Питър Тийл, Илон Мъск, Марк Андрийсън, Къртис Ярвин и група свръхбогати техномилиардери готвят свят, в който изборите, държавите и народният суверенитет ще останат в учебниците по история. Вместо тях – биткойн като единствена валута, алгоритъм вместо демократични институции и корпорации, които управляват като феодални владетели със собствени армии и пълен надзор над населението. „Те не искат да поправят системата – искат да я сринат и да построят своя върху руините – дигитална диктатура, в която гражданите ще бъдат заменени от потребители, а законите – от протоколи“, предупреждава Гил Дюран – журналист и автор на книгата „The Nerd Reich: Silicon Valley Fascism and the War on Global Democracy“ – в интервю за подкаста Decoder на CNBC, излъчен на 21 юли 2025 г.

Дюран описва идеологията им – „Мрачното Просвещение“ – като неореакционен проект, според който демокрацията е „остаряла технология“, а властта трябва да се концентрира в ръцете на технологичния и финансовия елит. В центъра на този кръг стои Къртис Ярвин, наричан от Тийл „неговият домашен философ“. Ярвин предлага „пачуърк“ от частни градове-държави, в които „градове ще се управляват от корпорации със собствена армия и тотален надзор над жителите, без право на глас – само с право да напуснеш“. „Това е подценяване на начина, по който работи авторитарното управление – ако можеше всички просто да си тръгнат, Северна Корея щеше да е празна“, казва Дюран.

Идеята вече е ребрандирана от друг играч – Баладжи Сринивасан – в концепцията за „мрежова държава“, представена като „по-безопасна“, но съдържанието остава същото: корпоративен феодализъм, в който суверенитетът принадлежи на код и акционери. „Ако Тръмп утре се обяви за вечен президент, те ще го аплодират и ще му пишат софтуера“, казва Дюран. „Това е новият фашизъм – не в ботуши, а в качулки и със сървъри.“

По думите му, този „нов световен ред“ вече се изгражда – чрез криптовалути, изкуствен интелект, чрез „градове на свободата“, планирани от MAGA и финансирани от технологични фондации. Моделът е заимстван от The Sovereign Individual – книга, според която настъпва информационна ера на безработица и хаос за мнозинството, докато „когнитивният елит“ изгражда укрепени анклави за своя безопасност. „Как изглежда свободата в свят, където не получаваш храна, освен ако някой като Елон Мъск не одобри твоето съществуване?“, пита Дюран.

„Те вече имат достатъчно пари, за да бъдат постоянна заплаха – и ще опитат отново и отново, докато не успеят. Това не е научна фантастика. Това е сценарий в реално време.“

Здравейте и добре дошли в „Декодер“! Аз съм Джон Форт, журналист в CNBC, съ-водещ на „Closing Bell: Overtime“ и на сериите „Fortt Knox“ в LinkedIn. Ще гостувам като водещ в още няколко епизода на „Декодер“ през това лято, докато Нилай е в родителски отпуск.

Днес разговарям с много специален гост: Гил Дюран, стар приятел, журналист и автор на „Нърдрайх“ – бюлетин и подготвяна книга относно смяната на политиката от Силициевата долина и възхода на технологичния авторитаризъм.
Познавам Гил от много време. Запознахме се в края на гимназията и бяхме заедно в колежа, а след това бяхме колеги и в „Сан Хосе Мъркюри Нюз“. Гил има впечатляваща кариера, която обхваща както медии, така и политика: той беше прессекретар и директор Връзки с обществеността на високопоставени политици от Калифорния, като губернатора Джери Браун и сенатор Дайан Фиенстийн, а беше също и съветник на Камала Харис    по време на мандата ѝ на Главен прокурор на Калифорния.

Сега, пишейки „Nerd Reich“, Гил е фокусиран върху различна тема, за която казва, че остава изумително прикрита от вниманието на официалните медии. Това е историята за влиянието на техно-парите върху политиката и обществото като цяло и за притеснителните философски виждания, които ръководят това влияние.

„Нърдрайх“, според разбиранията на Гил е мрежа от могъщи, ултрабогати милиардери. Хора като Питър Тийл, Илон Мъск, Марк Андрийсън и други, чиито политика и влияние в момента тласкат страната все по-далеч от демокрацията, към нещо прилично на смесица от неограничен капитализъм и монархия.

Тази идея се разхожда наоколо от известно време. Ще чуете Гил да я нарича "Мрачното Просвещение", докато други я наричат нео-реакционистко движение. Сред централните действащи лица тук са Къртис Ярвин – влиятелен антидемократичен блогър, чиито идеи някога отиваха далеч отвъд общоприетото за мейнстрийма, но който наскоро привлече вниманието на политици като вицепрезидента Джей Ди Ванс.

Това е и централната теза на Гил: макар че тези идеи не са нови, прегръщането им от някои от най-богатите и влиятелни хора на планетата е сравнително нов феномен, който получи много силен заряд от преизбирането на президента Доналд Тръмп.

След като тези идеи влязоха и в Белия дом чрез движението MAGA, според Гил те са създали опасна коалиция между крайно десните и привържениците на най-големите и най-популярни технологични платформи и продукти. Все пак, както видяхме с Елон Мъск и DOGE, тези техно милиардери не просто стоят в сянка – те искат да разпарчетосат и да изградят наново управлението на страната от основи.

Гил е един от най-острите мислители върху този проблем, който никога не се свени да казва това, което наистина мисли. Затова смятам, че ще намерите този разговор за много просветляващ. Така беше и за мен.

Започваме с автора на „Нърдрайх“ Гил Дюран. Страхотно е, че си тук в „Декодер“!

- Благодаря за поканата.

- Ще говорим за „Нърдрайх“, разбира се, защото това пишеш, това говориш в подкаста си, това правиш. Но първо, едно признание: с теб се познаваме отпреди 31 години от гимназията. Получихме една и съща стипендия за журналистика, бяхме в един и същи колеж и сме приятели.

Започнахме журналистическите си кариери, ти се фокусира повече върху култура, правителство и политика, а аз – повече върху бизнес и технологии. Ти постигна блестяща и всеобхватна кариера, управляваше връзките с обществеността на най-важните политици в Калифорния: Джери Браун, Камала Харис, Антонио Вийярайгоса, Даян Фиенстийн.
Това обаче е леко в миналото за теб. В момента нашите два свята са в сблъсък. Управлението и културните въпроси от една страна, и бизнесът и технологичните въпроси, от друга. И така, какво представлява „Нърдрайх“?

- „Нърдрайх“ е термин, с който някои хора описват култова група милиардери, които в общи линии се опитват да заменят демокрацията с нещо подобно на корпоративна диктатура. Някои хора наричат това движение "Мрачното Просвещение", нео-реакционистко движение или държава-мрежа.

