Имаше дни, в които на целокупното варненско гражданство се изясни на пръв поглед дребния факт, че мобилния телефон на вече бившия областен управител Добрин Митков Митев е бил взет. Наред с това лъсна нещо далеч по-съществено, именно, че въпросният държавнически мобилен телефон е бил предоставен и плащан от още по-държавната фирма Български морски флот - Варна. Сигурна съм, че на работниците и служителите на БМФ ще им бъде много любопитно да разберат колко ли още знайни и незнайни държавнически люде ползват щедростта на БМФ, която им посреща мобифонния масраф. И ако на някого това звучи твърде дребнаво, то уместно е да напомним, че БМФ е все още напълно държавна фирма, което пък означава, че данъкоплатците имат право да знаят - като мъжете - защо?.

От години наред БМФ - Варна винаги е била златната кокошка на северното Черноморие и затова никак не са учудващи многобройните апетити към фирмата, особено сега - в големия хаос на държавното раздържавяване и приватизация. А за да бъде „послушна" държавната фирма тя не само трябва добре да знае за кого да снася, но и да има „наше си" ръководство, което да успее да направи каквото може за да й подбие цената.

С идването на Костовото правителство на власт, промените в бордовете на директорите на големите и стратегически държавни предприятия немедленно влязоха в ход. Като една от най-едрите хапки БМФ не бе подмината. Бордът на директорите на държавната фирма оглави в качеството си на председател 70-годишният Г. Гяуров, който се запомни единствено с това, че бе баща на ексшефа на българското разузнаване Димо Гяуров. Кап. Иван Борисов бе сменен като директор на БМФ от вече покойния кап. Г. Георгиев, който негови акрани си спомнят добре от Морското училище най-вече като добър партиен работник. След назначаването на кап. Г. Георгиев на поста директор на БМФ зевзеците пък веднага си спомниха и извадиха от нафталина пикантната подробност от биографията на капитана, че след Морското е завършил краткосрочен курс в тогавашното АОНСУ и е получил документ за помполит... Това би минало единствено като дребно политическо заяждане, ако не беше обаче кардиналната роля на тогавашния председател на СДС - Варна и областен управител Добрин Митков Митев за избора на шеф на БМФ точно в лицето на кап. Г. Георгиев. Впрочем, обществена тайна бе, че именно с "доброто" на местното СДС и Добрин Митков Митев, куп директори на държавни фирми бяха сменени с „наши" и „верни" приятели и братовчеди на демокрацията. И по онова време син депутат бе Благой Димитров, който също имаше своите интереси в БМФ. Добре е, Благой Димитров, който днес с лека ръка клейми какво точно ставало в БМФ-Варна, да си припомни познава ли лице на име Емил, но не Боев, и свързан ли е с това лице един хубав автомобил като екстра? Хубаво е Благой Димитров да се сети и за една къща на столичната улица "Шандор Петьофи"... На кого ли е тя? Питанка?

Като начало новият екип на БМФ по онова време променя структурата на управление, но според вътрешни източници от държавната фирма, целта на структурните промени се изражда по-скоро в игнориране на неудобните и премахване на вътрешния взаимен контрол. Над 20 месеца след утвърждаването от Съвета на директорите в БМФ няма назначен заместник генерален директор по икономическите въпроси, например, но пък паралелно с това още от самото начало на встъпването на власт в БМФ, генералният директор уволнява голяма част от средния ешелон във фирмата, като той е подменен с хора, блестящи не толкова с опит и знания, колкото с качеството на бъдат мълчаливи свидетели на извършваното от дуета „Гяуров - Георгиев".
Там, където не се вършат т.нар. структурни промени в БМФ, чрез силово и солово управление се игнорират точно структури с контролни функции, които до този момент са доказали своята ефективност. Фрапиращ пример за това е отдел "Офертен", коментират под сурдинка в БМФ и уточняват: там, кап. Г. Георгиев узурпирал на практика функциите на отдела и еднолично решава на кого да възложи ремонта на корабите, а това е разходно перо, което струва на БМФ повече от 50 милиона долара на година. Злите езици говорят, че кораборемонта е десерта на далаверата

За същите пари, твърдят морски специалисти, се ремонтираха преди повече кораби, отколкото сега, като обективно са били натоварени и държавните фирми - КРЗ, КЗ, флотски арсенал, Бургаски корабостроителници. Само за 1999-та година, тези предприятия са, меко казано, дискриминирани и ремонти се възлагат в повечето случаи на „Чакъров" ООД и „Делфин -1". В БМФ се питат и още: защо се предпочита, да речем „Чакъров" ООД за възлагане на ремонти без той да има необходимата база и работници на щат...

---

Продължава тук...