От Фейсбук профила на Диана Дамянова

Никак, ама никак не съм фен на Терзиев.

Първо,  ако беше пристоен човек, знаейки /без/спорната биография на семейството си, никога не би се съгласил да бъде издиган за висок пост именно от демократичната общност, щото то тази работа е като дървено желязо.

Второ, ако беше пристоен човек, нямаше да се съгласи да бъде издигнат от т.н. демократична общност по недемократичен път, т.е. като решат шефчетата /това по Ленчето/като решат на маса и го съобщят надолу за изпълнение. Продажбата на кметския пост е едно от най-нечестните и скъпо платени /в електорален план/ действия на ръководството на ПП.

Трето и последно, не мисля да се е подобрила София, където съм родена и живяла през целия си живот, не виждам не само онзи демократичен скок, но не виждам дори и белег за него.

Не съм фен на Терзиев… Поне малко да беше да се научил да артикулира идеи, ама то това е като да искаш от Петков да проговори на български език.

Но това , което прави „соевата демокрация /по Мицов/ е не само недемократично, но е и налудничаво.

Техните очаквания били излъгани! Ами че то и моите очаквания са излъгани, ама аз не съм в безпринципна коалиция с внучето на ДС, не ми е обещано да си поделим властта, като я спечелим и не аз се оказах леко извън играта, като властта беше спечелена.

Същата тази спасяваща София групичка, която си позволява с дадената и от соята/ по Мицов/ сила да бъде последна инстанция на доброто и на злото, да наводнява със своите абсолютно нелепи кадри общината, да нравоучителства и поучава, докато през това време със силата , дадена „свише” си налага решенията, дори когато са безумни.

Но… цялата тази циркова групичка и в частта ѝ спасители и в частта ѝ внучета, въобще нямаше да е в общината, ако на втория тур на кметските избори Бонев не беше приложил хватка, с която „хакна” социологическите екзитполове и успя през целия ден на гласуването да наложи усещането, че Терзиев бие с две/три към едно.

Което силно демотивира  потенциално гласуващите за Ваня Григорова. Когато твоят кандидат пада с три към едно, няма кво да се разхождаш до секцията…

Което не беше честно, но измислил го, направил го, успял, а успелите не се критикуват.

Така, веднаж продал своето политическо бъдеще на Терзиев /не се наемам и да мисля каква е цената на тази покупко-продажба/ , спасителят от София беше принуден да фейсне реалността. Простата реалност, че няма мнозинство за да получи обещаният му в замяна пост.

И след близо две години гърчове, сега обикаля медията в истеричен рев, че… Терзиев бил човек на Пеевски.

По този повод искам да кажа, че когато сложни обществени процеси се обясняват с изключително прости обяснения, то или става дума за гениалност…. или за обикновена глупост.