България, 21-и век, средата на февруари, 2012 г. Китайската година на Дракона и на Апокалипсиса според древния календар на маите. Незапомнени от години ледени денонощия, снежни бури, наводнения и природни бедствия и за съжаление човешки жертви. В света - задълбочаваща се икономическа и финансова криза, преоценка на ценности и идеи, несвършила Арабска "пролет" с тревожни цветове и очаквания.

И всичко това съпроводено с глобални промени в климата и бурно развитие на новите медии, информационните технологии и електронната търговия. Бум на киберпрестъпления, протести срещу ACTA и за защита на екологичните права, дебати срещу полицейското насилие, за свободата и "слободията", за Хляба и Зрелищата, за Властта и Човека.

Темите в една или друга степен са в калейдоскопа на българските медии и с всеки изминал ден поставят на дневен ред все повече въпроси с трудни и често нееднозначни отговори, но изключително важни за демократичното развитие и за формирането на цивилизовано гражданско общество в страната.

Едни от тях са въпросите доколко свободни, обективни и адекватни на събитията и нуждите на динамичния съвременен живот са българските медии и какво е качеството на техните информационни продукти? Каква е реалната оценка за медиите според критериите за професионална и творческа свобода на съвременния зрител, слушател, читател и интернет потребител, с други думи на съвременния медиен потребител или по-модерно наричан българския "netizen".

В днешния век на интеграция на интерактивните и социалните медии и продуктите на киберкултурата все повече навлиза в употреба понятието netizen (гражданин на мрежата или участникът в мрежовата комуникация и обсъжданията, които протичат в нея).Търси ли се и проучва ли се сериозно и задълбочено неговото мнение дали счита за свободни българските медии или проучванията на специализираните агенции се свеждат традиционно до стандартните проучвания "на коя медия имате най-голямо доверие, колко често ползвате интернет, от къде се информирате" и т.н.

Не може да не се подкрепи мнението, споделяно от все повече интелектуалци, водещи журналисти и неправителствени организации,че един от най-актуалните за развитието на демократичния процес в страната въпрос е осведомен и информиран ли е добре чрез задълбочени анализи и коментари българският медиен потребител с оценката, която се дава за състоянието на свобода в нашите медии от страна на авторитетни международни неправителствени организации, каква е неговата представа за това, запознат и съгласен ли е той с тези класации.

Според новия доклад на авторитетната организация "Репортери без граници", обхващащ 178 държави и региони, подредени според степента, в която те отговарят на критериите за свободни медии в периода 1 декември 2010 – 30 ноември 2011 година, България заема непрестижното 80-то място. Докато Финландия, Норвегия и Холандия и тази година заемат първите места в класацията, страни като България, Гърция и Италия са последни в Европа. Спрямо предишното изследване България отстъпва назад с 9 позиции от миналогодишното 71-о място за разлика от Гърция, която в условията на масови протести и икономическа криза съумява да запази същата позиция. В доклада на "Репортери без граници" се констатира, че редица български журналисти, които пишат за корупцията или организираната престъпност в страната, продължават да бъдат заплашвани и дори умишлено нападани. Като любопитен факт може да се спомене, че според споменатия доклад значително по-зле класирани през тази година са и САЩ. Заради оспорваните действия на американската полиция срещу демонстрантите от Движението "Окупирай Уолстрийт" САЩ отстъпват назад с цели 27 места – от 20-то на 47-мо място. Възниква логично и въпросът не следва ли заинтересованите медийни среди и регулаторни органи и институции у нас да проучват и да анализират опита на класираните на първо място по свобода на медиите Финландия и Норвегия вместо постоянно да продължават да сочат и цитират експерти от страни, в които това състояние се влошава.

За съжаление все още липсва очакваният широк граждански и експертен дебат по тази фундаментална за демокрацията тема и затова няма категоричен отговор за гледната точка на медийния потребител. Няма и категоричен отговор дали наистина той е добре и задълбочено запознат със своите основни комуникационни права и свободи за получаване, ползване и разпространение на информация, с правото му да получава и да изисква от медиите обективна и точна информация, както и правото му да ползва висококачествени медийни продукти.Налага се впечатлението, че тази тема и задълбочените дискусии по нея се избягват и от самите медии.

Като че ли състоянието на общата медийна култура на българина през годините на демократичния и несвършил още преход се развива основно в насока консумация на медийните продукти и услуги и неминуемо води до пасивност в неговата основна роля да участвува като активен субект във формирането на основните насоки на развитие на медиите в страната.

Съвременното българското общество се трансформира не толкова в гражданско, колкото в комерсиално потребителско общество. С решаващото участие и на медиите се формира консуматорско поведение, което се наложи през различните тв игри за лесна печалба,телевизионни предавания във формат риалити, в позиционирането на чалгата не само като музикален, но и като лайфстайл, жълтата преса и не на последно място през рекламните послания, фаворизиращи не образа на интелектуалеца и креативните и хуманни професии на лекари, учители, еколози и учени, а на подскачащи и разхождащи се модели на лайфстайл, изпълнен с визията "нищоправене", убиване на времето и скуката чрез забавления и еротичен подтекст на посланията.Фаворизирането на масовата консумативна култура неизменно доведе до обезценяване на автентичните културни ценности и дори до утвърждаването на модел на отношение към тях - да се приемат с присмех и парвенюшко презрение.