В негова подкрепа стоят шепа СЕО-та и милиардери: хора като венчър капиталиста Марк Андрийсън , основателят и собственик на „Coinbase“ Браян Армстронг, с участието на хора като СЕО-то на „OpenAI“ Сам Олтман и дядото на всичките тези Питър Тийл, който от десетилетия рекламира някои от тези идеи.

- Кое е нередното при тях?

- Ами, бих казал, че това е дълбоко анти-американско. Те визират пост-САЩ свят, в който на мястото на демокрацията имаме всъщност техно-феодализъм – феоди, управлявани от тех-корпорации. И те са съвсем неприкрити в тези намерения. Ние с теб сме завършили Политически науки в университета DePauw. Бих казал, че в академичните среди има разговори за дългосрочното здраве на националната държава в 21 век, а тези хора ги заглушават, предлагайки продукт или модел, който би ги поставил за върховни водачи на световното правителство в бъдеще.

Но мисля, че преди да преминем към опитите за промяна на нацията или на националната държава, може би трябва да обсъдим тази идея с американския народ. В обобщение, имаме група от свръхбогат елит с много апокалиптична визия за посоката, в която върви обществото и света, които бързат да прокарат най-удачното според тях решение – решение, което, между другото, ще увенчае главите им с корони.

- Това ми напомня на някои теми от книга, която прочетох в гимназията, от авторката Айн Ранд, със заглавието „Изворът“, за която мисля с теб говорихме по време на първата година в колежа. Тезата се вписва и в друга книга на Ранд – „Атлас изправя рамене“.

Идеята, че „А, там има едни хора, които са по-продуктивни като капиталисти, а капитализмът е , добър. Това е жизненият сок на обществото и ние имаме нужда тези хора да движат нещата, вместо разните там алтруисти, хлевоусти, прогресивни хора, които само размиват и правят посредствено всичко в света“ – е много убедителна, ако я четеш когато си тийнейджър, а може би и когато си милиардер.

- Това категорично е идеология на технологичното превъзходство. Идеята, че щом имаш милиарди долари и си създал значим технологичен продукт, значи си добър във всичко останало. Имаше една, струва ми се, еврейска поговорка, че „Ако си богат, значи си и красив и можеш да пееш“. Това е същото – щом си богат, значи вече можеш да правиш всичко. Виждаме същият Дънинг-Крюгер подход при всички, от Елон Мъск през Джеф Безос, които влизат в бизнеси, от които нищо не разбират и правят пълна каша. Опитват се да приложат същата тази идея и към управлението.

Имаш право, много хора виждат корените на тази идея в Гълтовата падина [от „Атлас изправя рамене“]. Идеята за анклави, изцяло контролирани от технологичните елити, се среща в научната фантастика. Обикновено те са лошите. За нищо на света не мога да разбера защо тези момчета са решили откровено да бъдат лошите от научната фантастика.
Но това са идеи, които наистина се сриват под тежестта на реалността, защото управлението и получаването на съгласието на управляваните е отдавнашен исторически проблем. Най-доброто ни постижение от няколко хиляди години насам е измислянето на нещо подобно на демокрацията, която имаме в момента, и идеята, че просто ще я заменим с тези корпоративни феоди има много необмислени аспекти и това става много очевидно, щом започнат да опипват под повърхността.

- Обаче един от водещите мислители от страна на техно милиардерите е човек на име Къртис Ярвин. Неотдавна той води дебат в Хрвард, и като че ли се справи доста добре. Как би обобщил подхода на Ярвин към нещата?

- Ярвин е компютърен програмист и псевдо-интелектуалец, който в началото на 2000-те започна да измисля своя теория на политиката, която като цяло подхранваше идеята, че вместо демокрация имаме нужда от диктатура. Че ще сме много по-добре с монархия, като влезе в дълбоки детайли за начина на създаване на тази нова система, който предвиждаше разбиваването на националната държава на по-малки територии, наречени от него „пачуърк“, които да бъдат управлявани от тоталитарни корпорации. Например, той си представяше един Сан Франциско от бъдещето, който ще се нарича Фриск Корп, ще се управлява от корпорация на име „Фриск Корп“ и в него всички ще бъдат под тотално и непрестанно наблюдение, включително и в личното пространство на собствените им домове.

Всичко това ще осигури собствената ни сигурност и ние ще трябва да се чекираме, за да влезем и да се чекираме, за да излезем от града. Управата на града ще има тотална власт над нас. Ще могат да ни убиват, ако щете. Нямаме права. Единственото нещо, което ще можем да направим, е да напуснем, да гласуваме с краката си – което е подценяване на начина, по който работи авторитарното управление. Защото, ако беше възможно всички просто да си тръгнат, хората просто щяха да напуснат Северна Корея, Китай и всички тези държави. Неслучайно не го правят – не им е позволено.

- Или, може би, Сингапур.

- Да, той се е превърнал в такава идея. И така, няколко години по-късно Баладжи Сринивасан, бивш главен технически директор на „Coinbase“ и бивш партньор на „Andreesen Horowitz“ и приятел както на Ярвин, така и на Питър Тийл – а това е важен момент... Питър Тийл има дългогодишна връзка с Ярвин, финансира компанията му в продължение на години и го е посочвал в разговори като свой вдъхновител. Той е смятан за домашния философ на Питър Тийл. Та, Сринивасан разбира, че отъждествяването с Ярвин изглежда малко застрашително, защото Ярвин има някои странни идеи какво да се направи с бедните хора, а в писанията му има много език на геноцида. Затова Баладжи Сринивасан се опитва да актуализира проекта до така наречената „Мрежова държава“ и издава цяла книга, в която се опитва да го ребрандира като безопасна от страна на корпорациите идея. Трябва да започнем да мислим за суверенитет, но тук и той започва с налудничавите идеи как би изглеждало това.

- Предполагам, че ако искам да взема другата страна, което трябва да направя, за да поддържаме интереса, може да се каже, че идеите на Ярвин не са толкова далеч от тези например на Александър Хамилтън? А динамиката между Хамилтън и Томас Джеферсън беше здравословна динамика за формирането на американските идеи. Хамилтън беше обвиняван, че е монархист. Той съвсем ясно се обявява за повече власт за умните и богатите хора и за правила, определяни преди всичко от тях. Томас Джеферсън, въпреки множеството си противоречия и лицемерието, беше човекът на народа, про-демократичният човек.

- Мисля, че на Ярвин би му харесало това сравнение. Но не мисля, че го заслужава. На практика това е един неуспял основател на старт-ъп – неговият продукт никога не успя да направи това, което се очакваше да направи. Ако не можеш да създадеш този свят, как ще се оправяш с останалата част от него? Работил съм в държавната администрация, в кметството на столицата Сакраменто – има трудни решения, сложни проблеми, които не се решават с подобно опростенческо мислене на шепа хора, прекарали целия си живот с наведени над компютърните кодове вратове. Но те не го разбират. Това е липсващият елемент в техните идеи.

