Визитка
12-годишният Борислав Огнянов Господинов е ученик в VI “б” клас в СОУПЧЕ “А.С. Пушкин” във Варна. Учи три езика – руски, английски и немски. Той е избран в конкурс между 500 деца за участие в предаването “Това го знае всяко хлапе”. Освен това Борислав от две години посещава школата “МЕНСА за деца”.

- Боби, как попадна в школата “МЕНСА за деца”?
- Вече втора година посещавам школата, защото е много приятно. Обичам да уча, а любимите ми предмети в училище са история, география, български език и човек и природа. Хобито ми е да събирам предмети - монети, марки и изрезки от вестници. Пазя всичко, което смятам, че има някаква стойност. Всяка по-интересна статия я изрязвам от вестника и след време я чета и си я припомням. Нищо не изхвърлям. Много обичам да карам колело и през лятото се разхождам из града. Другото ми хоби е да разглеждам исторически музеи и крепости. Реших да стана част от школата “МЕНСА за деца”, след като прочетохме статия в един вестник. Баща ми реши, че ще бъде добре да опитам. Минах теста и станах член на МЕНСА.

- Имаш ли любими книги?
- Да. Обичам да чета книгите на Божидар Димитров. Чета също “Страховитото в историята”, “Страховитото в науката” – това са едни мънички книжки, които са много интересни. Но сега не ми остава толкова време за четене, защото съм зает и с предаването “Това го знае всяко хлапе”.

- Обичаш ли изявите?
- Обичам да се изявявам и това го показвам в предаването “Това го знае всяко хлапе”. Аз показвам това, което мога, и смятам, че хората има още какво да видят. Предаването започна на 15 септември. Явих се на конкурс в София и от 500 деца в конкурса избраха 10, като аз бях едно от тях. Към предаването отново ме насочи баща ми, като ми каза, че аз трябва да си избера дали искам да участвам. Притеснявах се, че това ще е един допълнителен ангажимент за мен, но все пак реших да отида. Защото това е един шанс, който човек получава веднъж в живота си и ако го изпусне, няма как да се върне назад. Затова реших да участвам. В началото не бях сигурен дали ставам за участник, но се изненадах, когато ми се обадиха, че съм избран.

- Как реагира, когато ти казаха, че си избран за предаването?
- Когато ми се обадиха, бях в мазата и започнах да викам и да се радвам. Мисълта, че ще участвам в такава продукция и че ще ме гледат хората, е приятно чувство. Някои хора мислят, че е много трудно и е притеснително. Но не е така, за да участваш трябва да бъдеш напълно отворен, да нямаш никакви задръжки, да не правиш компромиси, за да си интересен за публиката. Аз смятам, че го постигам и съм много радостен. Стресът беше само първия ден, докато свикна с камерите и хората. Но след време започвах да не забелязвам камерите и да водя нормални разговори. Не се притеснявам от публиката въобще, нямам никакво неудобство, даже ми е забавно.

- Поздравяват ли те съучениците ти и държат ли се по-различно към теб?
- Има много случаи на хора, които ме познават и ме поздравят по улиците. И в училище е така, особено първия ден след предаването. Не можех да мина през коридорите, без някой да ме спре и да ме пита нещо. И по улиците е така. Някои хора ме спират и други ме оглеждат и ми се усмихват. Интересно е чувството да бъдеш наблюдаван.

- А учителите как се държат с теб в училище?
- В поведението на съучениците ми мога да кажа, че има някаква промяна. Държат се с по-голямо уважение към мен. Докато пред учителите аз съм изградил виждане за добър ученик и се отнасят добре с мен. Имам много приятели и приятелки от моя клас и от съседните класове. Сега особено след участието в предаването станаха повече, имам приятели и в София.

- Какво друго искаш да постигнеш?
- Като малък първо исках да стана полицай. Сега не знам точно какво искам, защото в една определена възраст човек започва да изгражда своите интереси. Не съм решил с какво ще се занимавам. Руското училище е до 12 клас и смятам, че мога да го завърша и да не се местя в друго. Аз уча три езика – руски, английски и немски и смятам, че няма нужда да се местя към този момент.

- Какви ястия обичаш?
- Като всяко дете обичам пържени картофи, шоколад. Правя и два специалитета – кебапчета на скара с дървени въглища и бъркани яйца с шунка. Това мога да готвя, друго не. Баща ми и майка ми готвят и съм си добре.