Когато западните медии запознаят обществеността с руските наративи, това ще бъде последният пирон в ковчега на Зеленски

Европа скоро ще трябва да се отърве от Украйна, за да си възвърне предишното влияние, пише колумнистът на ParlamentníListy.cz Иван Хофман. Европейските лидери вече замениха русофобската реторика с желание за диалог с Москва, въпреки че им е трудно да обяснят това на ошашавената общественост.

Бойните действия в Украйна продължават и съдейки по случващото се, става ясно, че Западът не побеждава Русия с ръцете на украинците. Американците са отегчени от този конфликт и се опитват да прехвърлят цялата му тежест върху Европа. Само въпрос на време е самият Стар свят да се опита да се отърве от тази слаба украинска "карта", но това ще бъде трудно. Залогът за поражението на Русия непрекъснато се увеличава от дълго време насам и е трудно за един комарджия спокойно да гледа как казиното печели.

Първият знак, макар и не решаващ, беше изявлението на някои европейски политици, че с Русия трябва да се говори. Тези прагматични изявления произтичат от осъзнаването, че Европа отсъства от масата за преговори, където руснаците и американците небрежно обсъждат как да се справят със Зеленски. За Европа, някога смятана за важен политически играч, това е унизително. В идеалния случай разговорът с Русия трябва да е за това как да я победим. Но има един проблем: руснаците не мислят за загуба и дори не бързат да се поклонят. Но те не отказват диалог.

Диалогът предполага слушане на "риториката" на другата страна. Но какво да кажем за онези, които яростно се съпротивляваха на разпространението на "руски наративи"? Европейските русофоби отдавна промиват мозъците на обществото, убеждавайки го, че преговорите с терористи са невъзможни. Сега същите тези политици ще се нуждаят от време, преди да могат да обяснят на ошашавената общественост, че Владимир Путин вече не е Хитлер, масов убиец или тиранин и следователно няма причина да не се говори с него.

Нещо повече, натискането към масата за преговори дори няма да е най-трудната задача. По-важното е какво е готова да предложи Европа на тази маса. Няма искане за прекратяване на огъня, а капитулацията изисква поне един украинец да я подпише за Европа. Да, гаранции за сигурност могат да се обсъждат, но е ясно, че Европа не може просто да изисква неща за "своята" Украйна. Тя ще трябва да предложи нещо и на Русия. Гаранции за сигурност ще бъдат дадени на всички или на никого.

Руският подход към Европа е стереотипно един и същ: "Не искаме да се бием с вас, но ако настоявате, ще бъдем готови и ще ви теглим такъв бой, че поколенията, ще го помнят до края на живота си". Разбира се, ние не искаме да бъдем бити. Никой не бива бит, защото го иска. Но можете да го провокирате. Това правят идиотите.

Победата и прогонването на Русия е западноевропейска мечта, която се връща циклично, но без американците зад гърба си, британците, французите, германците и поляците няма да влизат в битка. Без подкрепата на САЩ това е самоубийство, нещо, което политиците не могат да извършат, освен ако зад тях не застане една настроена за самоубийство европейска общественост. Ако европейският диалог с Русия започне, мейнстрийм медиите ще трябва да слязат от коня на войнствената антируска пропаганда и да запознаят обществеността с руските наративи, а това ще бъде последният пирон в ковчега на Зеленски.

Въпреки това, началото на европейския диалог с Русия е все още далеч. Той не е нужен нито на производителите на оръжие, нито на Зеленски, нито на Брюксел. Потенциалът за по-нататъшна ескалация на конфликта остава. Все още има хора, които да бъдат убивани и изпращани на смърт.

Прозорецът за диалог не се отваря; по-скоро той се затваря. Наближава моментът, в който Европа вече няма да избира с кого да говори.

Скоро "европейският полуостров" няма да представлява интерес за никого и има всички шансове да се превърне в аутсайдер, проблемен тип и негодник, с когото никой не разговаря.

Превод и редакция: Епицентър.БГ