Ярвин няма докторат по нищо, включително и по история. Ако говориш с политолози или с историци, както правя аз, понеже пиша книга на такава тема, е почти обидно да ги занимаваш с неговите идеи, защото те са несъстоятелни и специалистите веднага влизат по дълбоко, при философи, мислители и историци, които вече са развенчали основните идеи тук.

Така че, те оперират на първично ниво, почти като спорещи гимназисти, или като нас в първата година на колежа, докато дебатирахме за Гълтовата падина. Спомням си как водехме странни спорове за неща, които никой от нас всъщност не разбираше, но ние наистина трябваше да сме прави. Това правят и те, с тази разлика, че са възрастни хора. Проблемът е, че тези милиардери, които може би не са пораснали толкова бързо, колкото техните финанси, си мислят, че идеите им са велики, налагат ги и после, за жалост, всички ние трябва да се справяме с тях.

- Ние сме в момент, когато широката публика, или поне една голяма част от широката публика, сякаш е загубила доверието си в експертите и в институциите. Казваш, че той няма докторат. На това много хора отговарят с „Много важно, като няма докторат от Хрвард. Ауу, Харвард!“ Това е проблем с формулирането на американското обещание, защото хората предпочитат тези, които са направили много пари, пред тези, които са натрупали знания или опит. Това изглежда като резултат от някакво провалено обещание.

- Да, определено. Имаме медии, които всецяло фаворизират богатите и ги правят да изглеждат по-добри от всички останали. Мисля, че имаме отдавншна културна традиция, в която богатството е смятано за доказателство, че си по-добър, че работиш по-усилено, че имаш морално превъзходство. Така че много неща са ориентирани по този начин.

Нека кажем – нашият президент е човек, който през 80-те и 90-те играеше стереотипът на богаташа по телевизията, нали?! Доналд Тръмп винаги е тук с позлатения, кичозен имидж, който проектира. Но мисля, че в някои отношения това започва да е недостатъчно. Мисля, че когато ни удари ефектът от митата, избирателите на Тръмп ще започнат да намаляват и хората ще научат, всеки по свой начин, че голямото богатство не означава мъдрост и не означава лидерство.

Тръмп успя да стигне доста далеч като една илюзия, но има и друг Доналд Тръмп. Независимо дали го обичаме или го мразим, не можем да отречем, че той има продължителна харизматична връзка с американския народ. Това го няма при Елон Мъск. Няма го при Питър Тийл, който едва може да сдъвче и едно разбираемо изречение. И със сигурност го няма при Къртис Ярвин. Ако аз имах голям бюджет, със сигурност щях да сложа реклами, насочени към MAGA, които да им покажат какво говорят тези момчета. Защото тези момчета нямат нищо общо с републиканеца с червената шапка. Те гледат високомерно на този човек.

За жалост, единственият, който посочва този проблем, е личност, която аз също презирам в политическо отношение – Стив Банън. Той говори на хората за тези неща – за трансхуманизма и мрежовата държава и останалите странни идеи, които те планират да наложат на хората. По-големият проблем е, че ние нямахме истинска дискусия за тези неща, защото медиите в много голяма степен наложиха затъмнение. Вероятно на редакторите тези неща им се струват прекалено странни или езотерични.

Сега всичко ни се хвърля в лицето все повече, с всеки следващ месец и отдавна сме преминали отвъд момента, в който можеше да го игнорираме. Изненадан съм, че „The New Yorker“ го отрази преди „The New York Times“ или „The Washington Post“. Миналата година написах неща, около които те едва сега започват да се въртят, и повярвайте ми, колкото и да съм щастлив, че съм писател на свободна практика, който е открил важна тема, не аз трябваше да съм човекът, който заговори за това. Защото миналата година беше моментът, когато американският народ заслужаваше да научи за тези неща.

- Мисля, че сега някои публикации се опитват да не изглеждат странни и в този процес може би не отразяват определени неща. Но Ярвин би казал – и ако трябва да сме точни, той вече го направи – че президентството на Франклин Делано Рузвелт е моделът, от който Америка се нуждае сега, нали така? Той говори за количеството власт, която Франклин Делано Рузвелт е концентрирал. Рузвелт, излизащ от Златната епоха, е имал много власт и е взел много решения, за които лесно може да се каже, че са били значими. Правилно ли е това?

- Той погрешно описва Франклин Делано Рузвелт като монарх или диктатор, което не е вярно, защото Рузвелт е избран. Рузвелт беше обичан, и след като си отиде неговото място бе заето от човек, който не беше член на семейството му. Няколко години по-късно на власт дойде човек от опозиционната партия. Защото това е принципът, на който работи американското управление.

Но ето причината, поради която Ярвин е обсебен от Рузвелт. Рузвелт е президент в извънредно военно време. Той е президент по време на Голямата депресия и Втората световна война – време на голяма криза. Заради тази криза, на него му е била дадена повече власт, за да може бързо да прави всичко в защита на страната. А сега какво виждаме? Виждаме как Доналд Тръмп се опитва да обяви извънредни ситуации навсякъде, за да получи повече власт и да не трябва да минава през Конгреса и да избегне обичайните проверки и механизми. Затова смятам, че наистина е важно да се разбере до каква степен те смятат, че използването на извънредни правомощия е най-лесният начин за разширяване на правомощията на изпълнителната власт.

В „Нърд Райх“ написах текст за един старт-ъп тук, в Калифорния, който предлага Доналд Тръмп да обяви извънредно положение за националната сигурност, за да им позволи да изградят малък технологичен хъб на мрежова държава на о. Аламеда, в бивша военноморска база, където по случайност е и хабитатът на застрашен мигриращ вид птици. Накъдето и да погледнем, дори и към този смехотворен пример, виждаме това желание за извънредно положение, което е начин за заграбване на властта. Така че, това е ключът за разбиране на Ярвиновата обсесия по Франклин Делано Рузвелт – извънредните правомощия, с които е разполагал.

- Тази идея за извънредно положение, струва ми се, касае закона изобщо, нали? Но е много трудно да се дефинира една извънредна ситуация. Един скорошен пример е ситуацията с протестите в Лос Анджелис. Предимно мирни ли бяха тези протести? Или бяха бунтове и размирици? Зависи само от това фийда на коя социална медия гледаш, или кой телевизионен канал гледаш най-често и как това е отразявано. И извънредното положение е, така да се каже, въпрос на лично преживяване и е в контекста на личното ни мнение за посоката, в която върви страната.

- Да, до някаква степен, когато гледаш различни канали, виждаш различни неща. Но в Калифорния, когато има извънредна ситуация, губернаторът има властта да действа. Важното в случая с Лос Анджелис беше, че и кметът, и губернаторът дадоха да се разбере, че държат ситуацията под контрол. Полицията на Лос Анджелис и Департаментът на Шерифа се справиха със ситуацията. Ако е нужно някой да вика Националната гвардия, то това е работа на губернатора. Губернаторът повика Националната гвардия в 2020 г., когато в продължение на няколко дни имаше насилие и разрушения в Сакраменто. Така че, в случая Тръмп се възползва от убеждението, което FOX News и X на Елон Мъск създадоха, за да се вмъкне като герой в извънредна ситуация, каквато не съществуваше.

