Д-р Мариян Карагьозов: Тристранната среща между Путин, Си и Тръмп е Техеран 2, а не Ялта

Избрано 21.11.2026 13:50 Снимка: ДНЕС+

Д-р Мариян Карагьозов: Тристранната среща между Путин, Си и Тръмп е Техеран 2, а не Ялта

Мариян Карагьозов е юрист и специалист по близкоизточни изследвания, гл. ас., д-р, в Института по балканистика – БАН.

Статията и за Епицентър.бг

Тристранната среща, проведена на 19 ноември в китайския град Шънджън между лидерите на Китай, Русия и САЩ, е безпрецедентно събитие (провежда се за първи път в такъв формат), чиито последици не бива нито да се надценяват, нито да се пренебрегват.

Провеждането на срещата е успех – интересно е, че дори броени дни преди нея все още имаше съмнения дали разговорите ще се проведат, както и за техния формат – предварително строго фиксирани точки или „свободна дискусия“. 

Всяка от страните спечели нещо от срещата: Китай освен домакин на форума на организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество получи легитимация и като домакин на първата по рода си такава тристранна среща; Русия в публичен план затвърждава образа си, че не се намира в международна изолация; американският президент Доналд Тръмп след провала на междинните избори показва, че за световните лидери той все още не е „куца патица“, а действащият американски държавен глава.

На срещата присъстваха двете най-големи световни икономики (Китай и САЩ) и двете най-големи ядрени сили (Русия и САЩ) — това потенциално е сериозна основа за формулиране на решения по глобални въпроси. Дори и без конкретни резултати, взаимодействието между тримата лидери по принцип е полезно, защото позволява запознаване с позициите на другите, лавиране и възможност за адаптиране към тях. Китай обръща най-голямо внимание на лидерската дипломация на най-високо ниво, за разлика от далеч по-добре и традиционно структурираните американска и руска външна политика с техните институции и външни министерства със солидни традиции и опитни дипломати.

Техеран, а не Ялта

Ако трябва да се търсят исторически аналогии, това не е Ялтенската конференция на „тримата големи“ - Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт от февруари 1945 г.

В Ялта има ясен общ враг – Оста на нацистка Германия, фашистка Италия и Япония. Освен това, срещата в Ялта продължава седмица в мразовитите февруарски дни на 1945 г. На срещата в Шънджън, продължила час и половина, няма нито общ враг, нито общ дневен ред между трите държави – това беше и една от основните тези на скептиците, които не вярваха в провеждането на срещата.

Русия няма икономическата тежест да участва в американско-китайските разговори по темата, а Китай няма достатъчно голям арсенал от ядрени бойни глава и класическата „ядрена триада“ от средства за тяхното изстрелване (стратегическа авиация, подводници и междуконтинентални балистични ракети), за да участва в американско-руски разговори за стратегическата стабилност.

Защо е по-скоро Техеран? Срещата в Техеран през 1943 година между Рузвелт, Чърчил и Сталин е първата между тримата големи лидери. На нея се обсъжда откриването на Втория (Западен) фронт, по която тема има различия - дали да е в Италия (първоначалната идея на американската и британската страна) или във Франция, като в същото време това е срещата, която подготвя тяхното следващо взаимодействие за окончателния разгром на Оста.

Ялта – от добри намерения към сфери на влияние

Както отбелязва ирландският историк Джефри Робъртс, конференцията в Ялта първоначално е била символ на надеждата за дългосрочно сътрудничество между великите сили, което да осигури мирен и сигурен световен ред за всички държави, а не само за трите сили, участвали в нея. Нейният дух е взаимодействие между великите сили не само в името на собствените им интереси, но и в името на интересите на цялата международна общност. Впоследствие обаче началото на Студената война и идеологическото, военно, икономическо и политическо противопоставяне, в което тя се изразява, изкривява първоначалния смисъл на Ялта и конференцията започва да се представя като опит на великите сили да разделят света на сфери на влияние.

Съвременният свят не може да бъде разделен на сфери на влияние

Първо, и президентът Путин, и председателят Си Дзинпин постоянно се изказват против идеята за блоково противопоставяне и твърденията, че сферите на влияние могат да играят някаква положителна роля в международната политика, като те се застъпват за многополюсен свят. 

Второ, както пише изследователят Оливер Щункел, дори в региони, където една глобална сила доминира, предположението, че съперничещите й сили просто ще зачитат това и ще се въздържат от преследване на собствените си интереси, е нереалистично.