В крайна сметка в медийната среда се откроява тенденцията пасивност на медийния потребител, което е приемливо и дори желано уравнение за медийните корпоративни групи, концентрирали собствеността върху различните видове медии в страната.

Животът и особено икономическата криза напоследък допринесе обаче за появата на промени в тази пасивна позиция и до формирането на нова ситуация, налагаща да се чуе гласът на българските медийни потребители по такива важни въпроси като развитието на медийния пазар и неговата дигитализация, формирането на рекламната политика и употребата на търговските словесни послания – рекламните съобщения.

Стагнацията на медийния пазар допринася за утвърждаването на значението на медийният потребител за развитието и дори за съществуването на самите медии.

Известно е, че свободата на редакционното съдържание на продуктите на медиите не се отнася и до съдържанието на съобщенията с рекламен характер.Това съдържание подлежи на нормативна уредба и кой друг ако не медийните потребители и техните организации имат правото да се защитят от нелоялните търговски практики и реклами, опасни за здравето и личната сигурност, за човешкото достойнство и общоприетите морални норми, както и за икономическите интереси на хората. Все повече се поставя на общественото внимание и въпросът "На колко българи са известни и разяснени добре и с постоянно присъствие като приоритетна тема в медиите например проблемите със заблуждаващата, сравнителната, подвеждащата и примамващата реклама, рекламата за директно внушение върху деца, рекламите на лекарствени продукти и средства, както и съответните повече от десет директиви на Европейския парламент и на Съвета на Европа, регулиращи тази проблематика.

Финансирането на самите електронни, онлайн, печатни медии и дори екранни/кино/ медии е в изключителна зависимост от рекламодателите и от броя на сключените договори за рекламни и спонсорски съобщения, така че балансирането на интересите на рекламодателите и медийните потребители, съчетано с желанието на медиите да задържат и увеличат своята аудитория, да изградят запомнящ се собствен бранд е поставено винаги на деликатен кантар. Ощетените от кантара засега са медийните потребители, които повече от сигурно няма да оставят непроменена тази ситуация.

Знаков сигнал за старта на промяната са и последните няколко дни, в които сме изправени пред едно ново явление .

Свидетели сме на изключително голяма гражданска активност особено сред младите хора в полето на информационните права и свободи. Реакцията на гражданското общество срещу наистина непрозрачния опит на правителството да се присъедини България към така нареченото Търговско споразумение за борба срещу фалшифицирането на интелектуална собственост ACTA доведе до спиране участието на страната ни по споразумението. Тази реакция нагледно показа,че българският медиен потребител започна все по-организирано да осъзнава не само своите комуникационни права и свободи, но и своята гражданска отговорност и влияние за демократичното развитие на медийната среда и за гарантиране на свободния обмен на информация.

Младите българи демонстрираха проява на истинска европейска солидарност и подкрепа на основните права и свободи на медийните потребители на континентално и глобално ниво.Те дадоха и силен позитивен сигнал към управляващите в страната за необходимостта от открити и широки прозрачни дискусии и информираност в бъдеще при формирането на национална позиция по такива фундаментални за демокрацията въпроси. Стана ясно, че за милионите българи –медийни потребители защитата на гражданските права и свободи, на личната тайна на комуникациите и недопускане на нерегламентирано проследяване и наблюдение са изключителен приоритет, който освен че е конституционно и международноправно закрепен, е и критерий за цивилизовано и демократично развитие на обществото и страната.

Друг е въпросът как и навреме ли българските медии поставиха на общественото внимание проблема ACTA, по който още на 16 ноември миналата година е прието решение от правителството. Много важен е и въпросът дали защитата на авторските права и на другите обекти на интелектуална собственост също е поставена на широко обществено обсъждане. Дали само спорадично и кампанийно в медиите се дава възможност на експертите в тази особено сложна материя да дебатират с цел запознаване с проблематиката и образоване на милионите медийни потребители в тази насока. Безспорно е, че само след постоянна образователна кампания с широкото участие на медиите, както и с адекватна ценова политика на заплащане за отстъпените авторски права върху продукти, предлагани в електронната среда, може да се достигне желаното намаление на случаите на нерегламентирано и неправомерно използване на обекти на интелектуална собственост и нарушение на авторските права и интереси.

Иначе ще продължим да бъдем подвластни на популярната в света и станала пословична правна максима "Законът на Франция е безпристрастен", "той забранява както на богатите, така и на бедните да спят под мостовете". Излишно е да се пояснява, че законът всъщност е насочен да забрани на "бедните" да ползват единствения им останал като възможност ресурс - да спят под мостовете.Познайте дали медийните потребители са в ролята на богатите или на бедните.

Наистина е време да потърсим отговор ефективно ли е правото на милионите медийни потребители в България да осъществяват граждански контрол с помощта на медиите върху властите в съвременната държава, както и служат ли реално медиите на интересите на своите потребители или на корпоративните интереси на своите собственици и на доминиращите политически субекти. /БГНЕС

----------------

Цветан Цветанов - адвокат, експерт по медийно право с повече от 20 годишна практика.