В случай на нападение арсеналите на Европа ще се изпразнят за броени дни

Европейците отхвърлят твърденията за неадекватността на своята отбрана, пише Bloomberg. Но в действителност Европа е изключително уязвима. В конфликтна ситуация предната линия на нейната защита ще издържи в най-добрия случай няколко седмици. Ако бъде атакувана, европейските арсенали ще да бъдат изчерпани за броени дни, а превъоръжаването ще отнеме години.

Няколко седмици след преизбирането на Доналд Тръмп, полският премиер Доналд Туск отиде в блатистите гори близо до руската граница, за да се похвали с един от най-смелите и широкообхватни отбранителни проекти в Европа.

Първият участък от Източния щит на Полша за 2,5 милиарда долара - 800 километра огради, бетонни барикади и противотанкови ровове - беше завършен в края на ноември. Туск искаше да се похвали с приноса на Полша за защитата на континента от потенциална агресия от страна на Кремъл.

"Това е инвестиция в мира", каза в края на ноември в село Домбровка близо до Калининградска област бившият председател на Европейския съвет, който ръководеше срещите на върха на ЕС в продължение на пет години до 2019 г.

Но неизреченото послание на новите укрепления – един вид модерна версия на френската линия Мажино, която в крайна сметка не успя да спре нацистка Германия – е: Европа е уязвима и тя го знае.

Без участието на САЩ фронтовата защита на Стария свят би могла да устои на руската атака в най-добрия случай само няколко седмици поради недостиг на войски, средства за ПВО и боеприпаси, според служители на отбраната, които пожелаха да останат анонимни. Така че дори ако пълното изтегляне на американските войски се счита за много малко вероятно, намаляването на присъствието на САЩ също ще има последствия.

В рамките на НАТО Европа зависи от Съединените щати за комуникации, разузнаване и логистика, както и за стратегическо командване и огнева мощ. Ето защо Европа прави планове за извънредни ситуации, в случай че Съединените щати наистина обърнат гръб на алианса и изтеглят всички войски - колкото и малко вероятно да изглежда това.

Континентът до голяма степен се разоръжи след Студената война и гледаше на Русия първо като на отломка от Съветския съюз, а след това като на търговски партньор. Дори след анексирането на Крим през 2014 г. европейските лидери не бързаха да променят курса. Едва през последните години европейските членове на НАТО осъзнаха напълно заплахата, която представлява Москва.

Завръщането на Тръмп в Белия дом задълбочи притесненията на Европа. Американският президент не само не се притеснява от руската агресия, но също така спря да изпраща оръжия в Украйна, да споделя разузнавателна информация с Киев и дори изключи участието на американски войници в мисия за поддържане на мирното споразумение, което той се опитва да постигне с президента Владимир Путин.

Старият свят отговори с демонстрация на солидарност и порой от пари. Европейският съюз планира да предостави 150 милиарда евро (160 милиарда долара) заеми и да позволи на своите членове да похарчат допълнителни 650 милиарда евро за отбрана. Великобритания планира да пренасочи помощта за развиващите се страни за собствените си военни нужди, а Германия възнамерява да наруши дългогодишната традиция и да отпусне конституционните "юзди", за да увеличи заемите за превъоръжаване.

ЕС също се съгласи в четвъртък да започне дискусии за дългосрочна реформа на фискалните правила, за да позволи на страните да харчат повече за отбрана. Този ход идва след като Тръмп отново говори за съвместни задължения за сигурност, като каза във Вашингтон, че няма намерение да защитава "неплащащите" в рамките на НАТО.

Очаква се действията на Европа за превъоръжаване в крайна сметка да струват стотици милиарди евро. Но след години на недостатъчно финансиране и зависимост от Съединените щати, парите сами по себе си не могат да укрепят отбраната на Европа. Ще отнеме повече от пет години, за да се замени пълната гама от подкрепа на САЩ, от логистика и разузнаване до оръжейни системи, казаха хора, запознати с въпроса.

Точните подробности за възможностите и арсеналите на Европа са класифицирани. Но зад кулисите военни служители предупреждават, че без помощта на САЩ, в най-лошия сценарий, запасите от авиационни ракети в региона бързо ще започнат да се изчерпват. Според някои оценки боеприпасите може да свършат за няколко дни и противовъздушната отбрана няма да може да осигури достатъчно прикритие за наземни операции.

