От Фейсбук профила на Даниел Митов, ГЕРБ

От разсъжденията на колегата Петров разбирам, че в Австрия може да не са по-глупави от нас, но в Полша със сигурност са. Или поне така излиза от словоизлиянията му в ефир.

Естествено нито в Полша, нито в Австрия са по-глупави от нас. Единственото глупаво нещо в цялата работа е клишето.

И за да помогнем на г-н Петров да се ориентира първо ще трябва да направим уточнението, че все пак има разлика в историята на Източна и Западна Европа. Ако за анексираната от нацистите Австрия, съветската армия се явява освободителна, то за източноевропейските държави нахлуването на сталинските войски означава началото на половинвековна окупация и тоталитаризъм. Означава фатално изоставане, несвобода, насилие, лагери, затвори, Държавна сигурност, КГБ и т.н. Западна Европа остава част от свободните демократични държави. В Източна Европа цари мракобесие, марксизъм-ленинизъм, социални експерименти, пълна загуба на свобода и суверенитет. Тези всеизвестни факти се надявам да изясняват на г-н Петров защо в Австрия може да има такъв паметник, а в Полша и в България не е редно, ако държим на достойнството си като свободни хора.

Паметниците не са просто историческа памет. Историческата памет се пази и през музеите, галериите, библиотеките и археологията. Но паметникът е ежедневно публично послание към едно общество, за това какво е ценно и важно за същото това общество. Освен памет е и непрекъснато напомняне, ориентир, стремеж към нещо, което обществото смята за правилно и добро. В този смисъл МОЧА е съвършено излишен и практически вреден.

Ние антикомунистите сме последните хора, които бихме искали да бъде забравена историята на комунистическа България. Искаме да се помнят всички факти, зверства и безобразия на комунистическия режим, за да не могат никога повече да се повтарят. Място в музеите има.