Искането на общинския съветник от БСП-Варна Пламен Начков към кмета на града Кирил Йорданов да направи отчет за капиталовите разходи на общината, направени в периода 1999 – 2011 година, е с много сериозен потенциал за тежък конфликт вътре в БСП.

По същество иде реч за напълно достъпна информация, която обаче, придобивайки силата на официален кметски отчет, може да се използва като основа на предизборен отчет за свършена (и НЕсвършена) от управляващата във Варна от повече от 10 години БСП.

За никого във Варна не е тайна, че настоящият кмет Крили Йорданов беше преизбиран три пъти с гласовете на БСП и левицата като цяло. Преди да стане кмет, Йорданов беше депутат от ПГ на БСП, така че политическата му биография е неразривно свързана с тази партия.
Днес чрез най-опитния си общински съветник, БСП си търси наследството.

Факт е, че политическият стаж на Пламен Начков във варненския общински съвет е поне с една петилетка по – дълъг от кметуването на Кирил Йорданов.
Тоест Начков прекрасно знае какво иска.
Знае и къде да го намери.

Достатъчно е да погледне собствените си архиви от сесиите, на които през годините е бил приеман общинския бюджет.
БСП обаче иска същите тези данни, подписани от кмета Йорданов.

За него в случая няма верен ход. Той НЕ може да откаже информация, поискана официално от общински съветник. Може да се измъкне, разбира се, ако отчетът му бъде подписан от някой от зам. кметовете. Тогава Йорданов автоматично се превръща в предател. Не е необходимо някой да му го каже публично. Достатъчно е, че вътре в БСП всички ще са наясно, че кметът ги е предал.

Ако Кирил Йорданов удовлетвори искането на Пламен Начков, всичките му усилия да се дистанцира поне малко от БСП отиват по дяволите. Подписът му със сигурност ще стане публично достояние. Най-малкото ще го изкарат неговите другари от БСП с цел да „интегрират“ собственото си политическо наследство към кметското.

В случая няма никакво значение дали Кирил Йорданов ще се кандидатира за кмет.
БСП си иска своето и толкова!

Лидерите на варненските социалисти са убедени, че им се полага този жест от страна на Кирил Йорданов и в интерес обективността трябва да се отбележи, че те имат право.
През годините взаимното проникване между интересите на различните червени касти, кланове и лобита, създаде във Варна уникален управленски модел^[*].

Този управленския модел може и да е общ, но става все по-очевидно, че БСП и Кирил Йорданов имат диаметрално противоположно обяснение на процесите, довели ги до дългогодишна съвместна консумация на местната власт.

В БСП са убедени, че те са създали Йорданов, той обаче е убеден, че без него социалистите никога е нямало да успеят да пробият синя Варна. Както винаги, истината е някъде по средата.

Мястото на Кирил Йорданов в този модел е уникално, но НЕ и заслугите му.
И обратното – заслугите на БСП през годините бяха силно подценявани, а мястото на другите отговорни другари... съвсем не беше толкова уникално, като това на кмета.
В крайна сметка, червените шамани се надяват, че системата от скачени съдове, наречена „Модел Варна“ или ще постигне предизборно вътрешно равновесие, или следизборно ще „рестартира“ с ново „уникално“ лице.

Третият вариант – пречистване на властта и преминаване на БСП в опозиция, според тях е едновременно невъзможен и нежелан!
Дали пък не бъркат понятията - „нежелан“ (за тях) не означава непременно „невъзможен“ ( за другите).

Антон Луков

---