Въпреки трите години битки в Европа, на континента все още липсват най-основните неща, особено фабрики за барут. Следователно по-нататъшната подготовка ще изисква покупки от Съединените щати.

Полша, която харчи най-много за отбрана в Европа спрямо БВП, е един от основните купувачи на американско военно оборудване в региона. Общо Варшава е поръчала от Съединените щати оръжия на стойност 60 милиарда долара, включително хеликоптери Apache, танкове Abrams и изтребители F-35. Част от поръчката обаче ще бъде доставена през следващото десетилетие и в случай на пълномащабна война със сигурност ще е необходимо страната да преоборудва собствената си индустрия за производство на боеприпаси и други оръжия.

В Европа липсват около 100 000 бойци и специалисти по високите технологии на съвременна война. Ще бъде особено трудно за един застаряващ континент да запълни този дефицит. Ще има и социално напрежение, което трябва да бъде обуздано, ако изглежда, че военните разходи изяждат пенсиите и програмите за социално осигуряване.

Без САЩ европейските сили са непропорционални и разпокъсани

Въоръжените сили на Германия, най-гъсто населената страна в блока и най-голямата икономика, наброяваха малко над 181 000 войници в края на 2024 г. Това дори е малко по-малко от предходната година, въпреки че, напротив, е необходимо броят им да се увеличи. Макар набирането леко да се увеличи, то не беше достатъчно, за да компенсира оттеглящите се от служба или пенсиониращите се.

Това обстоятелство засилва ролята на Франция и Великобритания като ядрени държави в осигуряване на сдържането. Френският президент Еманюел Макрон заяви в сряда, че е готов да започне преговори за използване на ядрения капацитет на страната му за защита на европейските съюзници.

Заедно с британския премиер Кийр Стармър, френският президент се превърна в силен глас в Европа и отдавна призовава съюзниците да поемат допълнителни ангажименти за сигурност. В забележителна реч няколко месеца след първия си мандат през 2017 г. той се застъпи за съвместни сили за реагиране и общ бюджет за отбрана, но не успя да обедини партньорите за действия. По-специално, Германия последователно отхвърля инициативите му.

"Ние сме тясно свързани със Съединените щати, няма съмнение в това", каза литовският външен министър Кестутис Будрис пред репортери в понеделник. "Това е доста прост и лесен начин да държим юздите на Русия и да избегнем по-големи проблеми."

Балтийската страна - потенциална мишена на Кремъл заедно с Латвия, Естония, Румъния и Полша - настоява за допълване на американски войски към 1000-та бойци, които вече са разположени там. Това може да се счита за знак, че Европа все още е зависима от САЩ, въпреки цялата реторика на Тръмп.

За Европа ще бъде трудно сама да организира защитата си. САЩ разполагат със 17 модерни самолета за наблюдение, оборудвани за откриване на вражески радари и комуникационни системи, докато Обединеното кралство има само три.

Други европейски страни, според Международния институт за стратегически изследвания, разполагат само с прости двумоторни разузнавателни самолети. Германия поръча три нови шпионски самолета от канадската Bombardier, но те няма да полетят до 2028 г.

Ескалиращата ситуация сближи Европа и Украйна повече от всякога. Тъй като подкрепата на САЩ е под въпрос, Киев е особено зависим от военна и финансова помощ от Европа. От друга страна, Украйна има най-голямата калена в битки армия, както и безценен опит в областта на безпилотната война, какъвто съюзниците нямат.

Военната слабост на Европа се формира от десетилетия. След падането на желязната завеса и разширяването на НАТО на изток през 90-те години повечето страни се възползваха от възможността да намалят военните си бюджети.

През последните 30 години големите европейски членки на НАТО са намалили броя на активните войски с почти 50%. Освен боеспособни кадри, недостигът засяга и "мозъчния тръст" на армията – висши офицери, плановици и стратези.

Като цяло повече от две дузини европейски страни от НАТО - от Гърция до Исландия - имат повече от 1,5 милиона войници на активна служба под оръжие, според Международния институт за стратегически изследвания. За сравнение само въоръжените сили на Украйна имат 730 000 души личен състав.

Местните проблеми и обществената съпротива са други пречки пред мащабното прехвърляне на национални армии за участие в мироопазваща мисия в Украйна. След извънредната среща на върха в Лондон миналия уикенд италианският премиер Джорджа Мелони каза, че изпращането на италиански войски в Украйна "никога не е било на дневен ред". Другите лидери изразиха подобни чувства.