Да, имаше протести. Да, при малка част от тях имаше разрушения на имущество и вандализъм, но никой от участниците в тази ситуация нямаше нужда от намесата на Доналд Тръмп. Той политизира ситуацията и се вмъкна в нея, като се опита да създаде криза, защото знаеше, че това ще създаде по-голяма реакция от страна на хората в Калифорния. Точно сега, повече от всичко друго Доналд Тръмп иска конфронтация. Така че, както и в Силициевата долина, те винаги плачат от някаква криза, която в същото време бързат да създадат. Изкуственият интелект от общ тип (AGI) ще погуби всички ни, по-бързо да го създадем! Това е някакво странно психическо заболяване, но: Само ние можем да разрешим извънредната ситуация, която създаваме – това е логиката, която прилагат в случая.

- Друго нещо, което намирам за интересно в разговора за Франклин Делано Рузвелт, е твърдението на Ярвин, че Рузвелт е създал социално-осигурителни мрежи, голямо разрастване на правителството, огромни икономически стимули и подкрепа за правата на труда. Той едва ли не е положил основите на едно Велико общество. Това не ми звучи като мантра, която тази шайка иска да повтаря?

- Не, те искат да използват правомощията на диктатурата, за да вървят в обратната посока. Голяма част от всичко това е за да се изтегли обратно социалният договор, а много от тези идеи могат да бъдат проследени до книгата от 1997 г. „Sovereign Individual“ (пълното заглавие на книгата е „Суверенният индивид: Как да оцелееш и да процъфтяваш по време на колапса на социалната държава“, с автори Уилям Рийс-Мог и Джеймс Дейл Дейвидсън – б.пр.), която предсказа, че в 21 в. настъпващата информационна ера ще елиминира повечето работни места и това ще доведе до насилие, хаос и социална деградация, тъй като хората няма да могат да си позволят нищо. Но нова технология, наречена кибервалута, ще позволи на определен когнитивен елит, хора, които ще са забогатели много от тази информационна ера, да се издигнат на власт и да създадат собствени укрепени общности, където да бъдат в безопасност, докато всичко друго наоколо се разпада зад техните стени.

Имаме шепа СЕО-та, които ни казват, че ИИ ще разкара милиони и милиони работни места. Добре, какво ще стане с тези хора, които няма да могат повече да работят? Какво е тяхното бъдеще? Какво е бъдещето на техните деца? Те отговарят: „Ами, ИИ ще създаде други работни места“. Но аз пък чувам, че ИИ ще се усъвършенства непрестанно и ще отнема работните места, които създава. Има нещо, което не се връзва, някои хора говорят за универсален базов доход и за това, че всеки получава част от печалбата. Ами, това много прилича на социализъм на Силициевата долина.

Как изглежда свободата в света на универсалния основен доход на Сам Олтман? Как изглежда демокрацията, когато не получаваш храна, освен ако някой като Елон Мъск не одобри твоето съществуване? Тук има въпрос, за който тези момчета намекват, но никога не дават отговора. Мисля, че към това трябва да се подходи политически. Трябва да говорим как изглежда бъдещето, ако те се готвят да унищожат всички работни места.

- Какво е решението в такъв случай? Ако наистина вървим към Изкуствен общ интелект и този свръхинтелигентен софтуер, който премахва куп работни места – а много често това в крайна сметка не става – не изглежда ли, че сме водили същия разговор преди 20-25 години по повод на интернет? Интернет наистина елиминира работата на продавачите на енциклопедии, но на хората все още им е необходимо да са информирани. И докато САЩ по някакъв начин се опитват да спрат развитието на тези технологии на други места, има технологични компании и умни хора в тези компании, които ще продължат да работят по тях.

- Мисля, че имаме нужда от умен подход на регулиране. За жалост, в момента имаме усилия за забрана на регулациите, защото тези момчета овладяха Белия дом с Тръмп. Мисля, че е трудно да се направи разликата между възхода на Изкуствения общ интелект и съвсем реалната вреда от ИИ, която ще дойде в по-проста форма: предубежденията, които вече виждаме в алгоритмите на тези компании, и начините, по които те ще бъдат използвани за задълбочаване на съществуващите недостатъци в нашето общество. Според мен по-големият проблем е в това, което научихме – ако дадеш на хората твърде много пари, те откачат.

Някои от тях откачат и решават, че искат да приключат с демокрацията, да отхвърлят Съединените американски щати и да живеят в някакъв дистопичен научно-фантастичен свят. А когато имаш толкова много пари, ти не просто говориш за това – ти правиш стъпки то да се случи. Как да се справим с този проблем е много сериозен въпрос, на който според мен никой от политиците, демократи или републканци, не иска да отговори, защото са много зависими от тези хора и техните дарения за политическите им кампании. Нужен е някой като Франклин Делано Рузвелт, който да бъде предател спрямо тази класа, да се вдигне и да сложи тези милиардери обратно на мястото им.

- Да се върнем отново на идеята за Рузвелт, възможно ли е това да е част от естествения ритъм на американския климат? Тоест, когато нещата отидат в големи крайности в някоя посока –  както е било с бароните-бандити и всичко останало по време на бляскавите 1920-те с техните крайности – се налага да има, или в крайна сметка се случва, някаква консолидация на властта в отсрещната страна, която връща махалото обратно? Което не значи, че тези идеи са правилни, или че всичко, което Рузвелт е направил, е било смислено, или пък начинът, по който го е направил.
Но дали не е било просто необходимо, заради прекомерното богатство, което се е натрупало от едната страна, и сега тези приятели и откачените им идеи не представляват просто махалото, което се връща в обратната посока?

- Това е възможно. Изучавайки тези приятели, бях уплашен да установя, че те са запознати с този период от историята. Те са наясно какво се е случило в Златната епоха. Баладжи Сринивасан посочва Ида Тарбел (вероятно първата в света разследваща журналистка, която изобличава „Standard Oil“ в нелоялна конкуренция, манипулации, нелегални и сенчести практики, незаконни схеми в компанията-предшественик на „Стандард Ойл“, с публикуване на стотици документи в продължение на две години в изданието „McClure's“ – б.пр.) като голям враг. И досега го е яд на това, което тя е сторила на „Standard Oil“, при положение че жената е мъртва от 1944 година. Така че, според мен те търсят начин да сложат край на играта. Те имат достатъчно богатство, което продължава да се трупа сега, когато имаме барони-бандити, които са по-богати, отколкото вероятно в който и да е друг момент от историята – всички тези хора с безкрайни пари, които сега създават свои собствени форми на пари.

