„Свежа струя”ще се влее в екипа следователи по делото „Георги Марков”, каза тази сутрин директорът на Националната следствена служба Бойко Маринов. Следователят по делото Андрей Цветанов явно е чул новината преди това и очевидно е готов за своето отстраняване. Ние пък трябва да сме готови колегите му да го изпратят с благодарност в пенсия – плюс N брой заплати и може би – лично оръжие. (е, то няма да стреля със сачми с рицин…) И отново да се надяваме на „чужденците” да принудят метастазите на комунистическата Държавна сигурност да предадат документите по убийството, крити 30 години.
Този път 30 години няма да стигнат. Ускорението, което получи делото Марков през последните два месеца от Скоталнд Ярд, няма да спре. Истината ще излезе наяве – може би не толкова заради доброто име на България, а заради геополитически интереси. Много е вероятно, след като Русия отказа всякакво съдействие на за убийството на Литвиненко, Англия да търси начин да докаже участието й в друго знаково убийство. При това не със задна дата – за убийство в Англия няма давност. И не на сляпо – очевидно Скотланд ярд много добре знае какви документи има в Държавна сигурност и Първо главно, и иска да попречи на унищожаването на документите след изтичането на времето, съответстващо на степента на секретност (30 години, до септември 2008).
Всичко това не е от вчера. Английският журналист и писател Джон Хамилтън описа нежеланието на българската държава, следствие и следовател, да разкрият истината за убийствоот на Героги марков, още преди две години в книгата си „Чашата на гадателката”, която издадох. Хамилтън бе и консултант на филм на Channel 5 за убийството, който бе нееднократно излъчвано по Discovery и дори номиниран за наградата Еми за 2007 г. Ето откъс от тази глава.

Из глава 8 – „Живков, Марков и отровният чадър” на книгата „Чашата на гадателката”, МаК, 2006

…Гулино отишъл в Лондон за последен път през септември 1978. На седми септември Тодор Живков навършвал шестдесет и седем години. Възнамерявали да му направят необикновен подарък. За Марков това бил обикновен ден. В средата на работния ден решил да паркира на по-удобно място колата си, с която дошъл на работа от Южен Клапъм. Взел почивка и я оставил на южната страна на моста “Ватерло”. После се изкачил по каменните стъпала от брега на Темза, за да хване автобус за Bush House. Бил на спирката на моста, когато почувствал остро убождане в задната част на лявото си бедро. По-късно казал на жена си в болницата, че се обърнал навреме и видял някакъв човек, който се навел и взел чадър от земята. Човекът се извинил, изтичал през улицата и спрял минаващо такси, като дал инструкции на шофьора със силен чуждестранен акцент.

Гулино ли е бил този човек? Знаем, че му възложили да неутрализира Марков. Марков бил неутрализиран. Но без повече данни от архивите на КДС никога няма да има достатъчно доказателства, за да се отговори категорично на този въпрос. Няма обаче съмнение, че е било извършено убийство посред бял ден.

На Марков му се сторило странно, че човекът чакал рейс, за да пътува в една посока, а после взел такси в противоположната. Дали е заподозрял нещо? През изминалите месеци няколко пъти го заплашвали със смърт, затова засекретил пътуванията си и спрял да ходи по ресторанти. Убоденото място го боляло и Марков свалил джинсите си, за да покаже малката рана на близкия си приятел и колега от българската служба Теодор Лирков. По-късно Лирков казал, че помислили, че раната е от ухапване на насекомо.

…В същото време в болницата “Сейнт Джеймс” в Стретъм, Южен Лондон, никой не повярвал на Марков, че е жертва на таен полицейски заговор.
Казал на Лирков:

“Отровиха ме тези гадове”. Животът му бавно свършвал. Лекарите решили, че може би Марков е прав, но било вече много късно.