За разлика от Студената война, когато САЩ и СССР до голяма степен изключваха другата страна от съответните си зони на влияние чрез сила и икономическа несъвместимост, днес такъв сценарий не е осъществим. В днешния свят географската близост има по-малко значение, отколкото преди. Също така, днешният свят е до голяма степен взаимосвързан. Например, в Латинска Америка Китай вече е, при това с голяма преднина, най-големият търговски партньор на страни като Бразилия, Чили, Уругвай и Перу. От друга страна, Китай не може да възпрепятства влиянието на САЩ в Югоизточна Азия. Русия е принудена да наблюдава как държавите от Централна Азия тихо разширяват кръга си от партньори от 2022 г. насам.

Трето, най-значителната слабост на тази идея е, че тя представя свят, в който великите сили действат, а всички останали са обект на действията им. Както показва историята, това разбиране подценява ролята, която по-слабите държави са изиграли в оформянето на световния ред. В миналото Движението на необвързаните, а днес стратегиите за "хеджиране" (разпределяне на геополитическия риск чрез партньорство с различни глобални сили) на Бразилия, Индия, Индонезия, Южна Африка и други страни не са пасивни реакции на конкуренцията между великите сили – те са активно усилие да се оформи бъдещето. Страни от Глобалния Юг имат засилваща се посредническа роля. Посредничеството на Катар, Египет, Турция за постигането на примирието в Газа от октомври 2025 г. е един от примерите за това. Друг пример са посредническите усилия на Пакистан между Иран и САЩ.

Заключителната декларация

Първо, Китай, Русия, и Съединените щати изразиха ангажимента си за реформиране на ООН, така че тя да може по-ефективно да реагира на глобалните предизвикателства и да изпълнява основната си мисия за гарантиране на международния мир и сигурност.

Въпросът за реформата на ООН е назрял, проблемът е, че ООН не е нещо, което съществува във вакуум, а отразява баланса на силите, икономическия ангажимент към организацията и състоянието на политическите отношения между страните-членки. Следователно, не ООН е виновно за парализата, в която го поставят действията на отделните държави. В декларацията се говори за реформа на ООН, а не на Съвета за сигурност или отказ от правото на вето на трите страни. Консенсус за нуждата от реформа е налице, общо виждане каква да е тя – не.

Второ, трите страни планират да увеличат производството и доставките на рафинирани петролни продукти в полза на всички страни. Русия и САЩ са големи производители на петрол, и трите страни са големи нефтопреработватели, Китай и САЩ са големи потребители на петролни продукти. Включването на тази точка е символично много важно както за американския президент Доналд Тръмп, който иска да покаже на американците, че работи в полза на потребителя и за понижаване на цените на енергийните ресурси, така и за руския му колега Владимир Путин, който припомни на държавите-потребители важната роля на страната му за енергийната сигурност.

 Трето, отбелязва се необходимостта от зачитане на имунитета на държавните длъжностни лица и че Международният наказателен съд (МНС) и други подобни органи не трябва да злоупотребяват с правомощията си. Срещу руския президент Владимир Путин МНС е издал заповед за арест. САЩ никога не са одобрявали и позволявали международно правосъдие да държи отговорни техни граждани, например войници за военни престъпления в Ирак. Те, също както и Китай, не са ратифицирали Римския статут на съда. Освен това, Тръмп систематично атакува съда след като беше издадена заповед за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Тъжното е, че вместо положителен дневен ред, тримата най-влиятелни световни лидери намериха отрицателен – атака срещу действаща международна институция. 

Четвъртата точка, в която тримата държавни глави потвърдиха, че ядрена война не може да бъде спечелена и никога не бива да се води и се заявява, че трите страни ще започнат диалог за намаляване на ядрените рискове и предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия е най-позитивната от цялата лаконична декларация.

В заключение – срещата отразява движението на света към ново състояние, в което САЩ все още са най-мощната държава, но тяхното влияние не е съпоставимо с това по време на техния пик след края на Студената война, и в което технологичните, демографски, икономически и други промени накланят везните повече към Източна Азия и формирането на един свят с повече полюси.

CHF CHF 1 2.10463
GBP GBP 1 2.24498
RON RON 10 3.83729
TRY TRY 100 3.87564
USD USD 1 1.66355