Не са страшни големите разходи, а малките приходи, казва изпълнителният директор на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” 

- Д-р Димитров, за първи път виждам в кабинет на директор на болница Хипократовата клетва. Защо?

- Откакто съм завършил медицина през 1994 г. - без значение къде съм работил, навсякъде си нося Хипократовата клетва. Тя ми напомня ангажиментите, които съм поел. В Хипократовата клетва никъде не пише, че лекарят трябва да бъде обругаван, да бъде неоценен, гладен и бос...

Обществото трябва да създаде всички условия лекарят да може да практикува изкуството на медицината. Негово задължение е да бъде много коректен към пациента, към учителя, към близките на учителя.

Да прилага и да предава изкуството на медицината. Все простички неща, които не са трудни за спазване. Но май ги забравяме.

- Изминаха 100 дни, откакто сте изпълнителен директор на “Пирогов". Как е на този важен, но ветровит пост? Каква е равносметката?

- Аз го приемам като работа и подхождам към него като професионалист. Болницата е предприятие, което има приходна и разходна част, плащат се заплати, трябва да се осигурят финансови ресурси. Затова директорът е по-скоро мениджър, отколкото лекар.

Както казвам на колегите от “Пирогов” - от мене е административната част, добрата финансова дисциплина, плащането на заплати, консумативи, задължения и създаване на атмосфера, където вие да работите спокойно. От вас е да лекувате възможно най-добре. Ако направим тази симбиоза, болницата ще се развива правилно.

Грешно е да се смята, че от здравето на хората може да се печели много

Особено в болница със специфичен профил. “Пирогов" е национална болница за спешна помощ - трябва да можем да обслужим всеки гражданин с всеки проблем, а в голяма част от случаите това са много скъпи дейности.

По-важно е да се знае, че болницата е жив организъм – в нея работят 2540 души, ежедневно се лекуват 700 болни, през спешните кабинети преминават 20 000 на месец. Имам апел към болните – да бъдем партньори, да се уважаваме.

Условията са такива, каквито ги създаваме взаимно, като те остават и след това. Ако всеки от 20 000 нанесе и малка щета, какво ще имаме на 6-ия месец?!

- Кажете конкретно какво се случи с огромните задължения в тези 100 дни? Колко са, откога са?

- Не са страшни големите разходи, а малките приходи. А когато говорим за задълженията на “Пирогов", не можем да кажем просто еди-кой си е виновен. Причините винаги са комплексни.

Сериозните дългове в голяма степен са и заради пандемията от COVID, а не само поради мениджмънта на болницата. Защото “Пирогов” от национална спешна структура, водещ травмацентър трябваше да се пренастрои няколко пъти - и мисленето на колегите, и начинът на работа. Сблъскахме се с нещо непознато.

Учехме се в движение. Колегите, които работеха тогава, наистина са герои - даваха всичко от себе си, не се прибираха по домовете си. За голяма радост този период свърши. COVID, разбира се, не си е отишъл, но начинът, по който протича, се промени много.

Вероятно заради ваксинацията или защото премина през много хора, и заради развитието на този тип патогени. Сигурно е обаче, че лекарите придобиха нова специалност - лечение на COVID. Сега и още една - на постковид с всички сериозни усложнения.

Разбира се, има и субективен фактор за ръста на дълговете. Когато работиш, може и да сгрешиш. Но допускайки грешки, човек научава как да ги отстрани.

Най-лошото за този жив организъм е бездействието

Когато не обслужваш задълженията към доставчиците, те не се намаляват. Напротив. Бездействието заедно с няколко грешни административни решения усложняват доста нещата.

Всъщност 100 дни са крайно недостатъчни. Казват, че за 1 г. опознаваш болницата, а в следващите 2 г. вземаш мерки, за да подобриш състоянието. Аз тази 1 г. я имах предварително, защото бях председател на борда на директорите, преди да стана изпълнителен директор.

Така че влязох запознат с проблемите. Но тогава бордът по-скоро контролираше големите решения, не знаехме детайлите, а дяволът винаги е в детайла.

- Не знаехте, че не се чистят задълженията по правилата, а се плащат само на избрани?

- Да. В момента, в който поех поста, започнах постоянна комуникация с борда. Те се шегуват, че никога не е имало толкова много обсъждания и заседания.

- Кои са в борда?

- Общо сме трима. Освен мен г-жа Живка Савова, представител на МЗ, и г-жа Златина Георгиева, която е юрист и работи в Александровска болница. Сега те имат пълната информация за всичко, участват във вземането на решенията и в тяхното прилагане.

