Като заваляха подкрепи, та цяла неделя. Тихо, кротко, ден и нощ. Първо в неделя фамозният столичен кмет Бойко Борисов след почти едномесечен размисъл и с половин уста подкрепи кандидатурата на Неделчо Беронов. Възможните обяснения за няколко, но най-вероятно Борисов почувства, че без собствен кандидат рискува да остане извън играта „избор на президент”, вместо да прибере „пода”, както беше свикнал досега. Три дни по-късно предшественикът му Софиянски направи същото, земеделската трибунка Мозер е на път да го последва. И трите подкрепи са с половин уста – общо уста и половина. Толкова проценти в повече и ще донесат.

Най-знакова, разбира се, е подкрепата на Борисов, но не защото ще е най-многочислена. На фона на откровено маргиналните ССД и БЗНС-НС всеки с два-три процента, колкото вероятно ще прелее Борисов на Беронов (сметката на Костов според мен е вярна), е титан. Не гласовете плюс на Борисова ще са съдбоносни за десния кандидат. Много по-важна може да се окаже ролята му за избора на опонент за втория тур на Първанов.

Столичният кмет не може или не иска да скъса пъпната връв с БСП, стана ясно през август. В този смисъл както отказът му от лично явяване на изборите – като кандидат-президент с вице от СДС, или като вице на Петър Стоянов, така и подкрепата на Беронов „за да не е Сидеров”, изцяло обслужва сегашния президент. Ако Беронов елиминира Сидеров, мисли си Първанов, ще имам много по-лесен и възпитан опонент на втория тур, който няма да обижда нито мен, нито Европа, и когото лесно ще победя.

Само така си мисли обаче. Докато Сидеров не беше се регистрирал като кандидат-президент, нещата изглеждаха предрешени в полза на Първанов спрямо всички останали. Сега изглеждат предрешени в полза на Сидеров спрямо Беронов. Как обаче ще изглеждат, ако Беронов победи Сидеров и отиде с Първанов на балотаж?

Тази възможност през последните дни все по-ясно се очертава. Беронов топи разликата между себе си и Сидеров, при това активно – неговите проценти подкрепа се увеличават, тези на лидера на „Атака” не мърдат. Още след инцидента на автомагистрала „Тракия” прогнозирах, че демиурзите на Сидеров са решили, че е свършил поверената му работа и може да се оттегли, и последните събития все повече ме убеждават в това. Ще e от полза ли това обаче за сегашния президент?

По-скоро не. Първанов отстъпва на Сидеров позицията ако не на лидер, то поне на фактор в лявото пространство, достатъчно важен, за да се противопостави директно на най-доброто, което дясното може да извади в момента. Подобна легитимация не се подарява – освен ако не е част от дългосрочна стратегия. Тази стратегия обаче не е особено далновидна, защото е анималистична, докато политиката все пак е за хора, доста по-сложно устроени от животните. Първанов стои на върха на своя президентски Олимп като китайската маймуна, която чака тигрите в подножието на планината да се омаломощят във взаимна битка помежду си, за да слезе да ги дръпне безнаказано за опашките. Проблемът обаче е, че оцелелият тигър задължително ще нападне маймуната – просто тази приказка така е написана. А всеки може да се досети какво ще остане от маймуната след такъв двубой – една проскубана опашка…

За да бъде по-ясен – ако Беронов изпревари Сидеров и се класира за балотаж, много е вероятно да победи и Първанов. Вторият мандат на Гоце от Сирищник изобщо не е сигурен. Влизането в надпреварата на Сидеров го постави под въпрос. Стратезите на БСП не трябваше да му го позволяват, независимо че създаването на „Атака” и производните й напоследък обслужи целта на Първанов „Позитано” да се социалдемократизира, като бабува на създаването на автентична комунистическа партия вън от БСП. Първанов е адепт на португалския тип социалдемокрация, който минава за максимално десен. Такова е и протежето му Станишев, и затова беше толкова важно именно то за стане премиер, макар и с фалстарт. Не случайно България ще бъде приета за член на Европейския съюз, докато португалец е министър-председател на Европа, а социалист – министър-председател на България. Друг е въпросът дали това ще помогне на Първанов да остане президент.

Както вече казах, силно се съмнявам. Но за победата трябва да се работи, и най-вече, тези, които работят, да не се съмняват в нея. А те кой знае защо даже публично го правят. В неделя Иван Костов заяви (след среща с Бойко Борисов!), че "смислен би бил балотаж между Беронов и Първанов, защото това ще бъде смислена алтернатива за избирателите". Първо, самото допускане, че е възможен друг балотаж, демонстрира съмнение в шансовете на собствения кандидат, чието изричане на глас би трябвало да е табу 2-3 седмици преди изборите. Второ – това всъщност бе реплика на Борисов. И трето - "смисълът" да гласуват - изобщо и за кого, избирателите откриват или не откриват сами. За най-мислещите от тях подобна "помощ" в намирането на смисъла е достатъчна, за да ги разколебае да дадат гласа си за кандидат, чиито главен поддръжник от една страна го смята за почти обречен, а от друга се опитва силово да го налага. А именно "меката дясна периферия" би могла да наклони везните в полза на Беронов - преди балотажа и след това. Твърде недалновидно е тези по принцип рядко гласуващи избиратели да се отблъскват заради личните отношения между подръжниците и опонентите на десния кандидат-президент. Ако този кандидат изобщо има твърди поддръжници сред партиите, които го подкрепиха...
Парадоксално – колкото повече набира скорост, толкова повече десният кандидат ще става неудобен за издигналите го десни партии. Защото ще им обърка „подредената къщичка” (цитат по Бойко Борисов), ако победи. Беронов със сигурност няма да има претенции за лидер на дясното пространство, но това пространство с още-по голяма сигурност няма да остане същото при негова победа. Най-малкото защото Иван Костов ще се опита да си припише заслугата за победата, а тя няма да е негова. Не само партийно, като формация, номинирала печелившия кандидат, защото всъщност СДС легитимира Беронов чрез отказа на Стоянов лично да се кандидатира. Но най-вече електорално, защото далеч не всички хора, които ще изпратят Беронов на балотаж и (вероятно) ще го изберат за президент, няма да са членове на ДСБ. Не всички и ще са десни, поне по партийна принадлежност или симпатии. Това ще са активни, предприемчиви, мислещи хора, за които е обидно и унизително да влязат в Европа с президент-краен националист. Като предотвратят тази възможност на 22 октомври обаче, в седмицата до 29-ти те ще се сетят, че национализмът е последното убежище на комунизма, и ще им стане обидно да влязат в Европа и с президент-комунист. И ще изберат естествената му алтернатива. Десният кандидат може би не е най-точният човек, но може да се окаже, че е попаднал в точното време на точното място.

Тогава Беронов ще победи. Победата му ще е двойна, защото ще размести фундаментално политическите пластове в страната. Затова е два пъти по-нужна.

Но трябва да си помогне сам, за да му помогне и Господ.

Калин Манолов