Клетий, клетий Ювенале! Хубаво, че се спомина по реда си и не доживя да видиш със собствените си очи, какви чудесии се случват из нявгашната римска провинция Мизия (плюс части от някои други провинции). Ако по твое време е било трудно да не се пише сатира, днес това – по тукашните земи – си е напълно, ВЕРВАЙ МИ, абсолютно невъзможно.

Сатира през сълзи, любезний Ювенале, като сълзите са хем от смях, хем от яд, хем от безпомощност.

По твое време пратеше ли Рим някъде дипломат да преговаря, домакините имаха едно на ум. Зер, няма шега, сериозен човек е дошъл, сериозна държава стои зад него. Ако се гъбаркаш с дипломата, ей го центуриона, шлемът му блести на хоризонта, само чака заповед. И никак даже не е сам.

По наше време тук се оказа, че дори не знаем как се наричат дипломатите ни. Има един заместник министър по дипломатическите дела, дето току се материализира под вънкашност съща, но със име ново. Ту е Феим Чаушев, ту е Петър Юриев Чаушев. Нещо като Янус, само дето не е с две лица, а с един и същи сурат, но с различни названия.

Като Феим обгрижва международните отношения на бившата провинция Мизия (плюс части от някои други провинции). Ходи, обикаля, ругае арестувани в Либия сънародници, после пък обещава, че ако местните не ги освободят до тази и тази дата – той лично ще лежи в зандана вместо тях. Сега пак е в Африка, между нас казано.

Като Петърчо пък… членува в разни управи, дето стоят начело на печеливши бизнес-мероприятия. Печеливши не толкова, колкото онези на Марк Крас, но пък и Крас си се представяше под едно и също име – и като бизнесмен, и като консул, или пък като 1/3 от Триумвирата, така че няма смисъл да правим излишни сравнения. А като Петърчо той - нашият зам.-външен, де, не Крас, лека му пръст - върти специфична икономическа активност не за друго, ами защото като Феим му е някак забранено. По правилник.

Чува се, че преди да се влюби в Африка, бил ходил и при германците. Страшни хора са, както и ти, Ювенале, знаеш. Три легиона на Октавиан изчезнаха из горите им, все пак. Клетият Август после сума време бълнуваше за орлите им.

На нас ни се размина по-леко. Просто защото, както твърдят злите езици, Петър-Феим Юриев сварил да ги омилостиви, като им продал на интересна цена сграда на амбасадата ни по тези варварски земи. Чунким много ни е притрябвала някаква там барака, или пък сме опрели чак до парите от истинската й цена!

Това е бял кахър. Минало, забравено. Другаде е мъчнотията.

Защото никак не сме наясно под какво име е подписвал този чутовен дипломатически ас документите, които му се е налагало да подписва с други държави. И ако в амплоато на дипломат е знаен като Феим, а в бизнеса и по документи си е, все пак, Петърчо, няма ли опасност да се окаже, че от името на бившата провинция Мизия (плюс части от някои други провинции) наляво-надясно са подписвани иначе важни хартии, които сега се оказват… не без особена, а без никаква стойност!?

Дано отсрещните страни не се ядосат твърде много. И дано – ако се налага – добронамерено подпишат наново споразуменията с нас. Дано не се поддадат на емоцията и не ни пратят ордите си. Тогава и гъски няма да ни спасят.

Толкова за объркванията на външния фронт, Ювенале. Сега да ти разкажа за вътрешния.

Оказа се тези дни, че един от големците, дето им плащаме да озаптяват организираните разбойници, всъщност се налага да бъде арестуван, защото май излиза, че е първа дружка със същите тези организирани разбойници, дето уж трябва да преследва. Патронът на този големец, както се досещаш, е още по-голям големец и от самия него – тук и сега го наричаме главен секретар на МВР. Баш-патронът и на двамата тези хубавци пък, как да ти кажа, има нещо римско в него, защото обича фонтаните. Викаме му министър на вътрешните работи.

Та, като се разчу и размириса цялата тази гадост тези дни, сума ти народ се възмути и рече – след като единият са го спипали, редно е другите двама да бъдат така любезни и да се оттеглят от постовете си. Защото има повече от смущаващи съмнения, че са го прикривали някое време.

Аз – рече в отговор министърът на вътрешните работи – не се учудвам, че искат от мен да напусна длъжността.

Брей, каза си популусът, на тогоз най-подир главата му увря!!!

Да, ама не! Това й е работата на опозицията, поясни ве4днага след това вътрешният министър, да иска оставки и остракиране. А моята работа е да си седя на задните части там, където най-удобно съм ги ситуирал. Да пълнея, да руменея, да добрувам, да концентрирам чрез собствените си персона и поведение маса критики към страната си… и пак да си седя на задните части там, където най-удобно съм ги ситуирал, да пълнея и да добрувам.

Сега се усещам, Ювенале, че това – последното, дето ти го разказах, няма твърде много да те изненада. И по твое време ги имаше таквиз. Едни свършиха зле, други… добруваха.

Но със следващото, което ще ти разкажа, ще ти взема акъла.

С германците, както и с мнозина други, някои от които не си ги и чувал, напоследък сме съюзници. Турихме, дето се вика пепел на спомена за легионите на Август. Съюзници сме както по военна линия, така и в рамките на един опит да бъде възстановена Римската империя, че и да бъдат добавени още земи към онези, дето някога й принадлежаха. На първия съюз му викаме НАТО, на втория – ЕС.

Та така – новите ни съюзници имат практиката да помагат на изостанали територии, каквато е днес някогашната провинция Мизия (плюс части от някои други провинции). Пари пращат, програми разработват, изобщо – лудница е някаква, ама май е донякъде за добро.

При белгите и при галите им са двете централи на новите ни съюзници, а мъчнотията е там, че хич не им харесва те да ни дават пари за едно, а ние да ги харчотим за друго… или пък направо да ги крадем (напоследък на това крадене е модерно да му викаме източване).

Затова, за зла участ, решиха да ни поограничат и в източването/краденето, и в безразборното харчотене. Демек, спряха ни част от парите, които бе предвидено да получим. Освен това ни корят, че се отнасяме зле към сираците си и че корупцията из нашите земи не е просто голяма, ами много, много, много голяма… и е навсякъде.

На този фон пък друг един наш министър, Николай Василев се нарича, взе че изтърси, че реномето ни в Брюксел (Брюксел се нарича централата на новите ни съюзници в земите на белгите) е много високо.

Всичкото това – ще се съгласиш, Ювенале – е доста объркващо. Ако на теб ти е било трудно да не пишеш сатири, кажи, моля те, ний какво да дращим, маамустара?!? Или просто да спрем да дращим… и да грабнем гладиуса?

Като един твой предшественик, Ювенале, на когото пращам това задочно писмо, длъжен съм да попитам нашия местен държавен ръководител, който би трябвало да отговаря за цялата тази идиотщина: Докога, прочее, Станишев, ще злоупотребяваш с нашето търпение?

Жоро Георгиев
*Difficile est saturam non scribere (Трудно е да не пишеш сатира)
Ювенал (Decimus Junius Juvenalis), роден около 60г., починал около 131г., римски поет-сатирик