С радост мога да кажа, че миналия месец изчистих задълженията от 2021 г. А ресурсът е ограничен и рамков - постъпленията са от касата, през спешността, през пътеките. Плащам заплатите редовно, без закъснения, а те бяха повишени с 40-60% за целия персонал.

Погасявам режийните разходи, обслужвам текущите кредити. За три месеца свалихме просрочените задължения под 16 млн.

- А колко бяха? Излизат различни цифри.

- Важното в момента е, че просрочените задължения сега са под 16 млн. лв. и всички кредити се обслужват. Имаме строга финансова дисциплина. Ако продължим с това темпо и ако добавим шанса всеки месец приходите от касата - заради усилената работа на лекарите, да се увеличат, то за 24 месеца болницата ще излезе на положително салдо и няма да има просрочени задължения.

- Да не очаквате да ви нарекат Валентин Димитров - спасителя на “Пирогов”?

- Това със спасителите е приоритет на църквата. Резултатите са заради работата на целия екип. Ако лекарите не си вършат работата - ще страда приходната част, ако администрацията прави грешки - ще затъваме още.

Нужна е добра екипна работа. Мисля, че и атмосферата в болницата вече е добра. Аз, знаете, досега не съм практикувал като лекар в “Пирогов”, но 1 г. и половина съм част от болницата, работейки в борда й.

- Вече усещате ли се пироговец?

- Аз се усещам пироговец, въпросът е колегите да ме усещат така. Доверието не се изисква, заслужава се. Доверие се получава по 2 начина -

трудно обещаваш и бързо изпълняваш

Преди да обещая, мисля дали мога да го изпълня. Обещая ли, си гоня нещата и го правя за “Пирогов”. Дали Димитров ще е на този пост, или друг, работата трябва да се върши така, че “Пирогов” да остане една от най-добрите болници.

И да е добро място за работа на колегите, защото тук работата е много натоварена. Ако при тази натовареност пироговци не са щастливи и мотивирани, нещата няма да се получават. А и сред предишните директори има такива, които са създавали добри условия в клиниките.

- Звучите като оптимист, но от какво не можете да заспите нощем?

- Като се прибера вкъщи, имам 2 ч, в които почивам, а в късната вечер работя и премислям решенията. Спя спокойно, защото те са в интерес на “Пирогов” и с нито едно не съм ощетил колега или болницата. Трудно заспивам, защото има още много неща за разрешаване.

Когато нещо не се задейства на момента, не е добре. Като при лекарите - ние сме спешна болница, човекът идва в “Пирогов” и трябва веднага да бъде спасен. Същото трябва да е и поведението на директора - проблемът се решава днес, както го прави всеки добър стопанин.

- Помогна ли ви за това работата в частния сектор?

- Разбира се. В хода на работата в корпоративния бизнес и в частния сектор ми се наложи да придобия умения по финанси и по право. Записах се да уча публична администрация не защото ми трябваше диплома, а защото исках да си сверя часовника къде се намирам в тези сфери.

Корпоративният бизнес е много тежка школа, но много малко хора правят крачката в посока към държавно предприятие.

- Прави впечатление, че в “Пирогов" има много млади лекари. Как ги задържате?

- Това не е моя заслуга. Заплатите не са най-важното нещо за младите. За да се задържат младите, имаме блестящи лекари - доценти, професори, които са и блестящи учители.

Ти идваш тук и искаш да се учиш и да се развиваш. Основната причина да работиш в “Пирогов" е това. Лекарите се учат в хода на работата. Като завършиш медицина, ти си медицински грамотен.

Както казва един стар професор - знаеш къде да намериш това, което ти трябва, като справка. Ако попаднеш на правилния учител, това е гаранция да се развиеш като добър лекар.

Това важи и за специалистите по здравни грижи. Ето сега търсим нови медицински сестри. Очакваме както току-що завършили, така и такива, които имат сериозен опит и квалификация. Заплащането е много добро - предлагаме най-високите сестрински заплати в София, най-големи отпуски и 7-часов работен ден. Но предупреждаваме, че в “Пирогов” се работи.

- Има ли много специализанти в “Пирогов”?

- “Пирогов” е болницата с най-облекчен режим за започване на специализация.

- Има ли панацея за българското здравеопазване или чужд модел, който да може да пасне тук?

- Няма панацея, а често моделите, които хвалим, ги хвалим, защото не ги познаваме. В България всички говорят за здравна реформа.