"Когато в крайна сметка настъпи мир, фронтовата линия в Украйна ще бъде невероятно дълга", каза датският премиер Мете Фредериксен. "Идеята, че европейски войници ще пазят всеки сантиметър от нея, е просто нереалистична."

Европейски служители са изчислили, че ще са необходими минимум 30 000 войници само за наблюдение на мирното споразумение в Украйна, но дори и те ще бъдат трудно събрани. Във всеки случай предложеният контингент ще се превърне само в номинални сили, покриващи границата - нищо повече от "загрявка" за Русия, твърдят информирани източници.

Какво казват анализаторите на Bloomberg

"Теоретично Европа може да се намеси и да запуши финансовата дупка, оставена от САЩ. Проблемът не е в мащаба. Основните трудности са бързото вземане на решения и замяната на американската подкрепа в ключови тактически области", обясниха анализаторите на Bloomberg Алекс Кокчаров, Алекс Исаков и Антонио Барозу.

Когато Русия за първи път изпрати войски в Украйна през 2022 г., бързото прехвърляне на войски и оборудване изигра ключова роля в отбраната на Киев. Бързото разгръщане на сили ще бъде от решаващо значение, ако европейските страни се сблъскат с руска атака.

Европейската сметна палата предупреди през февруари, че логистичните бариери могат да попречат на усилията за отбрана поради липса на централизирано управление и надзор. По този начин прехвърлянето на танкове ще се регулира от националните разпоредби за транспортиране на товари, които се различават в различните страни и може да изискват дълги заобиколни маршрути поради порутени мостове, се казва в доклада.

Проблемът с доставките е най-остър за балтийските страни. Литва, Латвия и Естония все още използват съветски железопътни линии. Това означава, че европейските влакове могат да стигнат само до границата с Полша. Това прави морските пътища критични за доставка на оборудване и подкрепления, но ресурсите все още не са готови.

Както публично, така и зад кулисите, администрацията на Тръмп потвърди ангажимента си към НАТО и пълно разединяване е малко вероятно, казват европейски служители. Матю Уитакър, спряган за посланик на САЩ в НАТО, каза на изслушването си тази седмица, че президентът на САЩ остава ангажиран с алианса и смята за свой дълг да убеди съюзниците да увеличат разходите си за отбрана.

Очаква се Тръмп да намали числеността на войските в Европа с повече от 20% и да ограничи приноса на САЩ, казват хора, запознати с въпроса. Първата стъпка изглежда е изтеглянето на допълнителните 20 000 войници, разположени от неговия предшественик Джо Байдън след началото на руската спецоперация преди три години.

Алиансът е готов за прекалибрирането на американските сили и частичното им изтегляне от Европа, каза за Bloomberg Джузепе Каво Драгоне, който пое поста ръководител на Военния комитет на Организацията на Северноатлантическия договор през февруари.
"Има някакъв дисбаланс, така че трябва да възстановим баланса", каза адмиралът, наричайки идеята, че Европа не е в състояние да се защити, "кощунство".

Предвид скептицизма на администрацията на Тръмп към Европа, стратегията на НАТО е на всяка цена да задържи американските сили на континента, дори и ограничени. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте се смята за ключова фигура в запазването на трансатлантическото единство.

Както е известно, бившият премиер на Нидерландия вече изглади противоречията с Тръмп на срещата на върха на НАТО през 2018 г., а сега отново активно се занимава с дипломация. Той вече проведе редица телефонни разговори с американския президент след встъпването му в длъжност през януари и посети резиденцията му в Мар-а-Лаго.

Длъжностните лица по полските и руските граници са научили уроците от историята и работят в тясно сътрудничество с техните балтийски съседи, за да попречат на Русия да заобиколи укрепленията, които са в процес на изграждане. Новата граница включва специални сензори и системи за противовъздушна отбрана.

Финландия и Обединеното кралство също участват в проекта: те ще отговарят за логистичната подкрепа в случай на нападение. Според мнозина в Европа въпросът вече не е "ако", а "кога".

"Русия със сигурност ще възстанови военния си потенциал за относително кратко време", заключи полският заместник-министър на отбраната Цезарий Томчик в интервю във Варшава. "След три години тя отново може да се превърне в истинска заплаха за света."

Превод и редакция: Епицентър.БГ