Така че, според мен те търсят как да приключат играта, затова и се вързаха с MAGA, защото имат един президент, който е готов да се продаде на най-висока цена, който напълно подлага на изпитание границите на закона, конституцията и ограниченията на изпълнителната власт. Не се съмнявам, че ако Доналд Тръмп утре обяви себе си за постоянен лидер на САЩ и каже, че сме приключили с демокрацията, ще имаме аплауз и тишина от почти цялата Силициева долина.

- Беше друг образът, който елитните директори от Силициевата долина излъчваха преди 25 години, когато ти и аз бяхме пресни колежани и се отправяхме натам. Експанзия на Атертън ли е това, което виждаме?

За хората, които не са запознати с Района на залива (Bay Area) – Атертън се намира извън Пало Алто. Там живеят много главни изпълнителни директори и венчър капиталисти и това е най-странното място в Бей Ериа, на което съм бил някога. Там има улици с жив плет с височина 4-5 метра, къщите почти не се виждат. В някои райони изобщо не се виждат къщи, защото това е идеята, не би трябвало да виждаш ничия къща. Там живеят супербогати хора. Ако те ви поканят и отворят портата зад живия плет, можете да влезете. Изпращат децата си в частни училища, живеят в къщи, които не можеш да видиш. Живеят много богато, а по улиците виждаш единствено пикапите на хората, които обслужват техните имоти.

Изглежда, че тази концепция се е разширила извън Атертън през последните 25 години. Без да го величая, но Стив Джобс живееше в Пало Алто, децата му учеха в държавното училище, а местните деца получаваха сладки на Хелоуин в дома му. Това е много различно от начина на мислене в Атертън, който напоследък сякаш е експандирал?

- Определено. Мисля, че в нашето общество имахме серия от кризи, които радикализираха някои от тези момчета, а повлия и огромното нарастване на богатството от неща като криптовалутите през последните години. Плюс ударът, който имахме от социалните медии. Значи, имахме финансовата криза от 2008 г., която показа на хората, че всичко е много по-паянтово, отколкото си мислехме. Имахме възход на социалните медии и президент от социалните медии – Доналд Тръмп, който напълно разруши политиката. Имахме движението Me Too, което доведе до много повече обществена осъзнатост и чувствителност към определени потиснически структури. Това вбеси много хора, които се чувстваха много могъщи и богати и преди това нямаха проблеми.

После имахме пандемията, която за кратко ни накара да работим всички заедно, но създаде нови разделения по въпроси като ваксините и обществените мерки за здравна сигурност. Като цяло заживяхме във време, в което нашите СЕО-та и милиардери вече не се чувстват комфортно да бъдат просто част от системата и се опитват да намерят начин да я изработят. Решиха, че всичко е узряло за разрушаване, в това число Съединените американски щати, както и либералната демокрация, и че те са призвани да ги отхвърлят и променят и да създадат система, която им е по мярка. Мисля, че в това е проблемът.

Спомням си, че преди 20 години, когато живеех в Сан Франциско, там имаше хора, които наистина презираха техничарчетата и ги смятаха за заплаха, която ще доведе до лоши идеи и промени в града. Смятах, че преувеличават. Не мислех, че е толкова лошо. Оказа се, че наистина е толкова лошо.

- Интересно. Нека се спрем на това за момент, защото популярният в страната образ на Сан Франциско е място, където се раздават игли, а лагерите за бездомни се простират из целия град. На действителната механика на всекидневния живот се обръща малко внимание.

В същото време, аз съм свидетел как в Сан Франциско през последните 20 години се направиха огромни инвестиции в офис пространства и в центъра на града, които направиха невъзможен живота на семействата на хората. Стигна се дотам, че когато пандемията удари и офисите затвориха, ние отидохме да работим от вкъщи, а Сан Франциско се превърна в град-призрак, защото балансът беше изкривен в полза на офисите срещу жилищното пространство за хората. Каква е според теб истината за Сан Франциско сега, в какво се е превърнал и на кого служи?

- Сан Франциско е най-добрият и най-хубавият град в Съединените щати. Това място е невероятно. Всякакви неща се случват там, има и райони на града, които са лоши. Ако не си израснал в Съединените щати, може и да не знаеш, че в тази страна винаги има лоша част на града, защото има бедни хора. И това се получава, когато се опиташ да ги сложиш всичките в един квартал – израснал съм в беден квартал и го знам. Ако отидете в моя роден град Тюлери, ще видите хубава част, в която има басейни и големи поляни, но ще видите и частта, от която съм аз, а това не е място, из което искате да се шляете през нощта. Така че, това е нормално.

Има няколко пресечки в Сан Франциско, където бездомниците и дрогата са излезли от контрол и това е проблем, който трябва да се реши, да се надяваме по рационален и достоверен начин. Но по FOX News имаше закопаваща кампания, която представи нещата сякаш това е целият Сан Франциско, докато реално, ако отидеш на три пресечки от епицентъра на тази зона, можеш да си поръчаш коктейл в японски стил за 20 долара, нали така? Има наистина и имащи, и нямащи. Това е приказка за два града, единият от които е наистина скъп, красив, чудесен, великолепен, пълен с култура, храна и така нататък. Така че, тази част от историята е много измислена, но наистина има и хора, които са били изхврлени от пазара. Това е историята на цяла Калифорния и на много други части на страната.

Заплатите не достигат на хората да смогват да продължават да живеят в тази страна. Скорошно проучване показва, че 60 % от американците изпитват затруднения да свързват двата края и да си позволяват основни неща. Това е проблемът, който трябва да решим. Техно милиардерите винаги са искали да врещят за няколкото пристрастени към фентанила пресечки в Сан Франциско. Обаче познайте какво подхранва зависимостта към фентанил повече от всичко друго? Криптото. Така че, да забраним криптото като първа стъпка към решаване на кризата с наркотиците. Но те не искат да го направят.

Те са наистина добри в това да привличат вниманието върху изкупителната жертва, далеч от реалния проблем, а той е, че имаме нарастващ брой милиардери и нарастващ брой хора, които живеят на палатка, и общество, което е толкова безкрайно неравнопоставено, че върви към сриване, по един или друг начин. Но това ще означава единствено разплата. Ще има разплата с ролята, която тези милиардери играят в обществото и с ролята, която тех-индустрията и Силициевата долина играят в нашето общество. Центърът на Сан Франциско е празен заради Zoom, заради това, че сега можеш да работиш от дома. Работих във финансовия район 10 години, това не е място, на което срещаш бездомните и наркоманите. Те са на мили от там.
Проблемът на центъра е, че сега хората работят от вкъщи. Всички ресторанти, които съществуваха там от години, за да предлагат обяд на работещите, изчезнаха, офисите са празни, мъртвило е. Ако отидете в квартали, където хората сега работят, където живеят – всичко е в бум, защото нещата са се преместили там. Имаме миграция от офис пространствата. Вече нямаме нужда от тях, защото технологиите ги разрушиха и хората не искат да ходят в офиса всеки ден. В новините излиза, че центърът е празен заради бездомниците, но това е изцяло измислена дезинформация и пропаганда. Това са два отделни проблема на разстояние от няколко мили помежду им, но начинът, по който са съчетани от мнозина в Силициевата долина, FOX News, Newsmax и президента на САЩ, дава на хората фалшива представа за това, което се случва.

