Д-р Благовест Върбаков е богослов, общественик и преподавател в Академията МВР

Последният протест в столицата, проведен в т.нар. „Триъгълник на властта“ (вeчерта на 26 ноември), доведе до оттеглянето на първия проектобюджет в евро на правителството на Росен Желязков. Бюджет, изготвен от една измъчена коалиция, съчетаваща по принуда в себе си синият и левият политически спектър, който – трябва да признаем – успя да консолидира цялата парламентарна опозиция на сегашния Парламент. Народът сега ликува – този „нефелен“ за мнозина проектобюджет ще отиде в кошчето за боклук.

Бойко Борисов, понеже и на него този проектобюджет не му се никак нравил, обеща, че е наредил на премиера (си) Желязков да бъде наново преразгледан, което същият премиер на брифинг в Парламента потвърди. Налага се това, за да няма напрежение сред обществото. Трябвало, каза Желязков, да се търсят консенсусни решения за благото на всички, и правилно казано!

Питам се обаче, този нов проектобюджет, който – уверяват ни и Борисов, и Желязков – ще е съгласуван с Тристранката и опозицията – воглаве с Асен Василев (чудно ми е дали ще имат право на мнение при обсъждането му партии като Възраждане, МЕЧ и Величие), ще удовлетвори ли онези, които ще се наложи, уви, да бъдат ощетени? Протестът скандираше оставка на Правителството, понеже е корумпирано от „тикви“ и „прасета“ – какъв „цветущ“ политически изказ, ала тип просташка свада. Видяхме лозунги, заклеймяващи корупцията и мутренското управление на страната. Актьорът Филип Буков трогна множеството с припомнянето му, че масовите протести през 2013 г. били заради задкулисното управление тогава, ръководено от феномена „КОЙ“. И сега над 10 г. по-късно ситуацията била същата – нищо не се е променило оттогава до днес, уверява протестърът актьор, който и тогава бил деен участник на протестите срещу това мракобесно „КОЙ“ в държавата ни.

Протестът беше прилично представен от младо и не чак толкова старо. Да, не беше многохиляден, но пък достатъчен, за да се стресне Правителството. В него видяхме пъстра, та дори шарена палитра от партийни функционери – леви, десни (но без раз-два-три), популисти, путинисти, шовинисти, аферисти и пр. В социалните мрежи видяхме прелюбопитни бивши и настоящи политически лица, като успялата да катастрофира партията БСП Корнелия Нинова (по нейно време с добавката „за България“, което е по-приемливо от предишната на другаря Михов „лява България“); побойникът Цончо Ганев, Радостин Василев „СРС-то“, Ивелин Михайлов, прокрадна се и Васил Божков. Въобще всички опозиционери бяха на политическия мегдан, скандирайки в захлас „Оставка!“.

Шокиран останах и от скандиранията „Кой не скача е дебел“, което за сетен път ми доказва, че всеки, който иска на всяка цена да се докопа до властта, краде безобразно от онези наистина многохилядни митинги на демократичното българско общество, което беше готово – дори и с цената на своя живот – да възпре опитите на комунистическите реминисценции да отклонят България от нейния полагащ ѝ се по право европейски път. Та хубаво ще да е политическият функционер на ДБ (о.з. генерал) Атанас Атанасов да обясни този лозунг откъде води началото си на своя електорат, който – да отбележа – тогава не е бил роден, т.е. през далечната първа половина на 90-те години на отминалия 20-ти век и след това да го подканя да (под)скача.

Протестът се орезултати – ще има нов проектобюджет. Ура! Ликувай, протестни народе; ликувай, политическа опозицио, независимо дали си хомогенна или тюрлюгювеч – в крайна сметка важното е, че Правителството от всички вас протестъри се стресна. Нали това искахте от него?!

Но при новия проектобюджет, съдействан от вещата експертиза на ПП-ДБ и евентуално други корифеи на икономическата мисъл, ще изгърмят други обществени групи от населението. Защото, за да се удовлетворят едни, ще трябва да се ощетят други, и тези други хич, ама хич не са малко. И ако те решат, а те ще го направят, да направят протест, то тогава към „КОЙ“ ще следва да насочат справедливия си гняв?! Към правителството на Желязков, или към Борисов, към Тристранката, към ПП-ДБ, към „КОЙ“ точно от тях? Защо ли ми се струва, че при породения заради новия проектобюджет протест угоднически отново ще се присламчат същите популисти, путинисти, шовинисти, аферисти и пр. политически издънки.

За съжаление, отново на протеста имаше опити за провокация над полицаите. Протестът се вгледа в тяхната паница – увеличението на заплатите им било (пре)много, пък и сега този бонус от 400 лв. на фуражка за чий…, да не продължавам. Изобщо полицаите, както казва народът, „кучета ги яли“ – те трябва само да се гърбят и да броят жълти стотинки, пардон – от догодина центове.

Тикви, прасета, пеньоари, кирчовци, кокорчовци, геловци, селяндури (по смисъла на Радостин Василев, осмелил се да квалифицира интелектуалното ниво на Ивелин Михайлов) и всевъзможни съществително-прилагателни субекти за огромно съжаление към днешна дата онагледяват политическия ни елит.

Президентът Радев да става премиер и народът да миряса! Всички тези съществително-прилагателни субекти на политическата ни нефелна (не)действителност да вземе да го припознае за новия Месия, та белким целокупния народ най-сетне пребъде в мир и просперитет. А наречените от Радев за шарлатани, ще бъдат ли припознати от него за политически партньор, е огромна загадка. Току-виж „плеснали, та се прегърнали“ и дружно в пълно единомислие сформирали Правителство. И тогава лично аз ще се попитам бъдещия премиер Радев „КОЙ“ всъщност е наредил шахматната дъска на новото държавно управление? И изобщо не ми се иска да чувам отговори от типа на „суверенът така поиска на изборите“ и други глупости, защото – нека политиците ни бъдат пределно наясно, – че народът (суверенът) се измори да гласува доверие на всевъзможни Месии, Пророци и Свети води ненапити!

Между другото, България от януари 2026 г. става пълноправен член на Евросъюза, което означава, че евентуалният премиер Радев ще му се наложи да отстоява тази интеграция на страната, колкото и да не му се иска (или да изпитва резерви като симпатизиращ на политическата върхушка, лобирала го за президент при първия му мандат – естествено, че говоря за генерал Решетников). Ако не стори това, то, повярвайте ми, протестите срещу него ще бъдат категорично радикални!