Добър ден, уважаеми поддръжници на кабинета „Орешарски“. Здравейте и вие летовници, които вчера попаднахте в автомобилната блокада край „Евксиноград“. Хубав ден и на вас, медитиращите край морето – депутати и министри, които въпреки скандиранията за оставка, пред входа на лятната резиденция успяхте да си докарате холивудския тен и опазихте спокойствието си, благодарение на полицейската охрана.

Прави са столичани – животът в България е досущ, като този в блато. Там, където водата е застояла и е бедна на кислород, мирише ужасно на изгнили микроорганизми. Но във всяко мочурище, някъде край бреговете, кипи живот. Въпреки, че дъното е затлачено от утайки, повърхността е покрита с красиви водни лилии, а край тях гордо плуват лебеди.

Животът в България по нищо не се различава от този в блатото. Това пролича и на протеста под мотото „Да блокираме Евксиноград“, където десетки варненци, начело с двама водолази се опитаха да защитят интересите на страната ни и да настояват за оставката на кабинета „Орешарски“. Да, разбира се, че това са същите хора, които ежедневно скандират пред сградата на община Варна. Нямаше нови попълнения, с изключение на няколко души, пристигнали от София, в подкрепа на варненци.

Но именно това са хората, които нямат партийни интереси, различават се от доста псевдопатриоти, които хем са на държавна заплата, хем обсаждат държавни институции. Част от протестиращите пред Евксиноград са представители на семейства, в които мъжът работи в кораборемонтен завод, а жената е безработна от години.

Да, протестиращите бяха малко. Не бяха хиляди, не бяха силни, но имаха право да изразят мнението си, протестирайки. За разлика от онези патриоти, които хем ги сърби, хем ги боли. Защото то не е лесно да излезеш на улицата и да скандираш, че искаш оставка на правителството, от което ти зависи месечното възнаграждение.

Всъщност, протестът край Евксиноград се състоеше от ядрото, от което зависи еволюцията. Дали недоволството ще притихне и ще достигне дъното, там където животът е сведен до нула, или ще се развие, зависи от нас, самите. И онази дама, попаднала в автомобилната блокада, която влезе в конфликт с недоволните, ръкомахайки нервно, настоявайки за правата си също трябва да е наясно, че ако това лято е успяла да си позволи почивка край морето, то догодина може би курорта ще й бъде само блян.

Защото протестът е за едно по-добро бъдеще, както в икономически план, така и в политически. Именно от политиците ни зависи както сключването на изгодни за страната ни договори, свързани с икономическия растеж, така и споразуменията, след които няма да се налага да защитаваме с живи вериги, невинни сънародници, за които се настоява да бъдат екстрадирани в страни, които дори не са част от ЕС.

Помислете сега, дали всъщност окупацията на резиденцията не е всъщност крачка към живот, по - различен от този в блатото.