Борислав Цеков, фейсбук

Изявлението на г-н Гюров, че бил готов за служебен министър-председател, е достойно за съжаление. Очевидно частните и партийни интереси отново вземат връх пред принципите на държавността и конституционализма.

Формално юридически той не е освободен от длъжността подуправител на БНБ, но фактически не е осъществявал дейност на тази длъжност.

Висящите производства за неговата пригодност да я заема уронват в дълбочина интегритета на кандидатурата му за служебен премиер. Да се шиканира държавата с "аргументи", каквито се чуват тук и там - че като станел служебен премиер, тези производства за установяване на несъвместимост щели да останат без предмет и затова нямало проблем, е поредна проява на институционален нихилизъм и поставяне на личните и частните интереси над националните. Към това следва да се прибави и обстоятелството, че г-н Гюров не е експертна фигура, а фигура с ярка партийна емблема на челото, която не свали дори и в качеството си на подуправител на БНБ.

Помни се, че дори след избирането му на тази длъжност той по недопустим начин демонстрира партийни пристрастия, като отиде на партиен митинг на своята политическа сила (ПП-ДБ) - факт, който беше отразен в медиите. 

Поради всичко това не може да се приеме, че неговата кандидатура отговаря на изискването за относителна партийна неутралност на служебното правителство, което макар и незаписано изрично, е безспорно в конституционноправната доктрина. Фактът, че това изискване не е било спазвано преди от Румен Радев, не може да е оправдание за неспазването му сега, когато предстоят оспорвани парламентарни избори, в които служебното правителство няма място като "играч" в партийното етикетиране "управляващи - опозиция" или "статукво - промяна".

Всъщност най-големият тест е за г-жа Йотова - дали ще постъпи национално отговорно, или ще продължи без Радев по радевски.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос!