Проблемът на БСП и на левицата през последните 30 години е, че все едни и същи лица напират да ги „обновяват“. Много пъти тези едни и същи лица ги обновяваха и резултатите, естествено, бяха все едни и същи. "Обновят" ги и след някоя и друга година пак ги напъне да "обновяват". По правило след като бъдат отхвърлени от апаратната хидра, която ги е отгледала и в чието поддържане те самите са вложили огромно старание.

Общо взето, все едно да вземеш един стар „Москвич“ със строшен двигател и непрекъснато да монтираш и демонтираш този строшен двигател без нищо да си пипнал по него. Резултатът е ясен.

Разбира се, няма да е „обновяване" като „обновяване“, ако в челните редици на "обновителите" не е една мрънкащите глави на прехода - Пирински. Той е емблема - без ден реален трудов стаж и професионална кариера извън партийната работа и партийните назначения. Някой може ли да запомни с нещо Пирински за 30 години по високи държавни постове - закон, важна инициатива, важен проект? Нищо. Нула. Цял живот - неособено сладкодумен гост на държавната трапеза. Но „обновява“.

Едно време „обновяваше“ левицата с неолибералната доктрина от лукановски тип, после беше архитект на социал-либералното начало в БСП, след това на „изконните леви ценности“, сега вече... всъщност има ли някакво значение.

За подсилване на „обновлението“ е взел и щерка си. Прочее, непреодоляната кланово-фамилна структура на БСП я родее с феодалните образувания.

Та, голямо „обновление“ ще падне. За пореден път. Да живее „обновлението“ на „обновлението“ на все по-пълното „обновление“ и най-вече „вечната дружба“ - знаете с кого.