простосмъртния телевизионен зрител. Ето защо, с големи уговорки, казвам че политическата кариера на тази традиционна десница и на нейните лидери е приключена, това е очевидно. От друга страна, тя не е приключена като психопатологически феномен. Това също е очевидно. И на трето място правя уговорката, че в българската абсурдна среда, всичко е възможно от гледна точка, на задкулисието, което я управлява.

Водещ: Като говорите за задкусилие и картел, можете ли да бъдете малко по-конкретен, защото това са неща, които да го кажем така, плащат направо. 

Николай Михайлов: Не плашат въобще. Да знаете, че тези хора се срещат с всички, които обявяват публично за свои врагове, преговарят с лица, които припознаваме като лидери на българската олигархия, извличат от тях средства и се договарят с тях. Тези хора нямат, в никакъв случай, нямат чиста политическа линия. Тези хора работят по логиката на оцеляването, безкомпромисно, не подбират средствата. И на попрището на макиавелистката политика нямат равни. Аз говоря тук, основно, за Иван Костов, чиито дарования извън припознатата му компетентност са основно, в спектъра тъкмо на макиавелистките похвати и способността му да оцелява. Той е, наистина, един оцеляващ политически деец.Но бавно и съвсем сигурно се очертава като гротескова фигура с упорството си да ръководи една, как да кажа, секта от хора, които продължават да бъдат заплеснати, но нямат никакво основно значение върху политиката на България. 

Водещ: Е, те и намаляват. Какво ще стане, според вас, с този млад човек – Мартин Димитров, който с такива надежди беше избран за лидер на СДС, казваше, че – ето, ново лице, младо лице, пък нещо не станаха и там нещата.

Николай Михайлов: Мартин Димитров наистина е приключен. Той беше случайно подхвърлен като протеза на Костов в СДС. Този комплот, който организира Синята коалиция и създаде на терена, за да бъде укрито поражението на Костов, като лидер, на ДСБ, използва Мартин Димитров като инструмент за тази реализация. Той беше, буквално, натрапен по технологията – няма смисъл да говорим, защото това е дълъг разговор. Но не се съмнявайте, че това е така – той нямаше да може да бъде избран, без влиянието на Костов в СДС, за да бъде Мартин Димитров избран. Сега, когато най-после Мартин Димитров е отстранен, той никога не може да се реабилитира в тази организация, защото няма качества за това. И защото има едно наследство на абсурдни поведения, последното от които беше /.../ за кандидатура за президент и начина, по който реши, че ще събере електорат за нейното избиране. Той каза, че ако искаме да бъдем сериозни, ще трябва да си дадем сметка, че Румен Христов ще бъде президент на републиката.

Водещ: А той сега, май, ще бъде шеф на СДС, доколкото една от кандидатите. 

Николай Михайлов: Ако бъде шеф на СДС, той ще се сражава с Костов, за да има последния всички шансове да изобрази, за себе си, последен Мохикан на дясната българска идея. И да каже, че той е гарант на приемствеността на десните ценности от 1989 година насам. Ще играе тази митология и ще има хора, включително и на моята овехтяваща улица – „Иван Асен Втори”, които ще кажат – да, наистина, това е човек, без който България не може. 

Водещ: Надявам се, че тези хора са все по-малко.
Николай Михайлов: Да. 

Водещ: Благодаря ви. Д-р Николай Михайлов. /focus-news.net