В ситуацията, в която се намираме, вероятно ще трябва да променим разбирането си за мир. Има многозначно мислене за мир.

Това мнение изрази пред БНР Здравко Попов, дипломат, външнополитически съветник на президента Желю Желев, член на Съвета по евроатлантическа и европейска интеграция към президента Георги Първанов.

"Едно е мислене за мир през идеята за суверенни и равноправни държави. Друго е понятието за мир като организация на международния ред през геополитически силови центрове. В единия случай става дума за ресурсни държави със стратегическо значение и тези държави в определени периоди на историята преформатират международния ред и сигурност от гледна точка на своите собствени национални интереси.

Светът беше приел като конвенция едно покривало, свързано с някакви баланси, въздържания, регулации, осъществени през международни организации. Този ред привидно беше ред между равноправни държави. Той винаги е бил ред, организиран през силови държави, през силови центрове. Победителите във Втората световна война организираха международен ред, свързан с техните победи във войната, като започнем от създаването на Съвета за сигурност на ООН."

Има укорено развиващи се центрове в света като Китай и Индия, както и по време на Студената война дълъг процес на деколонизация, родила много нови субекти на международните отношения. След падането на Берлинската стена имаме съвсем променен свят, който предполагаше, че "рано или късно ще трябва да се преформатира и пренатъкми предвид тези нови реалности", подчерта Попов.

И Крим, и Гренландия представляват дългосрочни интереси на велики сили. Те не са хрумки на владетелите в Москва и във Вашингтон. Те са свързани с дългосрочни военнополитически доктрини на тези държави, които предполагат териториални експанзии или териториални възстановявания на присъствие, което е било отнето в близката история, изтъкна Попов.

По думите му, отговорът на въпроса на кого принадлежат Крим и Гренландия не е дълговечен и зависи именно от това преразпределение на обстоятелства.

"Гренландия по един или друг начин ще бъде американска. ЕС не може да обясни това на самия себе си. Той се намира в много странна носталгия, странен сантиментализъм по отминало превъзходство, каквато е била Европа по време на колониализма. Европа носи носталгия по това време. Тя не е империята, която държи две трети от света. Има други играчи."

Няма гаранции, че нещата за нас ще останат каквито са, ако гледаме реалистично, а не идеалистично, коментира Здравко Попов. Според него е утопично да мислим, че членувайки в силни международни организации придобиваме собствена национална сила.  

Дипломатът подчерта, че с формални членства в различни международни организации допълваме липсваща идентичност – например европейци ли сме или не сме, тъй като "имаме необходимост от допълнителни характеристики на нашия брандинг".

Геополитическите размествания са вече различни дори от времето, когато започна войната в Украйна. Промяната в света е с ускорен ритъм. Ние сме изправени пред две големи опции. Едната е малко по-спокойно преразпределение на зоните на влияние в света, структуриране на нов световен ред, в който се запазват определени хегемони и лидерства, отбеляза дипломатът.

Стратегически ресурсните държави са 15. Това са държавите, които инвестират, правят дългосрочни проекти, увеличават потенциала си. Сред тях са Русия и Индия. Европа трябва да решава сложен казус – къде ще бъде партньор, с кого ще играе в тази нова игра, наречена съвременен свят: с Китай, със САЩ, с Русия, посочи той.

Договорът с Меркосур показва, че Европа не може да се издържа даже хранително. Тя изостава почти във всички критерии за велик суверен играч. Има и структурен проблем в самия ЕС – разкъсаността между това да е европейски съединени щати и съюз на суверенни държави я прави много слаба, гласи анализът на Попов. Той вижда решението в смяна на елита, "който да мисли през реализъм".