Скандалът с Румен Овчаров (най-високопоставената фигура в него) е в разгара си, а развръзката ужким предстои. Очакваните като скучни европейски избори се превърнаха по традиция в най-свирепа политическа кланица. В България винаги трябва да очакваме неочакваното. Отсега обаче е ясно кой ще спечели и кой ще загуби от скандала в близко бъдеще.

БСП е основен губещ. Битката между лобитата в нея ще отслаби партията и тя ще загуби водещата си позиция. Знакът на корупцията трайно ще бъде изписан на челото на червените министри. За партията самите политици -социалисти говорят като за холдинг и АД, а това ще отблъсне част от редовите леви симпатизанти. Картел, кланове, лобита и холдинг – това са най-често срещаните определения за БСП през последните дни. Дискредитирането на Румен Овчаров е братоубийство и повлича партията надолу. Още на предстоящите избори БСП може да отстъпи първото място на някой друг – на ДПС или на ГЕРБ. В Москва министъра в отпуска Овчаров подписва ключови договори за ЕС и България, които дават възможност на Газпром да разшири енергийната зависимост на Европа от себе си. Понеже Овчаров скоро може и да го няма, премиерът Станишев и БСП ще понесат цялата политическа отговорност от неговите действия в полза на руския монополист.

БСП е на път да изгуби и част от най-верните си поддръжници – бившите служители на ДС и МВР, които станаха обект на вътрешно- партийни нападки от кръга на Румен Овчаров. Както и в СДС навремето, сега и в БСП отказват да ги търпят и ги превърнаха на сапун за мръсни ръце. Червените генералите и техните служители неочаквано станаха жертва на площаден антикомунизъм не къде да е, а в собствената си партия.

Поразяващият за червените ефект от скандала с техния министър и неговия заместник става двоен заради времето, в което се случва – тече предизборната кампания. Социалистите правят най-обърканата си като постановки и образи кампания. Първо беше дупето на Азис в Европа, после почти падна главата на емблематичния за БСП Румен Овчаров. Сега научаваме, че хорото, което тропаха заедно със столичните социалисти Овчаров и Корнелия Нинова веднага след скандала с Ангел Александров за 1 май продължава до деня за изборите, защото те ще уплътнят сводното си време с партийна агитация. Ще бъде любопитен предизборният триъгълник между следствието, партийните вечеринки и Позитано 20, където продължават да работят.

За разлика от едното лоби, което залязва, една конкурентна в партията политическа фигура все повече се налага. Вътрешният министър Румен Петков излиза по-силен от скандала с неговия колега. Ако е вярно, че МВР разследва Овчаров от половин година без той да се усети, то единият заместник в БСП не е позволил от МВР да изтече информация към другия. В известна степен Овчаров и Петков са не само партийни съюзници, но и в каузата „анти –ДС”, защото единият критикува ченгетата с партиен билет, а другият направо започна да им отворя досиетата.

Президентът Първанов като бивш лидер на БСП също спечели от скандала, защото получи основание да се дистанцира от старата си партия и Тройната коалиция и дори разкритикува прекия си наследник Станишев заради мудност. Макар държавен глава Първанов има своите политически и човешки пристрастия и сега има удобен повод дискретно да ги демонстрира. Политическите ходове пред него се умножават.

Като стара, многолюдна и сложна като социален и роднински профил партия БСП е обречена да не се реформира по начина, по който обществото очаква от нея. БСП отдавна стигна критичната си точка на реформация, която опря до лозунга за НАТО, ЕС и пазарната икономика като необходимото зло в името на властта.

Ако за другите темата за корупцията и влиятелните кръгове на ДС е начин да се даде гласност на проблеми, първата стъпка за чието решаване е тяхното осветляване пред обществото, за БСП всяка принципна постановка е обречена да се удави в многобройните и заплетени като свински черва личностни, семейни и кланови взаимоотношения в партията. БСП е нещо повече от партия или даже от влиятелно търговско дружество, което държи монопола. БСП е начин на живот, родова историческа памет за цели поколения, села и градове българи. За това скандалите в БСП, когато управлява държавата, винаги се повтарят като сценарии, а често и като действащи фигури. През илюминаторите на БСП живота на земята изглежда съвсем различен, отколкото ни се струва на нас, обикновените жители. Това, че в БСП бивши и настоящи членове на партията се карат за ченгета и корупция на някои може за им се стори признак за нормализация и готовност за кардинални европейски промени в страната. БСП отдавна се хвали, че е изместила десницата заради икономическата си политика и ЕС и НАТО. Всъщност може би гледаме една типична социалистическа рокада на върха, маскирана като огромен корупционен скандал с типичната площадна риторика от силните години на синята идея.
Николай Бареков
vsekiden.com