- Може би сме в преходен период, връщаме се към идеята за климата и времето, когато градовете са били проектирани за реалността от 80-те или 90-те години на миналия век спрямо начина, по който хората се движат през деня, а също така работят, играят и живеят. Но някои от тези основни механизми са се променили, защото технологиите и хората сега работят, играят и живеят по различен начин. Това означава, че на различни места има куп инфраструктура, която просто не е толкова необходима, колкото преди, и тогава се стига до проблеми с настройките.

- Със сигурност. От хиляди и хиляди години хората са измисляли начини да се подслонят. Изумително е, че ние не успяваме да измислим как да подслоним хората, които имаме тук. Част от проблема с центъра на Сан Франциско е, че не е лесно да се превърнат всички тези офиси в жилища. Ще бъде скъпо, ако трябва да ги разрушим или да ги преработим, или напълно да ги преконфигурираме. Има офис сгради, които бяха преработени, но те, разбира се, няма да бъдат жилища за бедни хора, а за по-богати, които могат да си позволят да живеят в преработена офис сграда.

Ние сме в момент, когато трябва да разберем – с всички технологии, които имаме и с цялото бъдеще, пред което сме изправени – защо не можем да решим основните си стари проблеми? За жалост, има политическо разединение, защото хората, които казват, че искат да решат тези проблеми, искат да го направят по определен начин. Тогава се получава политическо несъгласие. Да вземем книгата „Изобилие“, която излезе и оттогава всички се карат заради нея. Да, разбира се, Изобилие звучи страхотно. Хубава дума. Трябва да имаме изобилие. Когато влезеш в подробностите обаче няма рационална политика, която може да бъде предложена и всички просто да се съгласят с нея, само защото е рационална. Политиката не се основава на рационалност.

Тя се основава на всички останали фактори: емоция, идентичност и морал. Дори и да успеем да намерим домове за всички, някой ще бъде против, защото трябва да работиш, за да получиш дом. Тук, в Сан Франциско, действително има движение, което настоява хората да не получат жилище, ако преди това не спрат наркотиците. Фактите и данните наистина сочат, че има желание да се настанят бездомните, без да се създават допълнителни бариери за това, а после да се правят опити те да бъдат изтръгнати от наркотиците. Има обаче хора с морални задръжки, според които не бива да получаваш нищо, ако взимаш наркотици. И това е напълно ненаучно. Данните доказват, че е погрешно, но ето ги всичките техно СЕО-та, които настояват „трябва да минеш лечение, иначе няма дом за теб“.

- Би било интересно да нямаш право да взимаш държавни поръчки, ако си на наркотици. (Смях)

- Е, правилата важат само за някои хора. Тестовете за наркотици са само за малките хора.

- Намираме ли се в ситуация, в която технологиите и демокрацията са във фундаментално противоречие? Напът ли сме да открием топлата вода по някакъв начин? Защото при всяка нова технология някой се опитва да я представи като решение на неравенството. Ще решим дигиталното неравенство. Е, не го решихме. Както видяхме по време на Ковид, децата, които имаха средствата и учеха от вкъщи, се справиха по-добре в изолацията. Децата с недостатъчно развити умения, които участваха в мощни специализирани училищни програми, се справиха много по-зле. И това даде начало на споровете, че всички тези програми всъщност подбират най-талантливите деца отвътре. А причината тези деца да се справят добре не е в програмата, а в това, че те бездруго биха се справили по-добре. Защото много от тези деца са имали проблеми, когато са били откъснати от структурираната среда и не са имали интензивното внимание на учителите, академичната подготовка и т.н. Но сега това се случва отново с ИИ.

Наистина, намираме ли се в поход на технологичния прогрес, при който сякаш технологиите и демокрацията, справедливостта и финансовите възможности са в коренно противоречие? Виждаш ли някакъв начин да се промени това уравнение?

- Социалната справедливост и икономическата справедливост сега ще бъдат обявени за „будни“ от СЕО-тата, а те мислят, че тъкмо са победили всички тези идеи. Можем да отидем и в меритократично бъдеще, където получаваш нещо, само ако можеш да се състезаваш на най-високо ниво, според правилата, създадени от силициевите босове. Мисля, че голяма част от проблема е кой създава тази технология и за кого се създава тя? Не вярвам действително в популярността на Общия изкуствен интелект и на ИИ, но СЕО-тата пробутват идеята, че са напът мащабно да трансформират и да разрушат света по начин, който изглежда ще засегне мнозинството от хората, за да облагодетелства само малцина от тях.

Защо е така? Защо е такъв замисълът им? Защо не се опитват да намерят начини да създадат технологии, които да решат проблемите, които имаме, вместо да създават нови, по-лоши проблеми? Според мен фундаменталният проблем е, че тези технологии са измислени от хора в частния сектор, без никакъв друг мотив, освен печалбата. Докато в миналото, някои от най-големите и трансформиращи технологии, които сме имали, са идвали от правителствата, за общото благо, за националната сигурност, заради други мотиви, за да решават проблемите по различни начини. Не зная как може да се поправи този проблем, когато сме напът да позволим на шепа невероятно богати мегаломани да ръководят прогреса.

- Мислиш ли, че манталитетът на тази шепа момчета, които осветляваш като част от Нърдрайх, е доминиращият манталитет в Силициевата долина? Изглежда има определен регистър. Говорих с много хора от Силициевата долина, с много СЕО и основатели и малцина от тях ми се сториха съгласни с тази либертарианска обективистка група. Някои казват: „О, и това ще мине. Не харесвах политиката на Байдън, така че може би това е малко по-добро.“
Някои са активно против посоката, в която върви тази администрация, това управление. Но, знаем, хората имат бизнес да управляват. И се опитват да се снижат. Да разчитаме ли на идеята, че някои от тези хора всъщност могат да направят, да опитат или да подкрепят нещо различно?

- Зависи кой печели. Мълчанието е съучастничество. Хората понякога се ядосват: „Не говори за всички технократи, не казвай цялата Силициева долина“. Добре, но къде са тези, които са против? Къде са хората, които се изправят и казват „Знаеш ли какво? Аз ще сложа парите си срещу това. То е морално погрешно. То е отвратително. Трябва да направим нещо друго“? Според мен Силициевата долина има най-високия сбор на страхливост на СЕО-та per capita в света. Всичките искат да се скрият под някой камък и да бъдат на страната, която победи. Това виждам аз. Не виждам никой, който да говори.

