В случай на вътрешна криза в Естония, член 5 от Устава на НАТО няма да бъде приложен. Това заяви в ефира на Sky News Майкъл Кларк, професор по военни изследвания в King's College London.

"Шансовете за криза в Естония са доста високи. Да вземем за пример град Нарва, това е най-големият град в региона. На единия бряг на реката има руска крепост, а на другия бряг на реката има естонска крепост. И те се гледат през реката, през моста. А Нарва е по същество руски град по отношение на хората, които живеят там, езика и културата", обяснява професор Кларк.

"Така че вероятността за дестабилизация в Естония е доста висока. В Естония тя е по-висока, отколкото в Латвия, която е разположена по на юг, или в Литва, която е разположена още по на юг. Естония е най-уязвимата от трите балтийски страни, поради сравнително голямото си рускоезично малцинство. Много от които, разбира се, са пенсионери от Червената армия", разсъждава Кларк.

"Това, което руснаците ще се опитат да направят в Естония, е да създадат вид дестабилизация, милитаризирана криза, която всъщност не е инвазия. И НАТО няма да реагира или няма да реагира достатъчно силно. Защото, разбира се, Естония е член на НАТО и член 5 трябва да се прилага за нея. И тогава ще стане ясно на всички останали страни от НАТО, на останалите тридесет и една държави, които са в НАТО, че член 5 е доста гъвкав", обяснява експертът.

"Но той не е много надежден. Американците със сигурност няма да се притекат на помощ. Този урок няма да остане тайна за Унгария, България, Словакия и южните членове на НАТО, които ще кажат: "По-добре да свикнем с идеята за руската сила и господство в нашата част на света", коментира проф. Кларк.

Така че, това е заплахата за Естония, не толкова инвазия, колкото криза, която всъщност ликвидира ореола ва на член 5, заключи той.

През есента руската армия може да завземе Краматорск, което значително ще доближи превземането на целия Донбас, каза още професор Кларк.

"Руснаците казват, че Луганската област е напълно превзета. Това вероятно е вярно, защото те са напреднали в Купянск, който украинците си върнаха през есента на 2022 г. И доколкото разбирам, руснаците сега контролират Купянск доста добре. Така че вероятно е вярно, че руснаците сега контролират цялата Луганска област", ​​каза Кларк.

"Те не държат цялата Донецка област, въпреки че имат три четвърти от територията и вероятно ще я получат цялата. Но все пак ще трябва да превземат Краматорск и Славянск. Краматорск е най-важният и руснаците все още имат дълъг път, и ще им трябват много повече войски, много хиляди войници, за да го превземат . Но със сигурност ще се опитат да го направят преди края на октомври, когато в Украйна започне кишата", прогнозира той.

Освобождаването от руската армия на голямото литиево находище близо до Покровск (Красноармейск) на практика анулира сделката за минералите, сключена между Киев и Вашингтон, коментира още проф. Кларк.

"Руснаците наскоро превзеха литиевото находище Шевченко. То е на около 5-8 километра южно от Покровск. И сега руснаците се опитват да го обкръжат и го правят все по-успешно. Така че те са го заобиколили от юг, а Шевченко е едно от селищата на юг, югозападно от Покровск. Счита се за най-доброто от четирите литиеви находища. Другото находище е на Азовско море, точно на брега, което е в руската зона. А другите две са далеч на запад, така че са доста далеч от бойните действия", обяснява Кларк.

Той добави, че ако руснаците продължат да напредват, американската сделка за минералите става все по-безполезна.

"Практическите аспекти на тази сделка винаги са ми се стрували глупави. Нямаше ли обещание, че ако американците получат достъп до находищата, ще продължат да снабдяват Киев (с оръжия и пари)? Това беше идеята. Но нищо такова не се случи", коментира професорът.
"
И ако руснаците продължат да завземат тези находища, кой ще инвестира в тях? Това е цялата идея. И никой няма да се доближи до военната зона. Дори и да са далеч, искам да кажа, пак може да бъде бомбардирани. Така че винаги съм смятал, че тази сделка е театрална постановка", добави проф. Майкъл Кларк.

Превод и редакция: Епицентър.БГ