Диана Дамянова

Фейсбук

Разбираме първо, че /харесва ли ни или не, а не мен частично ми харесва/ министър-председателят Радев прави във външната политика точно това, което президентът Радев обеща.
И за което /харесва ли ни или не ни харесва/ получи огромен вот от българския народ и управлява с мнозинство, невиждано за последните десетилетия.

Първо. Обеща, че няма да спира ЕС в неговите непрекъснати, тъжни, настойчиви и уви безуспешни опити да налага своята политика, но ще има винаги едно наум и ще се дистанцира, тогава когато това /според него/ не отговаря на българския интерес.
И именно това прави.

Явно се дистанцира от Урсулите и Каласите, които продължават с младежки /едната/ и със старчески /другата/ ентусиазъм да налагат санкция след санкция, смятайки че по този начин възпират негативното развитие на една война, в която загиват стотици хиляди. И от една и от другата страна.
За сметка на това президентът Радев обеща , а министър-председателят Радев залага по-скоро на някакъв тип двустранни отношения, за които твърди ще носят и икономическа изгода на България.

Сега , аз по отношение на това последното доста се съмнявам, щото винаги след икономически изгодни отношения сме получавали голям и дебел … дълг, ама каквото такова.

В този дух е и апотеозът на радевата външна политика, изразен в среща с дипломати, дето тепърва ще научават що е то България. Или пък не.
Но, по отношение на дълго дискутирания въпрос за националното ни присъствие в т.н. коалиция на желаещите, там е ясно.
Ами не желаем. И всякакви публикации на страниците на украинското външно за подписани декларации, сякаш се оказаха истинска буря в чаша вода, а девойката, изпълняваща ролята на външен министър на изстрадалата ни държава наистина нищо не е подписвала, щото то там нищо не се е било подписвало.

Ясно и точно.
Сега, по отношение на големите /огромни и изключително перспективни /перспективи за развитието на отношенията във връзка с Боташ, позволете ми да остана силно скептична.

Щото, то, Ердоган не е идиот /поне във външната си политика/ и като така не знам как би „изтърва” това кюлче злато /пардон много много кюлчета злато/ заложени в този договор.

Но ще видим.
Сега обаче една друга външнополитическа активност направо доминира и предоминира, защото лицето вътрешен министър на България бил ходил в Съединените /с извинение/ американски щати и бил „донесъл” на тамошните служби данни за това, че лица и институции в България са възпрепятствали действието на закона Магнитски в страната.

Сега, той този закон не действа в страната, но когато един НАЦИОНАЛЕН вътрешен министър изготвя папки и документи и ги представя на друга държава, като с това изобличава лица и забележете институции /очевидно финансови/, които са подпомагали „заобикалянето” на санкциите на Магнитски, които пък от своя страна не работят в България, това вече е подвиг.

Подвиг, който може да доведе до внезапен фалит на една-две банки, ако действията на националния министър наистина се разгорят на територията на САЩ, където Магнитски пък си работи.

Последно, имаме основания да мислим /и по открити данни е така/ че действията на този министър не са имали някакви сериозни последици и че и той, /малко като Кики/ е стоял в миманса на разни срещи, но ако искате един приятелски съвет – абе за всеки случай теглете парите от банките, защото не знаем каква ги е надробил амбициозният /от гледна точка на своята социална популярност/ министър.

Иначе, като за три месеца след изборите, тази власт си стои много добре.
То е защото най-вече лишената от смисъл на съществуванието си опозиция, не може да намери за какво да се хване, а и защото новата власт, освен да чегърта /на думи/ Пеевски и Борисов, всъщност нищо не върши.

А като няма болезнени реформи, то пък няма и недоволни.
Дали някога ще започне да има реформи ще разберем, когато лятото отстъпи на есента, а първите 6 месеца на това управление са преминали.
Точно тези 6 /златни/месеца, през които ако някой иска да прави реформи, следва да ги прави.Ама пък ние може да сме изключение в общото правило.
Що не!
Винаги сме били…