Продължение...

---

Пак по Костово време на бял свят излезе и прелюбопитен телекс изх. N 80 от 26.10.1998г, пристигнал в параходството на 27.10.1998, който е адресиран персонално до генералния директор на БМФ кап. Г. Георгиев. На него дословно пише: "Във връзка с разговора при вас на 23.10.98г, относно ремонта на моторен кораб „Виден", приемам направеното искане да се оттегля от търга. С уважение: К. Канчев, фирма „Каспромат". Съдържанието на телекса звучи, както и да го погледнеш, странно и води до директните въпроси: с какво толкова е притиснал шефа на БМФ една частна фирма, или пък какво ли точно и е обещал за да размисли тя и внезапно да се оттегли от търг, като „приема направеното искане"?! И кой всъщност извършва ремонта след известно време и защо?

В една сравнителна таблица пък за класов ремонт на м/к „Родопи", в която, и върху която, могат да бъдат прочетени още по-странни неща. В сравнителната таблица, която носи дата 3. 11. 1998г. са описани офертите на осем конкурентни фирми: КРЗ, Варненска корабостроителница, Бургаски корабостроителници, "Делфин", "Чакъров ООД, "Каспром", КРЗ Севастопол - Украйна, "Елефсис" и „Каррас". Таблицата е съставена от суперинтендант М. Георгиев, като след неговия подпис личи и този на Съгласувал в качеството си на старши суперинтендант И. Алексиев, а последното изречение гласи: "Предложение: На база на изложеното в таблицата предлагам ремонта да се възложи на КРЗ Севастопол - Украйна". На същата дата, в 16ч. следобед, таблицата и предложението утвърждава заместник генералния директор техническа експлоатация Ем. Ботев.

Всичко би било на мястото си, ако обаче върху същият документ не четем още и две резолюции на генералния директор на БМф кап Г. Георгиев до замът му. В първата кап. Г. Георгиев е безкомпромисен, въпреки всички оферти и изгодата или не от тях, и пише директно: "Ремонта на „Родопи" да се извърши от „Делфин 1" на цени докова част 121 160 долара с включено ДДС и кейова част на цена 602 659 долара с включено ДДС". Кап. Георгиев изобщо не си прави труда да прочете забележката в таблицата, че „Делфин 1" въобще не оферират кейова част и на мястото на сумите има маркирани чертички. Той просто преписва точно 121 160 долара, което е оферта на Варненската корабостроителница и 602 659 долара, която пък е сума посочена от „Чакъров" ООД и си избира „Делфин 1"... Усещайки се, че "Делфин 1" не са посочили в офертата и време за извършване на ремонта, тъй като изобщо не оферират за кейова част, кап. Г. Георгиев слага втора резолюция "Времето за ремонт: докова част -10 дни, кейова част - 20дни".
Ето как се избираха фирми за ремонти на кораби. Резозен е въпроса - според качествата и офертите, или според личните предпочитания или нещо друго, лично на шефа на БМФ кап. Г. Георгиев?
Впрочем, любопитно е да разберем и друго нещо, което личи от друг документ, подписан от канадската фирма „DAVIE Industries" - защо кап.Г. Георгиев взе 4990 долара като наблюдаващ ремонта на м/к „Каменица"?
Канадската фирма „DAVIE" е извършвала аварийния ремонт на моторен кораб "Каменица" през декември 1996г. Като суперинтендант на място заминава именно кап. Г. Георгиев с командировачна заповед от БМФ, която предполага, че са му дадени дневни и квартирни, а също така и закупени самолетни билети и в двете посоки. В. "Черно море" обаче разполага с писмо, подписано от упълномощеното лице на “DAVIE Industries" Пол Вандал, в което пише дословно: "Относно авариен ремонт на м/к „Каменица" в „ DAVIE ", До този, за което това може да се отнася. От името на „DAVIE " ние потвърждаваме, че сумата от канадски долари $4990 / четири хиляди деветстотин и деветдсет долара само/ бяха платени на кап. Георги Великов Георгиев - супериндентант на м/к „Каменица" по време на нейния авариен ремонт през декември 1996г. Плащането беше направено да покрие неговите разходи по време на ремонта. Винаги ваши...."
За какво са били платени на кап. Г. Георгиев тези долари, след като капитана е бил командирован на пълни разноски на държавната фирма БМф?

Така или иначе, в БМФ на база ниски приходи и високи разходи се въвеждат множество рестриктивни мерки по поддръжка на корабите и флота се ремонтира некачествено, с лоши материали и без необходимите резервни части. Последвалите аварии и задържания на български кораби не са учудващи за никой от БМФ, който е "в час" какво точно става в държавната фирма. През 1999-та БМФ стига дотам, че за първи път от век насам, въвежда в експлоатация само един и то не нов, а над 10 годишен контейнеровоз за под 2 млн. долара. За първи път БМФ ще отчете и, че през 1999-та банковите наличности са намалели, а е взет и заем. Ако е действително така, на практика в БМФ пари вече няма, а се отчита наличност от една от хубава сума в долари, за която обаче специалистите знаят, че това са пари в агенции и по банкови гаранции, и които не могат да бъдат ползвани на практика. В тази връзка, от началото на 2000г. се задържат и не се изплащат навреме задгранични дневни пари.
С командни методи екипажите се принуждават да подписват декларации. Като тази например, с телекс от многозначителната дата 2. февруари 2000г. до капитана на български кораб под чужд флаг, от БМФ идва нареждане, което цитираме: "В продължение на телефонен разговор и предвид новите експлоатационни условия /изисквания срочно изпълнете следното:
1. Запознайте се със съдържанието общ телекс 1/068/27.09.99 и придружаващата го инструкция относно действията при бойкот от 1ТР.
2. На общо събрание днес изяснете има ли членове на екипажа с претенции по отношение: заплащане и условия на труд. Ако има -уведомете незабавно с цел уреждане на откомандироването им от следващ порт.
3. В случай на приемане на условията изискайте всеки да подпише индивидуална декларация с текст: Декларация. Аз долуподписания.......с настоящето декларирам, че нямам претенции по отношение на условията на труд и възнагражденията, които получавам като..... Приемам изцяло клаузите на ИТД и ИКТД. Не желая те да се променят и ще подкрепя усилията на корабособственика за избягване на бойкот на кораба от страна на ГГР.
4. Незабавно ме уведомете за изпълнение на горното. Подздрави."
На следващият ден отново с телекс капитана на въпросния кораб отговаря лаконично: "Декларациите подписани. Поздрави".
Както се казва: Рапорт даден, рапорт приет.

Написаното дотук е една малка част от айсберга, наречен БМФ. Чий „Титаник" ще се разбие в него не е толкова важно, основното е, че една държавна фирма, известна от години с нестихващата си печалба и добро име, днес е докарана дотам, че дори вече одитора да не е съгласен и месец след законовия срок да отказва да завери баланса за миналата година. През 1999г. натоварването на флота е по-малко дори и от това през кризисната 1998-ма. От това следва логичното намаляване на приходите от основната дейност на параходството.
Едно още по-детайлно вглеждане дълбоко във фирмата показва и непрофесионализма, и пълното безхаберие на хора от управленченския екип на БМФ, и то когато става дума не на кой властник да се плаща мобифона, а за спасяването на български кораби и моряшки живот.

Така беше по времето на Костов. Тогава Благой Димитров не обели и лаф кой и защо краде БМФ-Варна. Днес вече е първи поборник срещу корупцията.

Познайте защо.
Веселина Томова