Борислав Недев, Фейсбук
·
Снощи участвах в масово мероприятие, пряко свързано с бъдещето на страната ни - митинг в подкрепа на стабилността и спазването на конституционния ред в държавата, след което, типично по ганьовски, станах обект на масови обиди и координирани тролски атаки от страна на привърженици на едни провалени, но изключително агресивни политици, които след катастрофалния им политически провал, не някой друг, а собственият им създател ги нарече "шарлатани".

Наричаха ме с какви ли не обидни епитети... и честно казано, трудно ми беше да остана равнодушен пред такава зверска... нечовешка омраза! Не ме разбирайте погрешно - не се оплаквам!

Подобни инфантилни контракции на седящи зад компютърните клавиатури, духовни и морално деградирали индивиди, не ме впечатляват ни най-малко, нито пък им обръщам някакво внимание.

Те обаче станаха повод за размисли, вследствие на които, искам да споделя няколко думи за начина, по който общуваме помежду си, особено когато става дума за обществените теми, които естествено пораждат емоции. Напоследък срещам страшно много негативизъм, вулгарни обиди и агресия в публичното пространство.

Хората станаха зли. От телевизионните екрани пък ни засипват с омраза и негативизъм. Това не е нещо ново за родната ни политическа действителност, но особено се обостри и наложи като шаблон от един "вдигнат юмрук"! И всеки път боли все по-силно и по-силно.

След снощната ми изява, в коментар под моя публикация, гражданин ме попита, в какво вярвам. Вярвам, че демокрацията не се крепи само на институции, а и на уважението между хората! Вярвам на способността да чуем другия, дори когато не сме съгласни! Вярвам, че различните позиции не трябва да водят до омраза, а до разговор!!! До търсене на решения, а не на врагове...

Личните нападки, тролските атаки, призивите за насилие и виртуалната агресия не изграждат нищо. Те само разрушават! Нека не позволяваме на озлоблението да определя обществения ни живот. Нека се опитваме да спорим с аргументи, да се вслушваме, да възпитаваме уважение, чрез личния си пример.

Всички ние можем да бъдем част от едно по-зряло и по-спокойно общество. Но именно тези моменти ми показват колко важна е политическата и гражданската култура.

Няма нищо по-опасно за обществото от хора, които не могат да приемат друго мнение! Политическите различия не трябва да водят до лични нападки, омраза или страх!

Трябва да се научим да спорим с аргументи, да чуваме другия и да не позволяваме на агресията да определя нашия живот.
Запомнете - толерантността не е слабост - тя е сила!
И знаете ли, не позволявам и няма да допусна,
омразата и простащината на шепа невъзпитани лумпени да ме спре! Надявам се и вие да не позволявате!