- Тази администрация често критикува хора като Джеф Безос, собственик на „The Washington Post“ и мотото на този вестник „Демокрацията умира в тъмнина“. Чудя се сега, това пророчество ли е, или предупреждение? Предсказание ли беше? Изглежда той е поел различен курс в опита си да не бъде пряка опозиция на администрацията на Тръмп, така ли е?

- Той със сигурност иска да запази всичките си правителствени поръчки и превзе една редакция, която щеше да бъде силен глас в подобно време и да изразява съвестта на нацията. Той има детинската идея, че може да бъде само за свобода и икономически пазари, без те да бъдат политизирани. Мисля, че Безос е воден изцяло от личните си интереси. Както казах, ако Тръмп обяви края на демокрацията, няма да чуем и гък от „The Washington Post“, или от Джеф Безос. Те искат само да бъдат на печелившата страна, за да открадна израза от Боб Дилън. За мен това е най-плашещо от всичко.

Израснал съм на село, в много консервативно място. Когато бях съвсем млад имах някакъв републикански уклон само поради обкръжението си. Градчето беше много патриотично и много хора от семейството ми се записваха в армията без особена причина. Просто се смяташе за правилното нещо. Служиш на страната си.

Забележително е да пораснеш и да осъзнаеш, както ми се случи към 50-те ми години, че толкова много хора не вярват в нищо, не вярват в тази страна и наистина не им пука какво става с нея, стига да си получават своето. Изобщо не съм мислил, че ще бъде така. Бях доста изненадан. Ако не можеш да имаш мъничко смелост, когато имаш милиарди и милиарди долари, мисля, че стойността на тези пари е съмнителна. Мисля, че ще се наложи американците не-милиардери да спасят тази страна и тогава ще имаме много въпроси относно тези богати хора, които просто са седяли наоколо и са гледали как всичко гори.

- Говорили сме за колапса или пробуждането на много институции. Работил си за големи медийни компании, за калифорнийски политици, а сега си независим. Изживяваш ли по някакъв начин разочарование от неспособността на институциите да прилагат истината или да повдигат планини?

- Мисля, че по-скоро сме в ситуация, в която техно милиардерите убиха журналистическата работа. Определено щях да бъда в някое издание, ако имаше такова. Миналата година беше трудна борба да намеря как да свързвам двата края и все още да пиша историите, които пишех за The New Republic. Не знам дали хората знаят колко се плаща за работа на свободна практика в днешно време, но аз написах пет големи истории и това ми стигна за около един месец наем в Сан Франциско. Така че не изкарваш парите си от писане. Пишеш странично и намираш други начини да оцелееш. ... Но по-големият проблем е икономическият. Защото където и да отидеш – аз бях в „San Francisco Examiner“ – навсякъде има само съкращения. Депресиращо е, а правилата стават все по-строги и по-строги. Има постоянна паника и опити да се преработи каквото и да е издание, за да се постигне някаква нова цел, която някой нов човек е поставил, след като предишният се е провалил. Бях тръгнал всъщност да напускам журналистиката, но попаднах на тази тема и разбрах, че трябва да говоря. Може би това е последната история, която ще разкажа като журналист. Това и правя.

За щастие, технологиите имат и положителни страни. Не всичко се контролира от банда фашисти. Ние също заслужаваме технологии. Заслужаваме технологии, които не вървят заедно със заплахата от загуба на свободата ни, загуба на идентичността ни, загуба на пътя ни в живота. По ирония, технологиите създадоха сегашната система, в която аз мога да имам директни абонати, да си върша работата и да достигам до хора в подкасти и в YouTube.

Така че, всички сме в кюпа. Не твърдя, че технологиите са зло. Аз съм пионер на всички тези неща. Току-що си купих ново електрическо колело. Просто не смятам, че трябва да живеем под ботуша на тези хора, само защото те са в някаква компания, която създава нещо. А също смятам, че трябва да има повече публична собственост на тези неща.

- Развий малко повече тази теза, защото – както казваш – ти не си противник на технологиите. На практика ти употребяваш много технологии за разпространяването на твоето послание за Нърдрайх, подкаста, използваш и ИИ за формулиране на посланието и разпространението му, нали така? Както и за визуализацията. Разкажи ми за това.

- О, забраних използването на ИИ в подкаста. Сега използваме Adobe. Използвам и Shutterstock. Предпочитам истинските човешки изображения. Това беше в миналото, когато използвах изображения от Open AI. Това беше като нова играчка, която всъщност използвах, за да опиша бъдещето, което тези приятели искат. Всъщност Баладжи Сринивасан говори за този Gray Pride Parade, на който всички тези техничарчета са облечени в сиви униформи и маршируват по Market Street в Сан Франциско с полиция наоколо и дронове, летящи над главите им. И аз буквално вкарах неговото изречение в Open AI в DALL-E и то създаде този ужасяващ, потресаващ образ, който всъщност изглеждаше като панаира, който Тръмп направи през уикенда.

Но колкото повече разговарях с хора и им казвах за тези неща, толкова по-неловко ми ставаше да използвам тези инструменти. Сега мисля, че наблюдаваме една фаза на ИИ-естетика, която ще изглежда наистина зле след няколко години, особено ако помислим за количеството кражби и грабежи, които се вършат, за да бъдат създадени тези малки играчки и идеята за количеството енергия, която отива за генерирането им.

Така че, дадох да се разбере, че не използвам ИИ в изображенията си. Затова използвам Shutterstock, както мисля, че правят и повечето хора, които търсят думи. Моят арт проект „Нърдрайх“ е в ход и ще работя по него с истински артисти, дори и всички да мислят, че с ИИ е по-просто. Не мисля, че можем да използваме ИИ, при положение че това ще прави тези момчета още по-богати.

По същата причина не съм в Substack. Започнах там, но читателите ми казаха: „Как може да си в Substack? „Андрийсън Хоровиц“ е един от основните инвеститори там.“ Отначало се колебаех, с тази платформа беше наистина лесно да започна нюзлетър и да го монетизирам. Но има и алтернативи. Има нестопанският Ghost, който използвам сега, и на практика те взимат по-малък процент от твоето заплащане. С него имам по-голям приход. Наистина зависи от сдържанието ти – не можеш да станеш голям substack писател с някакъв глупав блог. А ако си добър писател, можеш да се преместиш и другаде.
Мисля, че всички ние трябва да навигираме тези отношения, като отчитаме, че няма начин да сме перфектни, точно както използваме и изкопаеми горива. Ядем продукти, които може да са добити при неетични условия, но трябва да се опитваме да сме по-отговорни в отношенията си с тези технологии и да сме по-добри, ако можем.