Няма нужда от реформа, няма нужда от революции

Здравеопазването е еволюционен процес, защото е свързано с живи хора, свързано е с болка.

Нужно е просто надграждане на различните нива - във финансирането и в лечението. А здравеопазването у нас като достъп е възможно най-добро. Живял съм в Лондон - там, за да стигнеш до общопрактикуващия лекар, са нужни две седмици, а до специалист може да чакаш и 6 месеца.

Вчера познати ми пратиха за консултация изследвания от Лондон, защото човекът е записан за специалист чак за юни 2023 г. Тук това се случва в рамките на дни.

Между другото, много хора бъркат или

възприемат “Пирогов” като болницата за събота и неделя 

Идват с малка температура и леко прокашляне, но стават скандали защо не са обслужени на секундата. Затова имам апел: Влезте в обувките на лекаря, който се бави малко, защото е в шокова зала. В този момент той спасява нечий живот.

Ако не сте отишли при джипито или при дежурния лекар в доболничната помощ за вашия лек проблем, а в “Пирогов”, не бъдете груби, ще ви обърнат внимание. Сигурно има изнервени лекари и санитари. Простете, но в “Пирогов” не си избираме определена прослойка, която да лекуваме.

Лекуваме всички - и престъпили закона, и пияни, и наркомани, и каймака на обществото. Сигурно имаме вина, но искаме и обществото да ни помогне.

- Вие сте временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор. Ще участвате ли в конкурс, когато той бъде обявен, за поста?

- Решението за конкурс е само на принципала. Болницата е 100% държавна собственост. Принципал е Министерството на здравеопазването. Оттам трябва да обявят конкурс, те могат да сменят ръководителя, когато и както преценят.

Затова е странно, когато собственикът предприема смяна, а започнат протести. Когато човекът е достатъчно качествен, остава да си работи като лекар.

В моя случай не е така, защото, идвайки в болницата, заявих, че ще бъда само администратор - няма да работя в детска клиника, няма да се назначавам никъде.

Заявих, че 24/7 ще работя, за да създам подходящите условия лекарите да работят качествена медицина.

Аз, разбира се, имам ясна концепция за управлението на “Пирогов”. Защото, ако нямам концепция, какво правя тук? Всичко, което виждате (на бюрото има подредени 10-15 папки), е част от нея.

Всички тези цифри са свързани с определени процеси в болницата. По всяко време съм готов да се явя на конкурс - ако искат, може да го излъчат в реално време.

Аз имам два сценария за финансовото оздравяване

на “Пирогов” - бърз и бавен. Бързият сценарий изисква 6 месеца, бавният - 2 г. Казвам за оздравяване, защото “Пирогов” не е бил на ръба да загине.

- И двата сценария ми се виждат амбициозни като време.

- Абсолютно реалистични са. Въпрос на договаряне и на сметки. При 5,7 млн. лимит на “Пирогов” за миналия месец, който трябваше да постигнем като заработване към касата, от тази седмица имаме 8,2 млн. лимит.

Ако нещата се случват правилно и заработим този лимит, означава, че съм осигурил финансовото обезпечаване и колегите ще могат да работят спокойно. Разбира се, има трудности - има ремонти, има клиники, които не работят при 100% капацитет.

Но всичко това е преодолимо. Когато наредиш пъзела, нещата се получават.

- Д-р Димитров, хората са подозрителни, когато някой иска да е директор. Убедени са, че има начин за лично облагодетелстване.

- Вероятно има съмнения. Аз имам прекрасно семейство и две прекрасни деца. Синът ми вече завърши висшето си образование, а дъщеря ми е последен курс право.

Те са моята гордост. Имах удоволствието да бъда директор на най-голямата фармацевтична компания - втори човек след изпълнителния директор. Няма съмнение, че частният сектор иска много, но и дава много.

Пътят ми не тръгва сега. На 56 г. приемам управлението на “Пирогов” като предизвикателство да докажа, че мога да се справя със ситуацията, която е трудна. Дали ще бъда директор дълго време и изобщо да бъда директор, за мен не е самоцел и средство за лични облаги.

Мен ме познават като сериозен, отговорен професионалист, който щом започне един проект, го развива и финализира подобаващо. Всичко, което съм започнал в “Пирогов”, ще оставя така. (Сочи папките, пълни със сметки и разчети.)

На колегата след мен бих обяснил какво има във всяка папка. А какво той ще направи с тях, е негово решение./24 часа