Запитан защо, след като е щастлив, прави мрачни филми, изпълнени със страх и тревога, Линч каза: "Защото филмът отразява живота, който живеем - той е тъмен и тревожен.  Не е необходимо творецът да страда, за да твори. Може да е щастлив, но трябва да разбира човешкото страдание. Не е нужно да умирате, за да пресъздадете смъртта, нали?". "Вярвам в Бога. Най-голямото ми удоволствие е работата - процесът на създаване на творбата. При снимането на филми стигам най-много до седем дубъла - а седем е щастлива цифра, - защото между дублите репетирам и разговарям с актьорите. Град Филаделфия е оказал най-силно влияние върху мен, а режисьорите които са ме вдъхновявали, са Фелини, Бергман, Кубрик, Били Уайлдър, Жак Тати", разказа Дейвид Линч пред българската публика през 2007 г.

Дейвид Линч щеше да навърши днес 79 години. Американският режисьор, писател и музикант, който беше номиниран за „Оскар“ за най-добър режисьор за филмите „Синьо кадифе“, „Човекът слон“ и „Мълхоланд Драйв“ и който беше един от създателите на култовия телевизионен сериал „Туин Пийкс“, почина преди дни на 78-годишна възраст.  През 2007 г. той беше на посещение в София, където получи и почетната титла доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. За посещението му, какво мисли за идеите и за киното и колко важна е според него медитацията, разказват архивите на БТА.

Ето какво казва режисьорът пред българските си почитатели:

Дейвид Линч: Обожавам идеите 

София, 10 ноември 2007 г. /БТА/ Обожавам идеите - те карат лодката, те обуславят всичко което правя, каза световноизвестният американски кинорежисьор, художник, писател и продуцент Дейвид Линч в петък на среща с почитатели. 

Разговорът беше след представянето в рамките на Киномания на документалния филм за режисьора - "Линч", сниман през 2005 г. по време на работата върху последната му засега кинотворба - "Инланд Емпайър".

Абсурдно и ужасяващо е да правиш нещо, защото е евтино или защото си някъде във ваканция, каза режисьорът в отговор на въпрос защо напоследък снима повече в Европа. Просто се влюбвам в някакво място, после се раждат идеите, а след това - характерите, обясни Дейвид Линч.

Не предавам послания, нито искам да влизам в съзнанието на зрителите - получавам идеи, които отварят вратата към даден характер, допълни режисьорът.

И в документалния филм, и в разговора той обори тезата, че за да твори човек, той трябва да страда. Точно обратното е - колкото по-добре се чувстваш, толкова по-забележителни идеи ти идват, убеден е Дейвид Линч. За него пътят към доброто състояние на духа и тялото, към щастието и оттам към значимите идеи и творчеството е трансцеденталната медитация - "океан от креативност" по думите му, която практикува от 1973 г.

Тогава трябваше да съм щастлив - имах всичко необходимо за филма, който снимах, всякакви удобства, пълна свобода, но чувствах някаква празнота и реших, че може би изходът е медитацията, разказа Дейвид Линч.

Не трябва да се отказвате от нищо, за да медитирате. В този процес просто ставате все повече себе си, освобождавате се от страховете и тревогите си, животът става по-хубав, отношенията ви с хората - също, обясни в отговор на въпрос кинематографистът.

На връзката между медитацията и творчеството е посветена и книгата му "Да уловиш голямата риба", публикувана у нас в библиотека "Амаркорд" на издателство "Колибри".

За човека на изкуството е важно да не иска да е най-добрият и да не го интересува резултатът, а процесът на работа, заявява в документалния филм режисьорът.

Запитан защо, след като е щастлив, прави мрачни филми, изпълнени със страх и тревога, Линч каза: "Защото филмът отразява живота, който живеем - той е тъмен и тревожен.  Не е необходимо творецът да страда, за да твори. Може да е щастлив, но трябва да разбира човешкото страдание. Не е нужно да умирате, за да пресъздадете смъртта, нали?". 

