Фамозният столичен кмет Бойко Борисов като че ли си е харесал политическата роля на своя най-върл душманин Ахмед Доган. Вчера Борисов след почти едномесечен размисъл и с половин уста подкрепи кандидатурата на Неделчо Беронов най-вече защото почувства, че иначе рискува да остане извън играта вместо да прибере пода, както беше свикнал досега да прави. Борисов очевидно смята "своите гласове", които ще даде на десния кандидат, за съдбоносни така, както минават за съдбоносни гласовете на ДПС за Първанов. Никой обаче не знае колко изобщоса гласовете на Борисов , и в състояние ли е кметът да ги прехвърля като собственост на общински терен в полза на Радослав Тошев Тошев или Румен Гайтански - тоест срещу слава или пари. От преброяването на "дивите" , в смисъл на неподавани за никого досега, гласове на ГЕРБ в страната, ще зависи съдбата и дори самото основаване на партията на Борисов, която щяла да има "евроатлантическа ориентация", каквото и да означава това.(А то означава твърде малко, ако говорим не за армия , а за политика. Много трябва да му липсват пагоните на генерала, за да си изрисува звездите им върху кметския джип...)
Актуалният въпрос обаче е дали половинчатата подкрепа на Борисов няма да се окаже мечешка услуга за Беронов така, както се оказаха "подкрепата" на НДСВ за Петър Стоянов преди 5 години. Щабът на синия кандидат много добре трябва да помисли дали да парадира с тази съмнителна подкрепа, или да я неглижира. На фона на неприязнените отношения с ДСБ и Костов, и доста охладнелите със СДС и Петър Стоянов, като че ли по-добър е вторият вариант. Който е чул, че Борисов подкрепя Беронов и това го е мотивирало да гласува за десния кандидат - добре дошъл.Който не е чул, да решава по съвест. В огромна част от случаите съвестта на българските граждани е далеч по-чиста от съвестта на българските политици, между които отскоро се нареди и столичният кмет...
Оше по-обезпокоителен е анонсът на Иван Костов от неделя, че
"смислен би бил балотаж между Беронов и Първанов, защото това ще бъде смислена алтернатива за избирателите". От една страна самото допускане, че е възможен друг балотаж, демонстрира съмнение в шансовете на собствения кандидат, чието изричане на глас би трябвало да е табу 3 седмици преди изборите. От друга "смисъла" да гласуват - изобщо и за кого, избирателите откриват или не откриват сами. За най-мислещите от тях подобна "помощ" е достатъчна, за да ги разколебае да дадат гласа си за кандидат, чиито главен поддръжник от една страна го смята за почти обречен, а от друга се опитва силово да го налага. А именно "меката дясна периферия" би могла да наклони везните в полза на Беронов - преди балотажа и след това. Твърде недалновидно е тези по принцип рядко гласуващи избиратели да се отблъскват заради личните отношения между подръжниците и опонентите на десния кандидат-президент. Ако този кандидат изобщо има твърди поддръжници сред партиите, които го подкрепиха...
Беронов май че трябва се пази повече от приятелите, отколкото от враговете си в оставащите до изборите дни. Не знам защо ми се струва, че ще спечели повече, ако прави каквото сам е решил, а не каквото щабът му каже. Или поне ще загуби по-малко.
Калин Манолов