На времето акад. Капица определи атомната електроцентрала като атомна бомба, даваща електричество. Една такава атомна бомба, под наименованието Ростовска атомна електроцентрала (РоАЕЦ), беше задействана на 13 км. от Волгодонск на съдбоносния за всички местни жители ден 23 февруари 2001 г. Както подобава на трагичното събитие, този ден бе ознаменуван и с позорна гешефтарска сделка, при която губернаторът продаде всички нас, жителите на 30-километровата зона, като крепостни селяни на министър Адамов за 340 млн. рубли. Така властите ни дариха с пълното изживяване на грозящата ни от РоАЕЦ опастност. Първо, върху главите ни ежечасно започнаха да се изсипват радиоактивни елементи от 100-метровия комин, особено при източен вятър, и, второ, от ден на ден радиоактивните вещества ще се отлагат все повече в подпочвените води под централата и ще излизат от охладителния басейн през филтриращия насип в Цимлянското водохранилище, а после - в река Дон.
След 20-25 години експлоатация, при положение, че не избухне, всички строителни конструкции и цялото оборудване на РоАЕЦ ще бъдат до такава степен разядени от чудовищните дози радиация, че всички съоръжения ще се превърнат в огромна атомна гробница, препълнена с отработено ядрено гориво (ОЯГ). Тази гробница, както изглежда, ще бъде консервирана, или с други думи, ще бъде оставена на произвола на съдбата, понеже в Минатом до този момент никой и не знае къде да се дянат дълготрайните ядрени отпадъци. Тази атомна гробница в донската степ ще остане да стърчи във вековете като безмълвна скитска могила, напомняйки на далечните потомци какво може да натвори глупостта и алчността на властите.
Против пуска на РоАЕЦ се обявиха единствено еколозите. За това съобщи кореспондентът на “Радио Свобода” от Ростов Сергей Слепцов: “Днес в 13 часа във Волгодонск стана въвеждането в работен режим на първия енергоблок на ростовската АЕЦ. Тръгна реакцията по топлоотделяне на първо ниво на мощност. Непосредствено след пуска на ядрения реактор Министерството на атомната енергетика и губернаторът на ростовска област подписаха споразумение, съгласно което атомната индустрия отделя за областната администрация 340 млн. рубли за социални нужди. Ден преди пуска на АЕЦ-а ростовският губернатор се срещна и с еколозите, които заявиха, че влизането в експлоатация на централата става против волята на жителите от региона и че под протестното писмо, изпратено до президента на Русия, са се подписали повече от 60 000 души. В частност, еколозите считат, че е нарушен чл. 14 от Закона за използване на атомната енергия, изискващ референдум.”
Защо са така опасни съвременните АЕЦ? Вече е установено, че жертвите на атомната енергетика по целия свят са 36 млн. души. Не само смъртните случаи, но и мъртвородените, родените с различни дефекти, преждевременното стареене и т. н., и т. н. Ако искаме да живеем, ние сме длъжни да знаем с какво е опасна за нас атомната енергия, при това да знаем истината, а не лъжата, с която ни залива лукавия прелъстител, какъвто се явява пред милиони телезрители министърът на Руската федерация по атомната енергия Адамов. Той постоянно лъже и сам учи подчинените си от Минатом да лъжат. Нека се опитаме да се ориентираме в ситуацията без министър Адамов. И така, акад. Капица сравнява атомната електроцентрала с атомна бомба. В какво е видял тяхното сходство? Те си приличат по ядрения отпадък - атомната бомба го изхвърля моментално в момента на взрива, а АЕЦ го натрупва в течение на много време. Тук главното е, че навсякъде и винаги реакторите на която и да е АЕЦ са неотстранимо високорадиоактивни.
За да бъде разбираемо последващото изложение, необходимо е накратко да се върнем в миналото и да си спомним какво са ни разказвали в училище за атома. Казваха ни, че всички вещества на Земята и във Вселената се състоят от химически елементи. Елементът - това е вещество, което се състои предимно от атоми от един вид. Всички елементи са построени от едни и същи основни (фундаментални) частици: протони, неутрони и електрони. Какво прави един елемент да е различен от друг? Нищо повече от числото протони, неутрони и електрони в неговия състав. Образно атомът може да се опише по следния начин. Ако си представим атома увеличен до размерите на футболно игрище, то електроните ще са като мухи, летящи над стадиона, а атомното ядро - футболната топка. Това означава, че повече от 99,9% от веществото във Вселената е концентрирано в много малките ядра на атомите. Т. е. може да се каже, че в преобладаващата си част атомът се явява празно пространство. Повечето елементи в природата пък представляват смесица от т. нар. изотопи. Думата “изотоп” означава: заемащ същото, или еднакво - “iso”, - място - “topos”. Изотопите на елемента заемат едно и също място в периодичната система на Менделеев, имат еднакво число протони и електрони и се отличават едни от други единствено по броя на неутроните. Протоните и неутроните образуват атомното ядро (или нуклеид). Ако изотопите се поддават на деление се наричат радионуклеиди. (...)
До разцепването на природния уран от човека, повечето радионуклеиди въобще не са се срещали в природата. В обикновения уран се съдържат малки количества (0,72%) от добре известния, естествен радионуклеид - Уран-235, който се дели и поради това служи за източник на атомна енергия. След урана в таблицата на Менделеев са разположени силно радиоактивни елементи с атомни номера над 92. Известни са само три делящи се материала, или ядрени горива, които могат да бъдат използвани в направлявана верижна реакция за производство на ядрена енергия - това е т. нар. “голяма тройка”: 1. Уран-235 (естествен радионуклеид), 2. Уран-233 (изкуствен радионуклеид), 3. Плутоний-239 (изкуствен радионуклеид).
Сърцевината на ядрения реактор, и в частност реактора на ростовската централа, представлява комплект от уранови топлоотделящи елементи (ТЕ), които съдържат два вида атоми: способни на деление (Уран-235) и неспособни на деление (Уран-238). Когато в ядрото на Уран-235 попадне неутрон, то започва да се дели, т. е. разцепва се на две. Тези две части на ядрото се разлитат с висока скорост в топлоотделящите уранови елементи. Движението им се забавя, отделяйки енергия във вид на топлина, както при спирането на автомобила се нагряват спирачките. Именно по този начин се получава полезната топлина - в резултат от верижната реакция в атомния реактор.

---

Продължава тук…