- Г-жо Раева как Европейките институции приемат правителствените промени в България?
- Европейските партньори оценяват положително всеки опит за реформи, в това число и структурните и персоналните промени в правителството. Основната цел, която смятам, че се постига на първо време, това е прозрачност в управленските решения и желаната от всички по-голяма ефективност при оползотворяването на средставата от Европейския съюз. Европейските институции несъмнено искат по-добри резултати от нас, но същевременно суверенно право на българското правителство e да определи, как това да се случи и какви конкретни стъпки, час по-скоро, да бъдат извървяни.

- Според Вас скандалните разкрития за връзките на българските политици с българската мафия могат ли да доведат до предпазна клауза или затягане и дори стоп на финансирането на България по различните европрограми.
- Не мисля. Но вижте това ни най-малко не трябва да ни успокоява. Разкритията от последния месец представиха България в една много тревожна светлина. Престижът на българските институции беше засегнат много чувствително. Не смятам, че организираната престъпност, с която се борим, се покрива от клишето „българска мафия”. Много е лесно да си измием ръцете, прехвърляйки топката в полето на сенчестите структури, без да отчетем резултатите в борбата срещу тях. Това, което е хубаво, е, че последваха промени в правителството. Доколко те ще бъдат ефективни, времето ще покаже. Но в крайна сметка общественото мнение трябва да подкрепи премиера в неговия опит за консолидиране на държавността. И нека чрез изборите хората да кажат дали той е успял.
Предпазната клауза е крайна мярка и България е далеч от нея, именно защото реагира на случващото се адекватно. Спиране на плащанията по европейските програми би последвало след доказана неправомерност в тяхното разходване или пропуски в нашата система за финансов контрол. Политическите сътресения сами по себе си нямат пряко отношение към механизма за разплащане по оперативните програми. И всяко обратно твърдение е несериозно. Ние сме в началото на това изпитание, и като специалист, искрено се надявам, че ще се справим и санкции няма да последват.

- А как по-точно се осъществява контролът отстрана на ЕС при разходването на средства?
- За системата за разплащане на проекти по европейските структурни и кохезионни фондове – разход по такъв проект се прави, само когато е предварително договорен (с договор) и одобрен. Не може да се купува оборудване втора ръка ако в договора това е забранено. Както и не може да се купят компютри, ако ще строим пчелин и те не са предвидени в договора. Парите се възстановяват, след като разхода е бил направен и всички изискуеми доказателствени документи са били представени и одобрени от Междинното звено. До тогава разхода е за сметка на бенефициента. Който знае, че ако похарчи свои средства за непозволени неща, няма да си получи парите обратно. Това е първата контролна стъпка.

- А има ли и последващ контрол?
- Документите се проверяват на 3 инстанции – междинно звено, управляващ орган, /сертифициращ/разплащателен орган. Ако още междинното звено открие несъответсвие между договора и направения разход, просто не възстановява сумата на бенефициента. Ако Междинното звено пропусне по някаква причина грешката, по-горната инстанция (управляващ орган), която също проверява цялата документация, установявайки грешката е длъжна да изиска обратно парите, ако са били вече изплатени. Отговорни за тяхното връщане са чиновниците в междинното звено. Често пъти става въпрос за големи суми, които държавен служител няма как да изкара от джоба си, и затова контролът още на първа инстанция е изключително стриктен. Другият вариант е междинното звено да си изиска обратно парите от бенефициента.

- И всички тези звена осъществяват контрол тук в България?
- Да. Ако управляващият орган също не открие грешката, то препраща документацията и искането за плащане към сертифициращия орган, който отново проверява сметките, Ако открие грешка, не признава плащането и иска обратно по веригата парите по неправомерния разход. Лошото настъпва едва тогава, когато и сертифициращия орган не открие грешката, а изпрати искането за плащане към Европейската Комисия. Тогава, просто намаляват сумата определена за България с толкова процента, колкото неправомерно направените разходи са били за съответния период за цялата страна. Ако да речем от 100 милиона на година 5% са неправомерните разходи, то означава, че на следващата година ЕК ще ни задели бюджет по-малък с именно тези 5%. Преди това обаче, ще ни пратят проверка на място. Която би могла да открие и други грешки. И те да се прибавят към сметката с лошите плащания.

