Няма смисъл да ходите на Световния икономически форум, когато можете да четете "Вълшебната планина" на Томас Ман

Отново е това време от годината - когато образованите хора навсякъде по света си почиват от офиса, изключват електронните си устройства и препрочитат "Вълшебната планина" на Томас Ман. Напористите хора може да са отлетели за годишната среща на Световния икономически форум в Швейцария и да са прескачали от среща на среща. Изтънчените хора обаче предпочитат да се изгубят в Давос от въображението на Ман.

Не става дума само за това, че романът е един от шедьоврите на литературата, докато Давос се занимава с корпоративни шаблони. Става дума за това, че произведението на Ман от 1924 г. все още може да ни научи на много повече за състоянието на днешния свят, отколкото всички политици, централни банкери и лидери на общественото мнение.

Годишната среща на WEF е грандиозно упражнение по декаданс. Какво по-упадъчно от това да обикаляш света с частен самолет, за да обсъждаш "нулеви емисии и положителни политики за климата"? Или да се хвалиш с многообразието, равенството и приобщаването, когато плащаш на себе си 300 пъти повече от служителите си?

Темата на тазгодишната конференция беше "възстановяване на доверието" - сякаш събирането на богати и заможни хора в ексклузивен ски курорт може да направи нещо друго, освен да подкопае още повече доверието в световната организация.

Томас Ман е казал всичко, което си струва да се каже за упадъка, в книгата си "Вълшебната планина". И можете да усвоите мъдростта му, без да рискувате врата си, тичайки от един претъпкан панел на WEF към друг. Книгата се основава на престоя на Ман и съпругата му в санаториум в Давос през 1912 г., но тя се е превърнала в алегория на болестното състояние на цялата германска култура.

Тя разказва историята на Ханс Касторп, млад германски инженер, който посещава братовчеда си в санаториум за болни от туберкулоза. Той възнамерява да остане там за три седмици, но след кратко боледуване остава там седем години, предупреден от лекарите, че краткото му неразположение може да е симптом на нещо по-сериозно.

Бързо е съблазнен от рутинния живот на мястото с обилно хранене, следобеден сън и денонощно медицинско наблюдение. Но този живот е толкова дегенеративен, колкото и съблазнителен - болен, нездравословен и херметически изолиран от външния свят.

Упадъкът на WEF е много различен от този, за който пише Ман. Делегатите на форума са хиперактивни, докато пациентите на санаториума са летаргични - първите бързат от среща на среща, а вторите се хранят по пет или шест пъти на ден. Те слушат достойни разговори за проблемите и решенията от правителствени ръководители, големи банкери и звездни професори, а не си заравят главите в пясъка като героите на Ман.

Но под повърхността има дълбоки прилики. В съвременния свят и предвоенна Германия на Ман цари една и съща умора. При цялата ни натрапчива хиперактивност ние сме изтощени. Икономиката е в застой, особено в Европа. Културата е зациклила в повторения - спомнете си за всички тези римейкове и продължения. Подобна е и пропастта между събралите се в Давос - независимо дали са делегати или обитатели на санаториуми - и останалия свят.

В книгата Касторп се сближава с двама интелектуалци, живеещи в селото Давос под неговия санаториум: италианския хуманист Лодовико Сетембрини и еврейския космополит Лео Нафта, който е привлечен от комунистическата революция и традиционния католицизъм. Двамата мъже водят ожесточен спор за сравнителните достойнства на либерализма и антилиберализма, като засягат всички въпроси, които са били от значение в предвоенна Европа: национализъм, индивидуализъм, справедливост, традиции, война, мир, тероризъм и т.н.

Този спор е толкова актуален днес, колкото и по времето на написването на книгата. Сетембрини е като повечето съвременни либерали - добронамерени, но неспособни да осъзнаят, че светът на тяхната младост се е променил до неузнаваемост. Ентусиазмът на Нафта да смесва несъвместими конфесии, които нямат нищо общо, освен враждата към либерализма, също е твърде познат днес. Имаме прогресисти, които застават на страната на терористите, и евангелски християни, които застават на страната на Тръмп. Нашият либерализъм, подобно на либерализма на Сетембрини, изглежда има енергия само когато влудява опонентите си.

Във "Вълшебната планина" антилибералното безумие завършва с избухването на световна война. Касторп чува как в равнината долу се разиграва "огромно убийство" и решава да напусне санаториума и да се върне в реалността.

Същото усещане за "огромно убийство" витае над света и днес. Володимир Зеленски произнесе реч в подкрепа на съпротивата на Украйна срещу руската агресия. Делегатите с тревога обсъждаха събитията в Близкия изток и дрънкането на оръжие от страна на Китай по отношение на Тайван. Но има една оптимистична разлика между романа на Ман и днешния Давос. Ман написва романа си шест години след анализирания от него упадък, довел до една от най-големите трагедии в човешката история. Все още имаме време да напишем по-добър край на тази история.