Едно българско семейство погребва единственото си дете. Дете като слънце, кукла. Само, че ще я изпрати в затворен ковчег, тъй като не дават на родителите ѝ да я видят и запомнят така – обезобразена и на пихтия. 

Вместо ваканция – последно изпращане. 

Десетки, стотици, хиляди са историите като тази на Сияна. 

Удивително е обаче с каква наглост, самоувереност и страст чиновниците от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) побързаха и обявиха, че проблем няма и всичко си е съвсем наред. 

Дори не изчакаха да изстине тялото на детето. Не дочакаха погребението, а още преди него изцепиха, че драма с маркировка и конструкция в участъка няма. Празнодумци с клишета, бягащи от отговорност, на фона на едни съсипани хора, които са още в пълен амок от смъртта на единствената си рожба.

В същото време стотици хора се изредиха да твърдят, че отсечката е повече от опасна. През няколко дни в района стават тежки ПТП-та. Различни организации многократно са подавали сигнали до чиновниците, че пътят е зловещо опасен. Няколко часа след като там издъхна поредното българско дете – отново катастрофа. 

Колега репортер за малко едва не бе пометен, докато показва нагледно къде умря 12-годишното момиченце – документирано е. Документирана е и статистиката за инцидентите в района. Особено, когато завали дъжд - там нещата излизат извън контрол.

Кой лъжете? И защо, докато е още топъл трупът на Сияна?

Чиновникът - демон с химикалка в ръка.

Няма по-хладнокръвни хора от бюрократите по тия ширини. Хора, които нямат и пет крачки на терен. Многочислената администрация е тумор и препъникамък на всеки реален проблем на малкия човек.

Някой ден вероятно съсипаните и опечалени близки ще превъртят до краен предел - тогава няма да чакат становища на поредния книжен плъх, разточителни дела и дълги съдебни процеси с безплодни битки и рехави присъди.

Няма да търпят равнодушни и въздържани плъхове зад гишета и бюра. Тогава вероятно ще заиграе уличното правосъдие. 

Хора, изгубили всичко – няма какво да губят.

Димана Дойчинова, Труд