Варна е красив град. И е морска столица. Тук в годините на тоталитаризма моряци разказваха за живота на Запад. Дори пипахме долари, когато беше забранено. Тук винаги е било спокойно, разсъдливо и работливо. Е, вярно по-умно или по-тарикатски, ако щете.

Днес цял ден Варна е споменавана, като арена на някакво зловещо националистическо обаросване.

Волен Сидеров се сбил на летището. Волен Сидеров щял да прави зулуми из града. Волен Сидеров щял... едва ли не да управлява града ни. Е, хайде стига!

Имаме проблем, който сами си образувахме във Варна. Сами и ще си го решим. Не се нуждая нито от Волен Сидеров, нито от турския консул, за да имам собствено мнение. Заради това и напуснах сесията, след гласуването за имената на местностите и селищните образувания. Вече няколко години не се съгласявам с тоталните, а понякога и нелепи преименувания. Но това е мое мнение. Аз не съм туркофоб, русофоб или какъвто и да е фоб. Във Варна сме фили, сиреч – широкоскроени.

Господа, ние ще си решим въпроса! И то без излишни вряви и крайности. Как ще го решим, си е наша воля. Можем да гласуваме отново решенията си в общинския съвет, може да се изпрати решението в съда, можем да насрочим и допитване.

Но по наша воля!

А националистическата карта, с която ни цакат не е варненска. И не съм съгласен от Варна да тръгват орди от националистически вятър.

Няма как да стане!

Резките движения в политиката и в държавността са като свободното падане във физиката.

Така че с риск пак да ми издигнат чучуло ще кажа – Не ми трябва Волен Сидеров във Варна. А ако ме питате – Не ми трябва и в България.

На мен, а мисля, че и на варненци, ни е необходим градеж. Икономически и социален градеж.

Другото е от Лукавого.