Днешните български следователи използват това закъснение и нелепо твърдят, че Марков умрял в резултат на лекарска грешка. Но това не е единствената им невероятна теория. Сякаш търсят причини, за да не завършат разследването. Главният следовател по делото (Андрей Цветанов, КМ) ми заяви в София, че едва 80% от доказателствата сочат, че Марков бил ликвидиран от агент на КДС. Добави, че без стопроцентови доказателства не може да продължи следствието.

… Ужасно е, че държавата никога не призна вината си за това престъпление. На всичко отгоре, българските власти твърдят, че нямат повече доказателства в архивите. Това не е доказано, и не може да се приеме за истина. Вярно е, че хиляди досиета изчезнаха при хаотичното разпускане на КДС през 1990. Огромното досие на Марков от девет тома е от най-известните. През 1990. генерал Стоян Савов, заместник-министър на вътрешните работи, отговарящ за Държавна сигурност, издал незаконната заповед досието на Марков да бъде изгорено. Савов се самоубил през 1992. малко преди началото на процеса срещу него. След това генерал Владимир Тодоров бил осъден за съучастието си в унищожаването на досието.

… Един служител на вътрешното министерство веднъж ми каза, че “тайните архиви са като чувал с брашно. Колкото и да го тръскаш, винаги ще пада по нещо”.

Това е причината, поради която властите не желаят досието на Марков да бъде отворено. Има огромна опасност на бял свят да излязат неудобни, злепоставящи данни. Ако разкрият убийството на Марков, тогава трябва да разкрият и другите престъпления. Всяка година се появяват данни, че видни личности са сътрудничили на КДС. През 2006 президентът Георги Първанов призна, че е бил агент с кодово име Гоце. Преди няколко години в резултат на повърхностно и кратко разследване се оказа, че двама министър-председатели, сто двадесет и един министри и сто двадесет и девет депутати са били агенти на службите.

Това достатъчно ли е? Десет години след края на комунизма, в България живеят около седемдесет хиляди бивши доносници на Държавна сигурност. Това е част от българската история и ако тази част бъде осветена, много хора ще бъдат засегнати. Дори бившият цар Симеон II е против отварянето на досиетата. Когато стана премиер, почти успя да прокара закон, с който би изпратил в огъня цялата болезнена и срамна история на КДС.

Не е изненадващо, че Скотланд ярд не стигна доникъде в разследването, тъй като се сблъска със стена от узаконено мълчание. Те бяха най-близко до успеха през 1993, когато издираха в Копенхаген основния заподозрян Франческо Гулино. Той бил задържан от датската полиция. Двама британски следователи заминали за Дания да го разпитат, заминал и Богдан Карайотов. Това бил моментът, когато престъплението можело да бъде категорично разкрито.

… Според “Убийте ‘Скитник’”, датчаните поискали от българските власти официалните документи, уличаващи Гулино. Британските детективи им предоставили фотокопия (или само преписи?), които получили от българските си колеги. Знаем, че на датчаните много им трябвали тези документи, защото чрез спешна дипломатическа нота до българските власти шефът на полицията в Копенхаген помолил за юридическа помощ. Нотата била оставена без отговор, което е изумително. Дипломатическите ноти понякога се отхвърлят, но изключително рядко се оставят без отговор. Някъде в дълбините на българската власт Държавна сигурност защитила агента си, дори и с цената на международен скандал. Датските полицаи трябвало да освободят Гулино, той продал къщата си и напуснал Дания.

Българските власти никога не показали документите, които датчаните поискали. Никога не предприели официално издирване на Гулино. Не изпратили искане до Интерпол той да бъде арестуван. Следователите, които се занимавали с делото, били натоварени да водят други разследвания, после ги пенсионирали. След тях останали огромни купища документи на английски и български, които никой няма да има време, търпение и умение да прочете. В центъра на мистерията е фактът, че напредък може да има само, ако българите някога решат да разсекретят документи, които правителството дори не признава, че притежава.

Превод: Огнян Дъскарев
Още материали от същия автор можете да намерите на kalin-manolov.blog.co.uk