- И не е възможно някой в ЕС да упражни политически натиск с цел да въздейства в определена посока?
- Както виждате има система: следене на документи, на служители. Без политика. Не може Комисар Хюбнер да речем, която отговаря за регионалната политика да напише писмо до Орешарски или някой друг и да му каже: „Не ми харесва, с кого си разговаря твоя заместник, спираме ви парите”. Но пък администрацията на ЕК може да намали плащанията ни, ако се докаже, че отиват по фиктивни проекти. Или за разходи, който са реални, но не са били допустими. А са направени поради непознаване на правилата (липса на адмнистративен капацитет). Случват се и такива грешки, които в останалата Европа са по-голямата част от случаите.
Именно затова, ние сами вече трябва да свикнем, че сме си най-добрите пъдари и че е в наш интерес и системата ни да работи, да знаем какво пише в наръчниците и хитреците да са по-малко. Защото от търпимост към некадърни и мошеници губим всички.

- Очаквате ли да се засили натискът за ускоряване на реформите в България, от страна на високопоставени европейски политици?
- Диалогът между България и ЕС никога няма да спре. Лидерските срещи са едно от средствата, чрез които българските власти си сверяват часовника с Брюксел. Няма натиск, има по-скоро препоръки и срокове. Йерархията в постовете не бива да респектира, а да създава отговорно отношение. Убедена съм, че в светлината на приближаващите избори през 2009 г., Европа ще иска много по-ясни и категорични доказателства, че България заедно с Румъния е заслужила своето място в Европейския клуб. Още повече усилията на европейските лидери и български институции не са самоцелни упражнения, “реформа заради самата нея”, а след тях трябва да следват бързи и ефективни управленски решения.

- Смятате ли, че Европейския съюз прояви прекалено много търпение?
- ЕС е наш партньор. Който поставя определени изисквания за справянето с престъпността, налага определени стандарти на функциониране на българските институции, дава рамка в която управленските решения трябва да се развият. Съюза разполага със съответните механизми и процедури, но не в смисъла на санкции. По-скоро това са възможности за ускоряване на реформите и политиките за икономическо и социално развитие. Европейският съюз е общност, в която страните-членки носят отговорност за постъпките си. С влизането ни в ЕС не може да се каже, че си свършихме работата. Напротив, членството е процес, който води не само до нашата собствена промяна и развитие, но и институциите на Съюза също еволюират. Преди няколко дни например, еврокомисарят Оли Рен сподели, че европейска перспектива се очертава един ден и за Косово. Това какво значи? Търпение? Не, това е европейска перспектива. България вече е в тази перспектива, защото приоритетите на Брюксел са и наши такива. Условията в ЕС са еднакви за всички и ние трябва да направим така, че да се възползваме от възможностите, а не обратното.
Затова, за да докажем, че членството в ЕС е въпрос на престиж, трябва да приемем предизвикателството, че трябва да работим ефективно и да постигаме резултатите бързо.

- Според Вас, след правителствените проблеми НДСВ успява ли да укрепи позициите си в управлението?
- Развитието на последните събития, както на гласуването на вота в парламента, така и от последвалите правителствени промени, доказаха едно основно нещо, че в българския политически живот има последователно провеждане на центристка политика. Символ на тази политика, без съмнение, е НДСВ. Спомнете си как се зароди последното - като общонародно движение, под името и безспорния авторитет на царя. От самото си създаване НДСВ внушително зае политическия център. Мога да кажа, че центристката политика е най-чувствителната към обществените проблеми.
Позицията ни е чиста и ясна. Има проблем – има и решение за него чрез един конструктивен и отговорен подход. Нещо повече – дори наблюдателите определиха НДСВ като инструмент на европейската политика в България. Либералната партия подкрепя предложените от Съвета на коалицията промени в Министерския съвет. Още повече, че с тях се слага началото на замисъла на правителството, който ще продължи със структурните промени, които ще бъдат оповестени между празниците. На 10 май се очаква разширено заседание на политическия съвет на управляващата коалиция с участието на министрите, ръководствата на трите партии и председателите на парламентарни комисии от мнозинството. На него ще бъде обсъдена реализацията на управленските приоритети до края на мандата, макрорамката на бюджета и здравната реформа.
Позицията на НДСВ в парламента изигра ролята на катализатор за необходими и чакани промени в оставащата година от мандата на правителството. Чрез тях обществото получи дължимия отговор, че кабинетът има шанс да заработи по-динамично. За да може да преподреди приоритетите си и да ги актуализира. Да отговори подобаващо на оценките, които, така или иначе, се формират в настоящия период като част от юнския мониторингов доклад на Европейската Комисия, както и да се подобри диалогът с Брюксел. НДСВ изигра положителната роля за това, което се случи и предстои да се случи за България.