Харесвам филми, които стимулират фантазията на зрителите. А от моите филми не мога да посоча предпочитан - те са като децата, човек ги обича всичките, каза режисьорът, подписал емблематични продукции като "Човекът-слон",  "Синьо кадифе", "Мълхоланд драйв" - с номинации за "Оскар" през 1981,1987 и 2002 г., "Диво сърце" - със "Златна палма" в Кан през 1990 г., "Туин пикс", "Дюн" и други.

Дейвид Линч е в България с международна делегация от учени, педагози, бизнесмени, общественици и дейци на културата във връзка с проекта за изграждане на  Училище и Университет за непобедимост в България - учебни заведения, в които наред с изучаване на обичайните профили, предмети и специалности, ще се прилагат научно и практически доказани техники, които премахват индивидуалния и обществен стрес и развиват пълния умствен и творчески потенциал на учениците и студентите. 

Делегацията посещава страната ни в рамките на международна обиколка за отбелязване на началото на подобни проекти в 192 държави по света, в това число 40 страни от Централна и Източна Европа. 

Дейвид Линч и легендарният английски певец от 60-те Донован Лийч събират средства, за да подкрепят въвеждането в училищата и проучването на ползите от трансценденталната медитация. За целта режисьорът е създал фондация "Основано на съзнанието образование и световен мир". Първата вноска  - от 50 долара, прави статистка в негова кинопродукция, разказва режисьорът в документалния филм "Линч".

В София Линч става и доктор хонорис кауза на НАТФИЗ:

Дейвид Линч: Киното никога няма да умре!

София, 10 ноември 2007 г. /БТА/ "Киното никога няма да умре! Да живее киното!" Така световноизвестният американски кинорежисьор, художник, писател и продуцент Дейвид Линч отговори на въпрос за съдбата на авторското кино - днес в препълнената аула на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", след като беше удостоен с титлата почетен доктор на академията.

Киното е красив език - обожавам го. Не съм чак такъв почитател на езика на думите, но ще се опитам да отговоря на вашите въпроси, обясни Линч решението си да не изнася академично слово, а да разговаря с присъстващите на церемонията.

"Вярвам в Бога. Най-голямото ми удоволствие е работата - процесът на създаване на творбата. При снимането на филми стигам най-много до седем дубъла - а седем е щастлива цифра, - защото между дублите репетирам и разговарям с актьорите. Град Филаделфия е оказал най-силно влияние върху мен, а режисьорите които са ме вдъхновявали, са Фелини, Бергман, Кубрик, Били Уайлдър, Жак Тати. Не съм сигурен дали съм работил с български актьори, но съм любопитен да го направя", отговори на многобройните въпроси кинематографистът.

Първо се ражда идеята - тогава още нямам представа за целия филм. Идеята идва във вид на фрагменти. Фабулата се появява, когато те се обединят, разкри някои "тайни" от работата си по филмите Дейвид Линч.

За работата си с актьорите обясни, че идеята му идва заедно с персонажа. Като го види как изглежда, как говори, каква е личността му, избира актьор, който най-добре съчетава всички тези особености. Чрез многобройни репетиции и разговори персонажът влиза в идеята. На една репетиция актьорът улавя този характер, той става негов и после използва целия си талант, за да се превърне в персонажа.

Медиите са бързи и най-вече негативни. Освен информация разпространяват страх. Новините станаха забавление, но на страдащите, на хората пред камерите, никак не им е забавно. Трябва да се опитаме да променим света и да накараме медиите да отразяват положителните събития, да се занимават с доброто, отговори на въпрос за отношението си към средствата за информация режисьорът. След церемонията той отпътува от България(…)

След кончината на Дейвид Линч знаменитости му отдадоха почит, а изявлението на семейството му, с което се съобщава за кончината на известния режисьор, пише: „Сега, когато той вече не е с нас, на света се появи голяма празнина. Но, както той самият би казал: „Дръж погледа си върху донъта, а не върху дупката му“.