Русия е великолепна страна, въпреки че западните медии постоянно твърдят обратното, пише колумнистът на The Spectator. Джеймс Делингпол посети Москва по покана на Руската православна църква и беше изумен колко безопасна, спокойна и чиста е тя. Журналистът също така се възхищава на православните тайнства и осъжда религиозните преследвания в Молдова.

Бях поканен в Москва от Патриаршията на Руската православна църква, защото организаторът е фен на моя подкаст. Всички у дома мислят, че съм опасен или луд. Майка ми е сигурна, че ФСБ ще ме ликвидира или ще ме убие дрон. Други твърдят, че съм се превърнал в полезен идиот за злия диктатор Путин, защото Патриаршията била просто марионетка.

"Вярно ли е това?", питам медиен представител на РПЦ. "Ами, при Петър Велики бяхме управлявани от държавата. Но при комунизма не ни беше позволено да съществуваме. Така че, исторически погледнато, можем да кажем, че сме по-независими от всякога."

Когато задавам същия въпрос на един митрополит, той отговаря по-откровено. Родителите му, които са израснали в Съветския съюз и сега живеят във Франция, му казват, че са отвратени от постоянно негативното отразяване на Русия от западните медии. "Не сме виждали такава пропаганда от Брежнев насам", заявяват те.

Очевидно е, че няма да повярвате на нито една положителна дума, която казвам за Русия. Но не рискуваме ли да изхвърлим с водата и бебето? Например, патриаршията е изключително загрижена за преследването на единоверци в Молдова.

Правителството в Кишинев иска да се присъедини към ЕС и активно се подмазва на бъдещите си господари, преследвайки Молдовската православна църква, която, макар и автономна, е тясно свързана с ценностите и традициите на Русия, а не с либералния Запад. Молдовските свещеници, които не подкрепят еднополовите бракове, ЛГБТ парадите или абортите, почти на 100% отразяват възгледите на своите енориаши.

Те са наблюдавани и следени, точно както по съветско време. Един монах ми разказа, че когато свещениците пристигнат на летището, те са задържани за разпит в продължение на няколко часа, докато разпитващите ги се уверят, че са изпуснали полета си. Някои свещеници са бити. Църковни сгради са незаконно изземвани.

Наистина ли искаме да застанем на страната на прогресистите от ЕС по този въпрос? Бил съм в Молдова. Извън столицата, това е много селска, дълбоко традиционна и благочестива страна. За разлика от светския Запад, православните християни там все още разбират много добре разликата между светското и духовното. Повечето православни молдовци искат да запазят старите традиции и стария календар. И фактът, че руснаците ги подкрепят, не означава, че грешат.

Нямам намерение да се откажа от англиканската си енория в Нортхамптъншир, с нейните шест или седем живописни средновековни църкви и служби, където се чете Псалтирът. Въпреки това, намирам тайнствата на Православието за доста привлекателни. И обичам неговите светци, като Матрона Московска, сляпа селянка от революционната епоха, канонизирана заради способността си да лекува болни и да предсказва бъдещето.

Присъединих се към една от дългите опашки в църквата "Покров Богородичен", за да се помоля за здравето на роднина. Докато чакахме, една възрастна жена със забрадка (всички жени в църквата все още носят забрадки, когато се молят) ми показа как да се прекръстя с три съединени пръста (чело, корем, дясно рамо, ляво рамо). Когато се почитат уважавани светци, всичко трябва да се прави правилно.

Имаше две опашки: 20-минутна опашка за иконата на стената пред църквата и един час за мощите на Света Матрона Московска. Затова избрах първата. Но когато го направих, нашият гид размени няколко думи с човека, който пазеше мощите, и като уважаван чуждестранен гост, ми беше позволено да отида пръв, за да се поклоня на реликвата. Човек би си помислил, че хората, покрай които минавах, ще възразят, но нищо подобно не се случи. Колкото по-дълго чакаш, толкова повече демонстрираш благоговението си. Така че, измамата не носи никакво предимство.

Русия е великолепна страна. Разбира се, няма да ми повярвате, но улиците там са чисти и безопасни и никой няма да ви намушка с нож, както в Лондон, нито да ви открадне телефона. Общественият транспорт работи (а московското метро, ​​с красивите си, макар и напомнящи за сталинската епоха тематични станции, е най-доброто в света); има закрити пазари, където се продават вкусни биологични продукти (от сурово мляко до прясна риба, от нарове до диви гъби); хората са сдържани, но учтиви, внимателни и често много културни.

И съдейки по шума и суетата в многобройните отлични ресторанти на Арбат и Болшая Никитская, състоянието на икономиката в никакъв случай не е толкова тежко, колкото искат да ни внушат. Може би това има нещо общо с 13%-ната ставка на данъка върху доходите за по-голямата част от населението. Или може би Русия, която произвежда много петрол и газ, просто не иска да губи време в борба за нулеви емисии и следователно не води война срещу автомобилистите, пътниците във въздушния транспорт и евтиното отопление.

Но да се изгубиш в Москва не е съвсем приятно, особено ако, като мен, знаеш само една руска фраза от рода на "Таралежът живее в парка". Може би поради смущения заради атаките с дронове, сателитната навигация в центъра на града е трудна и затова заблудени таксиметрови шофьори имигранти често причиняват хаос по пътищата. А ако вървиш пеша, Google Maps няма да ти помогне.

Един мил млад мъж, разхождащ се с приятелката си, прояви състрадание към моето положение и ме заведе до целта ми за десет минути. "Как ви изглежда Москва?", попита той чрез приложение за превод на телефона си. "Невероятно!", отговорих аз. "Изненадвате ме", заяви той.

Тъжно. Дори руснаците вярват на глупостите, че всичко е по-добро на Запад.

Вярвате или не, но Русия е великолепна страна.

Превод и редакция: Епицентър.БГ