На живо обаче - разочарование

Платформите за запознанства в мрежите са проектирани да задържат интереса чрез механизми като swipe, съвпадения, интереси, което ги прави почти "игрово преживяване"

- Според американско проучване 60% от търсещите бъдеща половинка днес го правят през приложения в социалните мрежи, докато само преди 40 години тази роля са играли приятели, съседи, училище, университет, работно място, увеселителни заведения. Дали е вярно, че и у нас любовта пламва по-скоро онлайн, отколкото на живо, г-жо Ханшани? И защо?

- Онлайн запазнанствата са логичен резултат от няколко социални и технологични фактори, които се наслагват. Първото е дигитализацията на ежедневието ни. Когато работата и забавлението ни са във Фейсбук, “Тиндър”, “Бъмбъл”, е естествено и романтичните отношения да се преместят там.

- Имате професионален опит със запознанствата - кое тласка хората към приложенията в интернет? Според статистиката 340 млн. души по света имат регистрации тъкмо в приложения като “Тиндър”, “Матч.ком”, “Бъмбъл”, “Хиндж” за търсене на партньор.

- Промяната в социалната структура тласка към приложенията за запознанства. Днес хората пътуват, живеят сами, а връзките от квартала, семейството, общността са по-слаби. Според мнозина онлайн средата намалява социалната тревожност.

- Оказва се обаче, че живите контакти също са търсени, но сякаш по-трудно се случват без интернет. Между 80 и 90% от младите на възраст 18-35 са в мрежите и приложенията. Кое повлия - ковид кризата, хоумофис, пристрастяването към устройствата, умора, замбиране от екраните, поскъпналият живот?

- Отговорът е в самия въпрос. Всичко, което изброихте, е причина. Аз бих добавила още, че платформите са проектирани да задържат интереса чрез механизми като swipe, съвпадения, интереси, което ги прави почти “игрово преживяване”.

- Може ли да се нарече интересът към онлайн запознанствата съвременен опит за лечение от самота?

- Самотата вече е културна нормализация - а щом всички го правят, значи е норма. Преди онлайн запознанствата са били стигматизирани, сега вече са масово приети.

- От всичко, което прочетох по темата, изпъкна заключението, че повечето връзки, създадени във виртуалното, създават идеализирана, често дори лъжлива представа за човека отсреща и след това по-лесно се разпадат. Кои са другите минуси?

- Много са, но ще спомена само част от тях. Единият е пренасищане - имаш усещане за безкрайни възможности. Другият е “редукция” на човека - профилът го свежда до снимка и няколко думи - това насърчава “консумационен” модел на отношенията.

Следващият е ниска отговорност - анонимността и дистанцията улесняват изчезването без обяснения.

По-нататък - виртуално изградената връзка създава илюзия за близост, която се осъществява от дългите чатове. Но при среща на живо усещането не се потвърждава - това е класически когнитивен капан - проектира се очакване върху ограничена информация.

И не на последно място - по-младите поколения са по-изложени на ефекти като сравнения, тревожност и зависимост от обратна дигитална връзка, докато по- възрастните изпитват фрустрация от “правилата на играта”.

- Има ли плюсове в онлайн връзките? Отчетох единствено разширяване на социалния кръг.

- На този въпрос не бих искала да отговоря, защото не искам по този начин да ги толерирам.

- За вас като професионалист кое е най-важното, което държи за дълго двама в любовна връзка?

- Достатъчно любов, която да е в състояние да прави компромиси, да прощава и да забравя грешките на партньора, за да могат да продължат заедно, ръка за ръка, и да споделят и добро, и зло.

CV

Д-р Вера Ханшани e родена в София.

Завършила е медицина в Медицинския университет в София.

Магистър е по приложна психология и по сексология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

Специализирала е обща и специална психотерапия към БАНИ. Има множество сертификационни обучения.

Мила Гешакова, 24 часа