Русофобията е неграмотност

Явор Дачков разговаря с Диана Дамянова, комуникационен директор на "Лукойл" в продължение на 17 години и пиар експерт. Записът е направен в Ехо Медия Студио на 17 ноември 2025 г. Акценти:

"Лукойл" не е Путин, а частна компания с големи американски инвеститори и модел на управление, който не прилича на държавния руски сектор. Представянето ѝ като „путинска“ структура е резултат от невежество и русофобия, които отказват да разграничат частния бизнес от държавните гиганти в Русия.

На мен ми изглежда, че Тръмп помага на Путин, защото удря голяма частна руска компания и налива вода в мелницата на руската държава. Той не го прави, защото харесва Русия, а защото защитава американския интерес. Вижда, че Европа е в наведено положение и я наритва както може. Сега ще накара европейците да купуват американски втечнен газ и американски нефт.

Случващото се с "Лукойл" ще бъде сделка между Тръмп и Вагит Алекперов. Руснаците ще намерят купувача на "Лукойл", а Тръмп ще го одобри. Продажбата ще се случи само с одобрението на Кремъл и на Вашингтон. 

Решението за назначаването на Румен Спецов за особен управител е висш пилотаж на Борисов и Пеевски - стратегически ход, който удря ПП–ДБ (защото Спецов беше техен кадър) и вкарва човек, който най-добре познава финансовите потоци на компанията. Като шеф на НАП той наблюдава компанията от четири години и знае всичко за паричните ѝ потоци. Той няма да се занимава с оперативното ръководство на компанията, което ще си остане същото.

Спецов е ключов за плавното прехвърляне и за това рафинерията да работи без сътресения, защото всяко внезапно спиране може да блокира мощности, които трудно се възстановяват. "Лукойл" е жизнено важна за България - внезапно прекъсване би ударило хиляди работници, социални системи, доставките и целия регион.

Рафинерията е модернизирана с инвестиция от 2,5 милиарда лева и е една от най-съвременните в Европа, а твърденията на ПП-ДБ, че компанията не плаща данъци, са неверни и пренебрегват законовия механизъм за приспадане на инвестиции. Моделът ѝ е социално ориентиран, с допълнителни възнаграждения и подкрепа за културата, а опитите да бъде представена като „черна руска компания“ са лишени от факти.

Още акценти:

Русофобията е неграмотност. Политическата русофобия у нас е продукт на хора, които не знаят нищо за руската култура, литература и история, но я мразят априорно. Тяхната русофобия се превърна в опит да остракират всичко руско и стигна до Белобрадова, която пренася боклук в колата с децата си и иска да се забрани обучението по руски език. Аз искам да се забрани всяка жена с име Белобрадова да участва в българския парламент. Вместо да мразят Путин, тези среди внушават омраза към Русия като цивилизация, което води до обратен ефект - 70% от българите остават русофилски настроени.

В руската култура в момента се случват изумителни неща. Появи се новият „Майсторът и Маргарита“, който е изключителен. Практически го гледах в криминално качество и много зле, и все още очаквам деня, в който ще мога да го видя на истински екран. Тези хора обаче наистина не знаят, че „Майсторът и Маргарита“ съществува. Не знаят как се казва неговият автор, не знаят дали той е живял преди Октомврийската революция, по време на нея или след нея, нито къде е роден - в Русия или в Украйна. Когато обичаш нещо или когато мразиш нещо, трябва да си дадеш труда да го проучиш. Не можеш да мразиш априорно. А те мразят Русия априорно, мразят руската култура априорно, мразят руския език априорно - и това довежда до онези 75% одобрение на обратната реакция.

"Възраждане" е вина на жълтопаветната демокрация. Аз ги виня за цялото това залитане на българския народ към „Възраждане“ - не успяват да артикулират нищо смислено. Прочетете един Достоевски - не боли толкова много. Трудно се чете, но не боли чак толкова!

ПП–ДБ отказаха да се учат. Кирил Петков и Асен Василев имат почтенност, но са напълно неподготвени политически и отказаха да се оградят с разумни хора. Тя предлага на Петков ежедневно обучение по история, политика и икономика, но то бива отхвърлено, а мястото му е заето от „калинки“ и импровизация.

Феноменът Пеевски. Пеевски успява да постави противниците си в трудно положение с ходове, които те не могат да предвидят. Той системно им отнема полето на действие и ги оставя без политически оръжия, докато те повтарят едни и същи тези, в това число и само „Магнитски“.

Радев изпусна момента си. Румен Радев „загрява“, но пропусна шансовете да превърне популярността си в политически проект. След всяка пропусната възможност потенциалът му отслабва, а влизането в служебни конфигурации без визия размива образа му.

Еврото вече е калкулирано в цените. Тя твърди, че ценовият ефект е изконсумиран предварително, защото бизнесът се е презастраховал още през лятото. Истински скок няма да настъпи при въвеждането, защото пазарът вече е направил корекциите си.

Българската политика няма школа. В цивилизованите страни политиците преминават през школи, където се учат на история, преговори, институции, дипломатически етикет и управление. У нас хора се изстрелват директно във властта „с парашут“, без подготовка, което води до провали като тези от последните години.

Българинът е хленчещ, но способен. Според нея българите имат народопсихологичен тик да се оплакват постоянно и да виждат бъдещето черно, но в същото време IQ-то и знанията им са над средното за Европа. Новите поколения по-малко мрънкат и повече работят, макар да учат по различен начин.

Животът в България е в преход, но не трагичен. Тя гледа на последните 35 години като на миг в историята – шумен, раздразнителен и хаотичен, но нормален за посттоталитарно общество. България не е в катастрофа, а в бавен, болезнен, но естествен процес на преход.