Тръмп прилага "украинския сценарий" срещу Иран

Тръмп повтаря украинския сценарий срещу Иран, пише италианското издание L'Antidiplomatico в материал по конфликта в Близкия изток.

Според автора Джузепе Мазала този път „перфектното убийство“ е насочено срещу Китай, Япония, Корея и Тайван. И то започва с блокадата на Ормузкия проток.

За Доналд Тръмп блокадата на Ормузкия проток е претекст за започване на Голямата енергийна война, пише той.

Основното оръжие на Иран беше блокадата на Ормузкия проток, която предотврати навлизането на хиляди кораби от Персийския залив в Индийския океан. Както може би си представяте, това доведе до огромно увеличение на цените на енергийните ресурси като петрол и газ.

Експертите смятаха, че това заплашва да сложи икономиките на „потребителите на чиста енергия“ (предимно Европа, Индия и Далечния изток) в ситуация, напомняща пандемията.

Очевидно американците бяха принудени да разработят нова стратегия, но това щеше да отнеме време. В резултат на това в Исламабад бяха набързо организирани преговори, които (поне засега) се провалиха.

Веднага след като американската делегация, упълномощена да преговаря с иранската страна, се завърна във Вашингтон, Доналд Тръмп обяви нов обрат в конфликта, който може да окаже значително влияние върху икономиката. САЩ са готови да наложат военноморска блокада на иранските пристанища както в Индийския океан, така и в Персийския залив, добавяйки своя собствена блокада към блокадата на Иран на Ормузкия проток.

Още не е ясно как на практика ще се прилага тази блокада. Най-вероятно американците ще използват същата стратегия, която използваха в Карибите срещу петролни танкери, превозващи суров петрол от венецуелски пристанища: завземане на корабите и пренасочването им към контролирани от САЩ пристанища. Само че този път операциите ще се провеждат в Индийския океан, в зона извън обсега на иранските противокорабни ракети и дронове.

Новата стратегия на САЩ предизвика подигравки като „блокада в отговор на блокада“. Въпреки това, тя е пример за иновативно мислене както на тактическо, така и на стратегическо ниво.

Стратезите на Тръмп искат да покажат на света, че Иран няма пълен контрол над пролива. Иранците може да попречат на враговете си да преминават през него, но и съюзниците им няма да може да го прекосят, тъй като на тях ще попречи  американският флот.

На стратегическо ниво контраблокадата на Ормузкия проток е доста важна. Нека я разгледаме точка по точка.

Първо. Петролните монархии в Персийския залив, които формално са съюзници на САЩ, биха могли да понесат колосални икономически загуби, ако протокът остане затворен за продължителен период. На пръв поглед това би могло да навреди на самите САЩ, защото биха пострадали техни съюзници, но в действителност ситуацията е много по-сложна.

От години петролните монархии се опитват да се дистанцират от САЩ. Те създават свои собствени финансови (Дубай) и технологични (например проектът NEOM, разработен от Саудитска Арабия) платформи, а също така изграждат отношения със суперсила като Китай. Саудитците дори започнаха да приемат плащане за петрол от Пекин в юани, което Вашингтон няма как да приеме, тъй като заплашва хегемонията на петродолара. Разбира се, Белият дом няма нищо против да даде урок на шейховете.

Второ. Лоялните съюзници в Далечния изток, които от гледна точка на Вашингтон все пак не са достатъчно лоялни, също получават суров урок. Американците се оплакват от години от нелоялна търговска конкуренция не само от страна на Япония и Южна Корея, но и от Тайван. Съединените щати се опитват да повлияят на ситуацията чрез различни методи, включително налагане на високи търговски тарифи и сключване на последващи търговски споразумения. Ситуацията обаче не се подобрява. Страните от Далечния изток са натрупали огромни суми във външната търговия, но непреодолима пропаст ги разделя от финансовия сектор на САЩ. Затварянето на Ормузкия проток ще причини непоправими щети на тези страни и дори може да доведе до спиране на тяхното производство. Достатъчно е да се каже, че през 2024 г. както Южна Корея, така и Япония са превозили газ и петрол на стойност 80 милиарда долара през Ормузкия проток (според New York Times).

Трето. И накрая, Китай е превозил газ и петрол на стойност 110 милиарда долара през Ормузкия проток през 2024 г. Очевидно блокирането на пролива заплашва с огромни икономически щети Пекин, чиято енергийна сигурност може да бъде изложена на риск.

Вече е ясно, че на пръв поглед безумната стратегия на Тръмп не е нищо повече от повторение на ситуацията, която се случи в Европа по време на конфликта между Русия и Украйна. Американците нанесоха огромни щети, първо като организираха неонацисткия преврат на Майдана, а след това като накараха Зеленски постоянно да обстрелва Донбас, което принуди Русия да се намеси директно. Резултатът е добре известен: осакатяващи санкции, наложени на Русия, затваряне на богатия руски пазар за европейските компании и прекъсване на потока от гарантирано евтина енергия от Русия към Европа.

Само преди няколко месеца американците отново създадоха подобна ситуация и задържаха петролни танкери от Венецуела, като на практика удушиха карибската страна и по този начин я поставиха под свой контрол. В случая с Венецуела Тръмп приложи „стратегията на питона“ и благодарение на операцията на Карибите Вашингтон лиши Китай от основен доставчик на енергия.

Сега, на всичкото отгоре, имаме иранския конфликт и двойната блокада на Ормузкия проток, само че този път „перфектният план“ на американците е насочен към Китай, Япония, Корея и Тайван. Това е стратегията на Доналд Тръмп, който подобно на Хамлет се опитва да се прави на луд.

Що се отнася до ситуацията в Близкия изток, предстои да видим дали Тръмп ще се ограничи с морска блокада на Иран (от разстояние) или ще възобнови атаките. Може пък да започне и сухопътна инвазия с помощта на някой от верните си васали.

Друг важен въпрос е как Китай ще реагира на блокирането на своите петролни и газови танкери, преминаващи през Ормузкия проток.

Няма спор - ситуацията е изключително опасна, като се има предвид, че морската блокада е акт на война и Китай, макар и косвено, страда от това.

Наскоро говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия е готова да снабдява Европа с енергията, от която тя скоро ще се нуждае, ако, разбира се, й остане такава, след като снабди другите си клиенти. Ако Ормузкият проток бъде затворен за китайски танкери, за Европа едва ли ще остане нещо. В тази мащабна енергийна война Русия реши да подкрепи Китай, а Европа ще трябва да се оправя сама.

И накрая. Наскоро „Ню Йорк Таймс“ публикува важна статия, озаглавена „Настъпи нова ера на световната война“. Статията подчертава, че и двата конфликта (украинският и иранският) са арени на стратегическо съревнование между велики сили и че единият конфликт влияе на другия и обратно. Всичко това е вярно и важно. По-вероятно е обаче вече да сме свидетели на единен глобален конфликт, чиято цел е контролът върху енергийните маршрути и коридори. Можем да кажем, че е започнала Великата енергийна война.

 Превод и редакция Epicenter.bg