- Звучи като технология „от фермата до масата“. Има граници в това, което сме готови да направим. Отстранил си нещата, свързани с ИИ, но все още имаш подкаст, все още използваш интернет, нали? Това също е технология.
Какво откриваш в обратната връзка, която имаш от слушателите? Какво стимулира растежа и ангажираността на платформите, където хората чуват твоите тези и гостите, с които говориш?

- Мисля, че хората се опитват да разберат какво се случва. Това беше липсващо парче в пъзела: „Какво става в Силициевата долина?“ Това е завой надясно. Това е събиране с MAGA и с тези странни идеи, които виждаме да излизат оттам, като Freedom City (концепция на Тръмп за градове, които да служат като хъбове за технологични иновации и да се ползват с дерегулации за насърчаване на иновациите и технологичния напредък – б.пр.), взимането на Гренландия и даването ѝ на „Praxis“ – компания основана или финансирана от Сам Олтман, Питър Тийл и Марк Андрийсън. Хората се чудят защо се случва всичко това. Никой не излиза с консистентен разказ в официалната преса, за да го обясни. В това основно е моят фокус.

Миналата година това изглеждаше на много хора като конспиративна теория, или както ти каза по-рано – нещо откачено. Ами, живеем в откачени времена и имаме някои конспиративни хора на сцената. Мисля, че пресата най-сетне започва да схваща какво се опитвах да кажа миналата година. Ако Камала Харис беше спечелила, щеше да изглежда сякаш съм пропаднал в някаква много странна заешка дупка, и нямаше да е ясно защо, защото всичко това щеше да е отблъснато с няколко години назад. Според мен щеше все още да е актуално, но щеше да е отблъснато малко назад.

Но дори и аз не очаквах всичко да се ускори толкова бързо. Не мислех, че Елон Мъск ще изпълнява плана на Къртис Ярвин за „пенсиониране на всички правителствени служители“ в Белия дом. Не мислех, че Тръмп вече ще да настоява за изграждането на всички тези градове на свободата и че ще вземе Гренландия с тази цел. Това се случва много по-бързо и отива много по-далеч, отколкото очаквах.

Сега имаме хора като СЕО-то на „Coinbase“ Браян Армстронг, който открито говори за смяна на долара от биткойн като глобална резервна валута – едно от нещата, за които говоря от две години, и за драматичния ефект, който това ще има върху страната и позицията ѝ в света. Всичко това се оказа много по-важно, отколкото трябваше да бъде. Надявам се журналистите в големите вестници и изданията с много последователи да започнат да предават и да кажат на хората, защото установих, че хората наистина искат да знаят.

Веднъж ако им го обясниш, те разбират. Те имат средствата да разбират какво се случва и демократичната информираност е нужна на гражданите, за да вземат правилните решения. Не разбирам защо хората цензурират важна част от тази информация. Прекарах живота си като журналист в официални издания, работих за официални политици. Аз съм доста солидно ориентиран към доказателства. Според мен това поколение от политически редактори във вестници като „The Washington Post“ и „The New York Times“ трябва да бъде известно като поколение на провала, заради тоталното пропускане на тази информация. Фактът, че се надпреварват да го направят сега, доказва твърдението.

- Нека тогава завършим на обнадеждаваща нота. Нарисувай ми, ако може със зелени и жълти боички, картина на излизането от тази ситуация на Америка, на обществото и дори на технократите. По-рано намекна за не-милиардерите, които се надигат и искат различен финал. Как може това да се случи? Какво ще е необходимо?

- Мисля, че ще са нужни милиони хора, които редовно да излизат по улиците. Трябва да преминем през сегашната криза, а тех-олигарсите трябва да разберат, че играят много опасна игра, като се настаняват уютно около Тръмп и улесняват фантазиите му за авторитарна трансформация на тази страна. В този процес обаче мисля, че ще трябва да приемем факта, че тези хора имат достатъчно пари, за да бъдат постоянна заплаха и да опитат това отново. Затова ще е нужно осъзнаване на ролята, която милиардерите  играят в нашето общество и политическо движение, което да настоява за лидери, които искат да адресират този проблем.

- Какви лидери? По време на пандемията се надигна движението Black Lives Matter и се стигна до... няма да кажа точно безлидерски, но децентрализиран подход към движенията. Не съм го проверявал, така че ако искаш, коригирай ме. Но при Доналд Тръмп Републиканската партия и десницата станаха по-централизирани, отколкото когато и да било, бих казал, през живота ми. Дори републиканците, които не са съгласни с доста от казаното от него, в голямата си част се съобразяват с него и това доведе до тази способност рано по време на мандата администрацията на Тръмп да постигне огромен напредък.

Така че, ако рисуваш картина как нещата могат да се обърнат в друга посока, може ли децентрализацията да е отговорът? Или е необходимо издигането на друга харизматична фигура, колкото и опасна да е тя, за да помогне на хората да повярват?

- Не мисля, че трябва да е една харизматична фигура. Мисля, че трябва да е движение, което говори за реалните нужди на хората. Както казах по-рано, 60 % от американците не могат да си позволят основни неща. Ако Демократическата партия не може да намери начин да се възползва от това, тогава предполагам, че ще угасне. Имаме АОК и Бърни Сандърс, които обикалят и привличат десетки хиляди хора в традиционно консервативни райони. Хората търсят лидери, които да говорят за основните им ценности и проблеми, а Демократическата партия просто иска да заиграе с криптовалутите. Те искат да бъдат по-лека версия на Републиканците. Мисля, че това е обречено.

Особено с младите хора, които идват днес – те не са в настроение, особено след идните четири години, за някаква недопечена, клисава политическа партия, която им казва, че статуквото е бъдещето. По един или друг начин ще ни бъде продадена визия за това бъдеще и то ще е или фашистка технологична утопия, или нещо, което служи на мнозинството от хората и запазва идеите за свобода, демокрация и върховенство на закона. Отново, ако Демократическата партия не може да намери начини да отправи това послание, тогава някой друг ще дойде и ще го направи вместо тях.

- Кой?

- О, не зная. Не мисля, че лидерът вече се е появил, но имаме хора като Александрия Окасио-Кортез и Бърни Сандърс. И Зохран Мамдани в Ню Йорк изглежда се докосва до нещо много мощно. Ако демократите не го направят, някой друг ще го направи.

- Добре. Гил Дюран, подкастът и нюзлетърът му са „The Nerd Reich“. Книгата също ли се казва така?

- „The Nerd Reich: Silicon Valley Fascism and the War on Global Democracy“.

- Може би още е рано, ти все още пишеш, но колко напред да гледат хората за твоята книга? Кога ще могат да я видят по рафтовете на книжарниците?

- О, в 2026 г., но ако някой иска да е в течение на прогреса, може да следи на thenerdreich.com, безплатно.

- О, имаш нещо като лента на прогреса?

- Давам на хората актуална справка, за да могат да видят как вървят нещата.

- Гил, благодаря ти, че дойде в „Decoder“.

- Аз ти благодаря.

Източник: theverge.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова